Решение № 10255 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2017 г.

Решение № 10255 от 3.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13437/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет /СК на ВСС/ с искане за допълване на решение № 3582 от 12.03.2019 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 13437/2017 г. Поддържа се, че в решението на ВАС не се съдържат допълнителни указания до СК на ВСС по тълкуването и прилагането на закона, с оглед приложението на чл. 172, ал. 2 АПК, поради което се иска същото да бъде допълнено в посочения смисъл и съобразно направеното с жалбата искане. Жалбоподателката, Р. Коджабашева взема становище в писмен вид. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид искането, данните по делото и изскванията на закона констатира следното: С решение № 3582 от 12.03.2019 г. Върховен административен съд, шесто отделение по адм. дело № 13437/2017 г. е отменил решение по т. 3. 2 по протокол № 43 от 24.10.2017 г. на СК на ВСС, с което "Отказва да повиши на основание чл. 43, ал. 5 от Наредбата за конкурсите на магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт във връзка с чл. 193, ал. 6 ЗСВ Р. Коджабашева - съдия в Софийски градски съд, на длъжност съдия във Върховен касационен съд - гражданска колегия". В жалбата и срещу решението се поддържа, че решението е незаконосъобразно с оглед на което иска отмяната му ведно с последиците. Искането за допълване на решението е неоснователно. Производството по реда на чл. 176 АПК предвижда процедура по почин на съда или по искане на страните да бъде постановено допълнително решение, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане. В случая искането направено с жалбата е за обявяване нищожността или отмяна като незаконосъобразно решение на СК на ВСС за назначаване в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ и връщане на делото като преписка на органа за произнасяне като бъде назначен на същото това основание - чл. 193, ал. 6 ЗСВ. В мотивите на решението си съдът е посочил, че правното основание по чл. 193, ал. 6 ЗСВ, респективно параграф 6 от Наредбата е неприложимо за постановяване на решение в процедури, обявени преди 9.08.2016 г. Това означава, че след отмяна на решението, постановено на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ съдът се е произнесъл по цялото искане на жалбоподателя, като е посочил, че не може да бъде назначен в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Поради това не следва връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне в същата хипотеза и не се следват указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като всички въпроси с приложението на чл. 193, ал. 6 ЗСВ са коментирани в мотивите. Мотивите и решението са различни – чл. 172а, ал. 2 АПК, като мотивите са към решението/ диспозитива/. Във връзка с искането за допълване на решението съдът намира, че следва да бъде посочено следното: Делото не е изпратено/върнато на органа/ като пряка последица от разрешения спор след отмяна на решението на СК/ПК на ВСС тя да бъде задължена отново да се произнася в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, защото в мотивите на решението е посочено, че е неприложимо основание. В процедурата на проведен конкурс ВСС проверява освен материалните предпоставки по чл. 193, ал. 6 и други, свързани с изискванията на ЗСВ за назначаване/повишаване и преместване на магистрат, поради което не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 1 АПК тъй като кадровата преценка е предоставена на на кадровия орган, а не на съда. Ако органът се е намирал в условията на обвързана компетентност по подаденото заявление за назначаване в хипотезата на чл. 193, ал. 6 ЗСВ, след като в мотивите на съда е посочено, че това правно основание е неприложимо, то вече в условията на оперативна самостоятелност органа следва да прецени как да се произнесе по заявление на участника в конкурса да бъде назначен на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Съдът няма повече отношение към това искане, след като е посочил в мотивите си, че е неприложимо основанието по чл. 193, ал. 6 ЗСВ. Връщането/изпращането на преписката/ на органа с указания по тълкуването и прилагането на закона като правно действие по чл. 173, ал. 2 АПК е различно от техническото действие да се върне преписката на органа, поради изчерпване на процеса по съдебното обжалване. Примерното изброяване на правомощията на СК/ПК на ВСС в конкретната хипотеза са: да се формира мълчалив отказ по искане за произнасяне за назначаване на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ, да се постанови решение, с което се откаже произнасяне по същество по реда на чл. 197 и сл. АПК по искане на основание чл. 193, ал. 6 ЗСВ и да се постанови решение с което се откаже назначаване на заявеното основание - чл. 193, ал. 6 ЗСВ като съдът не може да дава указания в оперативната самостоятелност на органа как да упражни правомощията си. Предвид изложеното искането за допълване на решението като неоснователно следва да бъде отхвърлено, поради което и на основание чл. 176, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, шесто отделение