Решение № 7216 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2017 г.

Решение № 7216 от 31.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12303/2017 г., IV о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт срещу Решение № 579 от 5.09.2017 г., постановено по адм. д. № 608 по описа за 2017 г. на Административен съд - Х.. С обжалваното съдебно решение е отменено Решение № 8450 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на хуманитарен статут на М. С. М. Х. М., гражданка на Афганистан и преписката е изпратена на председателя на ДАБ за ново произнасяне по молбата за закрила на М. С. М. Х. М.. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел ситуацията в Афганистан достига до границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт и от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжените групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Твърди се, че актовете на насилие в страната нямат масов характер, поради което е квалифицирал обжалвания акт като немотивиран. По така изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява, но се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът - М. С. М. Х. М., гражданка на Афганистан, оспорва касационната жалба посредством назначения особен представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на проверка пред първоинстанционния съд е било Решение № 8450 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на М. С. М. Х. М., гражданка на Афганистан, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ. Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка съставът на ХАС е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, но при допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е съобразил, че в административното решение обстановката в Афганистан е обсъдена общо и немотивирано било взето становище, че за М. С. М. Х. М. не са налице основателни причини да се страхува от преследване. Не били обсъдени заявените от кандидата за закрила проблеми в страната по отношение на положението на жените и наличието на въоръжени конфликти. Според съда административният орган неправилно е квалифицирал заявените от лицето причини като такива от личен, социален и икономически характер. Съдът е обсъдил ситуацията в Афганистан и представените за страната справки, вкл. публикации в "Медиапул" по отношение на афганистанските емигранти. Приел е, че само с присъствието си в държавата по произход, емигранта е могло да бъде подложен на посегателства и репресии, вкл. и физически посегателства. По така изложените съображения съдът е направил извод, че оспореното пред него решение е незаконосъобразно, поради, което го е отменил. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на М. С. М. Х. М., при което да бъдат обсъдени причините, посочени като основание за търсената закрила. Решението е неправилно. Подробно изложените в обжалваното решение съображения, по които е отменено спорното административно решение, свързани със ситуацията на въоръжен конфликт, не се споделят от настоящия състав. При съобразяване казаното по време на интервютата от чужденката, следва да се приеме, че тя не е изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. От анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в Афганистан, съдържаща се в представената по настоящото дело справка на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. От данните по делото за актуалното положение в Афганистан се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна, съществуващото насилие не е безогледно и не е налице реално съществуваща опасност за лицето, търсещо закрила. Сложната ситуация в Афганистан сама по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила. Съдът, анализирайки понятието "преследване", възможните форми на това преследване и основанията за такова, намира, че по отношение на жалбоподателката не се установява наличието на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - по отношение на същия не се доказва наличие на преследване или основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото му мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания на същия да бъде предоставен статут на бежанец. Настоящата инстанция намира, че не са налице материалноправните основания за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут, като, изхождайки отново от бежанската му история и актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Афганистан към датата на постановяване на акта си - липсват данни чужденецът да е изложен на реална опасност от тежки посегателства в трите й проявни форми по чл. 9, ал. 1, т. 1-3 от ЗУБ. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителката, липсват доказателства същата да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът не е разгледал подробно данните от последната официална справка за обстановката в Афганистан и е мотивирал решението си с данни от издание на "Медиапул". Следва да се посочи, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Като съобрази всичко изложено, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът следва да се реши по същество, като се отхвърли жалбата на настоящата ответница по касация срещу Решение № 8450 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение