Решение № 178 от 30.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 824/2017 г.

Решение № 178 от 30.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 824/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимира Медарова Производството пред ВКС е по реда на глава ХХIII от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимият М. Е. К., чрез упълномощения му защитник, адв. С. Д. срещу въззивно решение № 111 от 10.03.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 1320/2016 г. по описа на Апелативен съд-гр. София, в която е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В жалбата се прави искане за изменение на атакуваното решение с намаляване на размера на наказанието лишаване от свобода, като реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия се осъществи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В подкрепа на искането се сочи неотчитането от въззивния съд на смекчаващи обстоятелства в полза на дееца, както и ниска степен на обществена опасност на деянието. В същата насока се оценява и самопризнанието, направено от подсъдимия. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият К., редовно уведомен не се явява. Представлява се от упълномощеният защитник адв. Д., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направеното искане за изменение на въззивното решение относно намаляване на наказанието чрез прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Като смекчаващи обстоятелства моли да бъдат отчетени от ВКС освен самопризнанията на дееца и изразеното съжаление за извършеното и добросъвестното му процесуално поведение след освобождаването му по изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено във връзка с друго наказателно дело. Защитникът тълкува разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, като счита, че след определяне на наказанието на подсъдимия при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, същото следва да се намали с една трета. В този смисъл пледира за определяне, след редукцията, на наказание в размер на две години лишаване от свобода. Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че наказанието на подсъдимия правилно е определено при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК и е справедливо отмерено, поради което жалбата на подсъдимия следва да се остави без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба на подсъдимия К. доводи и като съобрази становищата на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 249, постановена на 19.10.2016 г. по н. о. х. д. № 2727/2016 г. на Софийски Градски съд, Наказателно отделение, 5-ти състав подсъдимият М. Е. К. е признат за виновен относно това, че на 15.09.2015 г., около 12.00 часа, в [населено място], на [улица], в близост до № 85, на стъпалата, водещи в посока към[жк]отнел чужди движими вещи, на обща стойност 1529,90 / хиляда петстотин двадесет и девет / лв. и 90 ст. от владението на П. Л. Ч. -Б. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 г. и 6 м. /четири години и шест месеца/, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор, като на осн. чл. 59, ал. 1 от НК при изтърпяване на наказанието е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение " задържане под стража". Със същата присъдата подсъдимият К. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец П. Ч. -Б. сумата от 1529,90 /хиляда петстотин двадесет и девет / лв. и 90 ст., представляваща обезщетение за имуществени вреди от извършеното деяние, ведно със законите последици. С присъдата Градският съд е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и се е разпоредил с веществените доказателства. С решение № 111 от 10.03.2017 г., постановено по в. н. о. х. д. № 1320/2016 г. по описа на Апелативен съд-гр. София, присъдата на Софийски Градски съд е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл. 350, ал. 2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Изложените от защитата на подсъдимия доводи в насока основателността на оплакването се основават на извършена от съдилищата неправилна оценка на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства като брой, вид и относителна тежест / в това число и на самопризнанието на подсъдимия /, което се счита, че е довело и до неправилно приложен ред за определяне на наказанието - по чл. 58а, ал. 1 от НК, а не по предвидения в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Отделно от това се поддържа тезата, че редукцията с една трета на определеното наказание е приложима и в случаите когато същото е индивидуализирано при условията на чл. 55 от НК. Оплакването е неоснователно и не може да бъде споделено, а наведените в подкрепа на същото доводи почиват на неправилно разбиране на закона относно правилата за определяне на наказанието при съкратено съдебно следствие, проведено по реда на чл. 372, т. 2 от НПК. Разглеждането на делото по Глава двадесет и седма от НПК, в избраната от подсъдимия и приложена от съда хипотеза на съкратено следствие /по т. 2 от чл. 371 от НПК / обуславя и съответните законови правила за определяне на наказанието, което е разпоредбата на чл. 58а от НК. В текста на чл. 58а от НК, в действащата му редакция, която е приложима спрямо процесното деяние, извършено на 15.09.2015 г., са предвидени две възможности относно вида и размера на съответното наказание - при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, съгласно която определеното по реда на чл. 54 от НК наказание се редуцира с една трета. Или съгласно чл. 58а, ал. 4 от НК - при условията на чл. 55 от НК, когато спрямо извършеното деяние са налице предпоставките на тази привилегирована разпоредба и прилагането й се явява