Решение № 3798 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2017 г.

Решение № 3798 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11031/2017 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на К. Д. Й. срещу решение № 332/26.07.2017 г. постановено по административно дело № 266/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ - Д.. В жалбата са развити съображения, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се от съда оспорваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се обяви за дискриминационна Наредба № 2 от 29.10.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати /Наредба № 2/2004 г. / Ответникът – Висш адвокатски съвет оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави касационната жалба без уважение и да потвърди оспорваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. Д. Й. срещу решение № 120/29.03.2017 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ постановено по преписка № 254/2016 г., в частта, в която е установено по отношение на Висшия адвокатски съвет и Йорданов, че нормативните изисквания за условията и реда за провеждане на изпита за адвокати и младши адвокати в Наредба № 2/2004 г. не съдържат дискриминационни разпоредби и е оставена без уважение жалбата на Йорданов в тази и част. Със съдебното решение К. Д. е осъден да заплати в полза на КЗД разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За да отхвърли жалбата съдът е изложил съображения, че решението е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания. Съдът не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, както се твърди в касационната жалба. Обсъдени са доводите на Йорданов, като същите са приети за неоснователни. Не е вярно твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил решение на СЕО по дело С-250/03 и решение № 353/22.04.2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/. Обратното, в съдебното решение е прието, че възраженията на жалбоподателя, че с разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. се нарушават правилата на свободната конкуренция, основани на решения на СЕО и КЗК, представени от Йорданов в производството пред КЗД, са извън предмета на спора, защото в производството по раздел І, глава ІV от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр. / се установяват и санкционират нарушения по този или други закони, уреждащи равенството в третирането, а не се преценява съответствието на нормативните разпоредби с правилата на конкуренцията. Съдът е приел, че правилно и КЗД не е разгледала и обсъдила тези възражения в мотивите на решението си. Изводите на съда са правилни. Противно на становището на касатора разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. не ограничават и не дискриминират кандидатите да упражняват адвокатска професия. Наредбата е издадена въз основа на препращащата разпоредба на чл. 8, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, предвиждаща, че редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет. Наредбата доразвива регламентираното в закона относно придобиване на правото на едно лице да стане адвокат. Наредбата не ограничава конкуренцията, а регламентира правилата за провеждане на изпита, след чието успешно полагане лице, което отговаря на условията на чл. 4, ал. 1 и 2 ЗА може са придобие правото на бъде адвокат или младши адвокат. Изискването за издържан изпит, за да се практикува адвокатската професия, противно на становището на касатора, не създава пречки пред кандидатите да упражняват правото си на труд, както в България, така и на територията на Европейския съюз. Издържането на изпита е гаранция за защита правата на лицата, който ще търсят адвокатска помощ, тъй като гарантира, че адвоката притежава определен набор от знания, както теоретични, така и практически, който му позволяват да окаже квалифицирана помощ. Изложените в тази връзка съображения в решението на КЗД и в решението на АС Д. са правилни. Изискването за полагане на изпит не води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, защото това изискване важи за всички кандидати. То не ограничава правото на труд, защото завършилите висше юридическо образование, но неиздържали предвидения в Закона за адвокатурата изпит, имат възможност да упражняват друга професия, за която също се изисква юридическо образование. ЗА в чл. 6, ал. 3 изрично предвижда, че без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия. Предвиден е ред, по който и без полагане на изпит, лица желаещи да упражняват професията адвокат, могат да бъдат вписани, без полагане на изпит. Не е налице неравно третиране на българските граждани, които искат на упражняват адвокатската професия и, за които е необходимо да издържат предвидения изпит за това, и чуждестранните адвокати, за които не било налице изискване за полагане на изпит, както твърди касатора. Глава ІІІа от ЗА урежда възможността чуждестранни адвокати да упражняват адвокатската професия на територията на Република България. С оглед предвиденото в чл. 11, ал. 1 ЗА, а именно адвокат от Европейския съюз е гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави, става въпрос за лица, които вече са придобили качеството адвокат съгласно приложимото за тях национално законодателството. Съгласно чл. 4 ЗЗДискр. забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Пред КЗД Йорданов е навел доводи, че разпоредбите на Наредба № 2/2004 г. водят до непряка дискриминация по признаци "лично и обществено положение" и "гражданство". Същият, поради невъзможността му да издържи изпита за адвокат, се е почувствал дискриминиран от разпоредбите предвиждащи реда за провеждането на изпита и реда за вписване на чуждестранните адвокати. В тази връзка са всичките му изложени, както пред комисията, така и пред съда, аргументи. Поради невъзможността на издържи изпита същият счита, че му е ограничено правото на труд и възможността да излезе на пазара на труда в Европейския съюз. Жалбоподателят, настоящ касатор обаче, твърдейки че е дискриминиран по посочените от него защитени признаци, не представил факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, за да се обърне доказателствената тежест, съгласно чл. 9 ЗЗДискр. и ответната страна - в случая Висшия адвокатски съвет, да трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Изложените в касационната жалба твърдения относно провеждането на изпита преповтарят изложеното в жалбата до КЗД и до първоинстанционния съд, подробно са обсъдени от тях, поради което не следва да се обсъждат. Оспорваното съдебно решение е правилно в частта, с която жалбоподателят в първоинстанционното производство е осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В случая КЗД е била представлявана от юрисконсулт, своевременно е направено искането за присъждане на разноски, поради което съдът, с оглед изхода на спора и съобразно предвиденото в чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 78, ал. 8 ГПК, ги е присъдил в минимален размер. Предвид изложеното и липсата на касационни основания за отмяна на съдебното решение, същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Ответниците не претендират разноски, поради което такива не им се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение