Решение № 12800 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2011 г.

Решение № 12800 от 10.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4385/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 895/28.02.2011 г., постановено по административно дело № 9615/2010 г., Административен съд София - град (АССГ) е отменил ЕР на НЕЛК № 0744 от зас. № 126 от 07.09.2010 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК за общи заболявания, II МБАЛ - София, I състав, № 1962 от зас. № 160 от 01.10.2008 г. в оспорената му част по оценка на работоспособността на Атанаса Маринова Кирилова, и е разпоредил изпращане на преписката на НЕЛК за издаване на ново експертно решение в срок до един месец от влизането на съдебното решение в сила, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в него. Така постановения съдебен акт е оспорен с касационна жалба от Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), представлявана от директора Кънчо Райчев, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Запрян Игнатов. По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на решението на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Атанаса Маринова Кирилова от гр. София оспорва касационната жалба и счита атакуваното с нея съдебно решение за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото атакуваният с нея съдебен акт е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. За да отмени обжалваното пред него експертно решение на НЕЛК, Софийският градски административен съд го е счел за материално незаконосъобразно в оспорената му част (относно хирургичните болести на жалбоподателката). В мотивите си решаващият съдебен състав е посочил, че то е постановено при пълно несъответствие с цитираните в него разпоредби на Наредбата за медицинска експертиза на работоспособността (НМЕР) от 2005 г., още повече, че неправилно е приложена тази наредба вместо влязлата в сила на 14.05.2010 г. новоприета Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) от 2010 г., като освен това е приел заболяването на Атанаса Кирилова "дисцензус на вагината" за онкологично (преценката си за този факт съдът очевидно е изградил само на базата на представената медицинска документация). В резултат на горното съдът е стигнал до извода, че съобразно хирургичните заболявания на Кирилова във връзка с онкологичното й такова, следва да й бъде определен процент на трайно намалена работоспособност (ТНР) съобразно предвидения в закона минимален размер, а не под него, както и състоянието й в тази връзка бъде оценено съобразно действащите към момента на прегледа разпоредби, като след това се определи и крайния процент ТНР. Настоящият съдебен състав намира инвокираните от касатора и прокурора възражения за основателни. На първо място, преценката на първоинстанционния съд, че в процесният казус НЕЛК е следвало да приложи НМЕ от 2010 г. вместо отменената НМЕР от 2005 г., противоречи на чл. 142, ал. 1 от АПК. В случая с оспореното експертно решение НЕЛК е осъществил административен контрол върху ЕР на ТЕЛК по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето във връзка с чл. 81, ал. 1 от АПК, като правилно е приложил НМЕР от 2005 г., защото тази наредба е действала към постановяване на експертното решение на ТЕЛК. Освен това, проверяваното съдебно решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От определящо значение за преценката на материалната законосъобразност на акта на НЕЛК е установяването на правнозначимите факти относно правилното определяне на характера на заболяванията и степента на трайната неработоспособност на Кирилова, което няма как да стане без наличието на специални медицински знания. За да не остане делото неизяснено от фактическа страна по отношение на спецификата на заболяванията и определяне на оценката на работоспособност на лицето (което всъщност се е случило), с оглед обективните предели на предмета на съдебната проверка, очертани в разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е следвало (по аргумент от чл. 195, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК) да се възползва от правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2, предл. 1 от АПК и да назначи служебно съдебно-медицинска експертиза, за да провери преценката на НЕЛК в частта й, пряко относима към законосъобразността на оспореното експертно решение, като в това число се установи дали действително заболяването "дисцензус на вагината" е онкологично. В резултат на неназначаването на експертиза са останали неизяснени обуславящи изхода на спора въпроси. Визираното процесуално нарушение е съществено, тъй като поставя под съмнение истинността на правнозначими за законосъобразността на експертното решение факти. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка в дължимия обем. Допуснатите нарушения представляват касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК за отмяна на обжалваното решение по реда на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд. При новото разглеждане следва да се назначи съдебно-медицинска експертиза, а при преценката на материалната законосъобразност на експертното решение на НЕЛК се съобразят относимите за казуса разпоредби на отменената НМЕР от 2005 г. Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК, по направеното от касаторовия повереник искане за присъждане на сторените по делото разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,