по-благоприятно за реализацията на наказателната отговорност на лицето. Втората хипотеза изключва допълнително редуциране на определеното по реда на чл. 55 от НК наказание, в случаите когато той е по-благоприятен за дееца, видно от редакцията на ал. 4 на чл. 58а от НК. В ал. 4 на чл. 58а от НК няма препращане към текста на чл. 58а, ал. 1 от НК, което и би се явило в противоречие с въведеното в същата правило за това кой е по-благоприятния закон. Контролираните инстанции правилно са намерили, че приложимата хипотеза за определяне на наказанието е разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, поради липса на предпоставки за прилагане на привилегированата разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Становището на съдилищата е основано на законосъобразно отчетени смекчаващи обстоятелства, в категорията на която са причислени възрастта на дееца към извършване на деянието от 28 години, изразеното съжаление за постъпката му и тежкото материално положение, в което се е намирал към процесния период. Отчетените смекчаващи обстоятелства правилно са преценени като немногобройни, както и минималната законова санкция от пет години лишаване от свобода по чл. 199, ал. 1 от НК, законосъобразно не е била оценена като несъразмерно тежка за извършеното от подсъдимия деяние. Възражението за неправилна оценка на самопризнанието на дееца като обстоятелство в негова полза е било поддържано и пред въззивния съд, който аргументирано го е отхвърлил, като се е съобразил с даденото тълкуване в ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, относимо към правилата за определяне на съответното наказание при провеждане на диференцирана процедура по чл. 371, т. 2 от НПК. Съгласно същото тълкувателно решение формалното изявление на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК като част от предпоставките за прилагане на тази диференцирана процедура е недопустимо да се оценява допълнително като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието, тъй като благоприятната за дееца последица от това изявление е закрепена от закона в разпоредбата чл. 373, ал. 2 от НПК. Като смекчаващ отговорността на дееца факт е допустимо да се оценява само процесуалното му поведение в хода на наказателното производство, което включва направено самопризнание на досъдебната фаза, което обективно е съдействало за установяване на обстоятелствата по делото и реално и ефективно е спомогнало за разкриване на престъплението и неговият автор. Прегледът на материалите по делото показва, че подсъдимият К. не е правил самопризнания на досъдебното производство, като е отричал авторството на деянието. В депозираните от него обяснения / същият е разпитван двукратно, с протоколи за разпит от 15.12.2015 г. и 11.05.2016 г./ деецът е оспорил инкриминираните факти, като е поддържал две различни версии относно местопребиваването и поведението си на процесната дата и час на извършване на деянието. При тези данни контролираните съдилища правилно са приели, че няма законови основания обясненията на подсъдимия да бъдат отчитани в негова полза, тъй като в същите изобщо липсва обективирано самопризнание. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата от касационната жалба за неправилно определени отегчаващи обстоятелства - че степента на обществена опасност на деянието следва да се оцени като невисока, предвид механизма на извършването му, за кратък период от време и поради факта, че на пострадалата не са причинени телесни увреждания. При оценката на степента на обществена опасност на деянието са били отчетени интензитета на упражнената принуда, която е довела до загуба на равновесие от пострадалата и падането й назад върху изкачваните стъпала и упоритостта на нападението, което е продължило въпреки оказаната от нея съпротива. Продължителността на посегателството в случая е напълно ирелевантна спрямо обществената му опасност / по правило престъпленията от този вид се извършват за кратък период от време /. От друга страна липсата на обективирани телесни увреждания, получени от пострадалата не може да се разглежда в полза на подсъдимия / доводът изначално е несъстоятелен /, при установената употреба на сила, довела до причиняването на болки в областта на кръста, с характер на лека телесна повреда, съгласно инкриминираните и признати от подсъдимия факти. Като отегчаващи факти правилно са били оценени и предходните осъждания на подсъдимия, извън тези обуславящи квалификацията " опасен рецидив", която е в двете хипотези на чл. 29 от НК. Следователно, обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на подсъдимия и реда за нейната реализация са правилно определени от контролираните инстанции. Наложеното на подсъдимия К. наказание законосъобразно е формирано при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК. Същото е справедливо отмерено в размер на четири години и шест месеца лишаване от свобода / след редукцията с една трета на определеното по реда на чл. 54 от НК наказание от шест години и девет месеца / и съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца. Касае се за личност със завишена степен на обществена опасност, деецът многократно е бил подложен на наказателна принуда, но без успешен резултат. Явяването му пред въззивния съд във връзка с производства по мерки за неотклонение не може да се цени в негова полза, тъй като се касае за процесуално задължение, неизпълнението на което би могло до доведе до неблагоприятни последици за дееца. С оглед изложеното, касационната жалба на подсъдимия като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното решение, да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение