Решение № 9273 от 20.10.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Хасково срещу Решение 672 от 10.01.2022г. по адм.дело 1107/2021г. на Административен съд-Хасково, с което е отменено решение 1012-26-439-1/25.10.2021г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-709/27.09.2021г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково, преписката е изпратена за ново произнасяне съгласно мотивите на решението и са присъдени разноски. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и отхвърляне на оспорването срещу административния акт. Претендират се и разноски. Ответникът- Щ. Щерев, чрез пълномощника си адвокат Т. Божинов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Хасково е отменил решение 1012-26-439-1/25.10.2021г. на директора на ТП на НОИ Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]-2140-26-709/27.09.2021г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Хасково, с което на Щ. Щерев от [населено място] е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по заявление на Щ. Щерев за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж вх.2113-26-827/28.05.2021г. при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, и е присъдил разноски. Преценявайки събраните докателства и прилагайки относимите материалноправни норми, съдът е достигнал до правния извод, че времето на наборната военна служба на Щерев за периода от 14.09.1973г. до 01.11.1975г. следва да се признае за действителен осигурителен стаж. Решението е валидно, допустимо и правилно. При липсата на спор относно фактите, основният правен спор се свежда до положената от Щерев през посочения период /14.09.1973г. - 01.11.1975г./ наборна военна служба. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите доказателства, изяснил е релевантните за спора факти и обстоятелства, и подвеждайки ги под съответната правна норма е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата касационна инстанция. Правилно административният съд е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж. За да изведе този извод, АС-Хасково е съобразил разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., според която за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За този период се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. И според съответната й норма на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсионния осигурителен стаж /НПОС/, за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от държавния бюджет. Съществуването на изрична нормативна уредба на разглеждания осигурителен стаж лишава от правно основание споровете дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Тъй като се касае за период на наборна военна служба от 14.09.1973г. до 01.11.1975г., признаването на осигурителния стаж е било уредено с нормата на чл. 81 от отменения ППЗП като допълнителен аргумент за признаването му е нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Обосновавайки решението си с горните правни изводи, първоинстанционният съд правилно и точно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В този смисъл е и постоянната съдебна практика на ВС на РБ, според която положената военна служба следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Липсват касационни основания за отмяната му и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника за заплащане на разноски /за заплатено възнаграждение за един адвокат в размер на 500,00 лева./. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,