Решение № 12450 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6189/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Тракийска / с променено впоследствие наименование на ТД Митница Пловдив/ при Агенция Митници, против решение 787/11. 02.2021 год. на Административен съд София град, Трето отделение, 66-ти състав, постановено по адм. дeло 396/2020 год. по описа на същия съд. С решението е отменено Решение РТД 3000-2321/13.12.2019 год., издадено от Директор на ТД Тракийска, при Агенция Митници, с което на основание чл. 75, пар. 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 и чл.29 от Регламент /ЕС/ 952/2013г. е отказано освобождаване на представено обезпечение в размер от 4028,51 лв., както и са коригирани публичните задължения за мито - в общ размер на 7110,35 лв. за стока под 5 от митническа декларация с МРН 19BG003010002682R5 от 17.03.2019 год. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Развива подробни съображения в жалбата . Претендира за отмяна на обжалваното съдебно решение, за отхвърляне на жалбата срещу митническото решение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ, чрез адв. Горанов, в писмени бележки и в с. з. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на първоинстанционното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. По делото е установено, че на 17.03.2019 год. ОГЛ Фууд Трейд Лебенсмителфертриб ГМбХ е регистрирало в МБ Свиленград митническа декларация с МРН 19BG003010002682R5, с която е поставена под режим допускане за свободно обръщение с цел крайно потребление: стока 5 пресни домати, тип кръгъл червен с нето тегло 6912 кг., с произход Турция. Декларирана е фактурна стойност 15598,53 лв. За стока 5 декларираната вносна митническа стойност преизчислена в евро за 100 кг, е 115,38 /100 кг. Установено е, че определената от Европейската Комисия за датата 17.03.2019 год. стандартна вносна стойност (СВС) за тиквички с произход от Турция е 74,4 , /100 кг. При тези данни митническите органи са се позовали на Делегиран регламент (ЕС) 2017/891, чл. 75, параграф 2, във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според които разпоредби, ако вносната стойност е по-голяма с повече от 8% от СВС определената за деня, вносителя следва да представи обезпечение. Установено е, че обезпечението е внесено от дружеството в пълен размер. С оспорения административен акт митническият орган е отказал да възстанови учреденото обезпечение в размер на 4028,51 лв., като е посочил, че по отношение на стока 5 вносителят не е представил убедителни доказателства за достоверността на декларираната от него митническа стойност, съответно, че процесната стока е продадена на цена, по-висока тази, на която е придобита, за да възникне правото за възстановяване на сумата, внесена като обезпечение. С обжалваното решение съдът е отменил административния акт като незаконосъобразен, като е обосновал извод, че въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на съдебно-икономическата експертиза, се потвърждава истинността на договорената цена, посочена и в митническата декларация. Като се е позовал на установеното от експертизата, съдът се е мотивирал, че е налице съответствие в данните за стойностите, посочени в документите, приложени към молбата за възстановяване на депозита с тези, декларирани в процесната митническа декларация, цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоките, посочена в турските митнически декларации за износ, както и че са представени документи за извършено плащане към турските партньори, като от тези документи може ясно да се определи договорената цена и съответната митническа стойност. Съдът е посочил и че не съществува правна възможност, митническите власти да поставят определянето на митническата стойност в зависимост от последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос С оглед тези констатации съдът е приел, че в случая не се установяват основания за определяне на митническа стойност, по начин, различен от посочения в чл. 70 от МКС и съответно за възникване на допълнителни публични задължения за дружеството, поради което митническото решение, с което са определени такива е незаконосъобразно. Решението е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон, при правилна преценка на събраните доказателства и установените факти по делото. Наведените с касационната жалба доводи са неоснователни. По силата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от Регламент (ЕС) 952/2013, а ако и този ред не може да бъде приложен, едва на последно място следва да бъде престъпено към чл. 74, § 3. От цитираните разпоредби следва, че при митническото остойностяване на стоките приоритет има договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 и едва когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи. Правилно съдът е посочил, че няма правна норма, даваща възможност на митническите власти да определят митническата стойност на внасяна на територията на ЕС стока от трета страна, вземайки предвид реализирането на търговска печалба от вносителя при последвала продажба на стоката. Съгласно чл. 75, параграф 5, ал. 4 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 вносителят следва да представи всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка, като в контекста на разпоредбата следва да бъдат представени документите, позволяващи да се определи митническата стойност като договорената между страните продажна цена на внасяните стоки, по смисъла на чл. 70,§ 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, поради което, както правилно е преценил и съдът, последваща реализирана печалба на стоките, предмет на внос или липсата на такава, е ирелевантна за спора. Правилни и обосновани са изводите на съда, че в настоящия спор, дружеството е представило всички нужни документи, касаещи декларираната митническа стойност, като истинността на последната се установява категорично от установените обстоятелства и съпровождащите документи. От съществено значение в тази насока е констатацията на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, че цената на стоките в българската митническа декларация съответства на цената на стоките, посочени в турските митнически декларации за износ, както и наличието на фактури и доказателства за извършено плащане към турското дружество, продавач, от които се установява, че декларираната договорна стойност е била реално платена. С оглед съвкупната преценка на събраните доказателства, представени още пред митническите органи, касационната инстанция намира, че достоверността и реалността на декларираната договорна стойност е била доказана по надлежния ред, поради което издаденото решение на митническите органи и установените с него публични задължения, е незаконосъобразно. Като е достигнал до същия извод, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Неоснователно касаторът излага доводи за смесване от страна на дружеството на режима за определяне на митническата стойност и избиране на метод по желание. Не се спори, че съгласно подадената митническа декларация, като метод за определяне на митническа стойност, вносителят е посочил Код 1 (метод на договорната стойност по реда на чл. 70 от МКС). Именно за установяване на така декларираното са изискани и представени документите, съпровождащи вноса и доказващи осъществените сделки. Поставянето на въпрос към експертизата за определяне на митническата стойност чрез използване на метода на чл. 74, параграф 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 не може да дерогира императивно зададената последователност при приложение на методите, нито декларирания от дружеството пред митническите органи метод. При този изход на спора, основателна е претенцията на ответната страна за присъждане на разноски, в размер на 515 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък с разноски и доказателства за заплащането им. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,