Решение № 11534 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6474/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. А. Р., гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Георгиева, срещу решение 4822/09.05.2025 г., по адм. дело 899 по описа за 2025 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2573/18.03.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за незаконосъобразност на съдебното решение, свързани с необсъждане на и анализиране на всички факти, довело до немотивираност на акта. Не било доказано по безспорен начин, че положението в Сирия е безопасно и спокойно. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя актуални справки относно отбиване на военна служба в Сирия, лица, подлежащи на редовна военна служба, освобождаване и срок на службата и за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 21.07.2025 г. и 30.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на А. А. Р., гражданин на Сирия, против Решение 2573/18.03.2025 г. на Председателя на ДАБ при Министерски съвет. С оспореното решение, съдът е приел жалбата за неоснователна. За да се произнесе е приел за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на А. А. Р. от 24.09.2024 г., с която лицето е поискало международна закрила в Република България. От проведеното на 15.01.2025 г. с лицето интервю е установено, че е напуснало Сирия нелегално за Турция на 15.09.2024 г., където останал 5 дни, след което на 20.09.2024 г. преминал нелегално в България. Твърди, че в Турция не е подал молба за закрила. До 2013 г. живял в село в обл. Халеб, след което се преместил в гр. Манбидж, а от 2014 г. до момента на напускането - в лагер в обл. Халеб. Представители на международни организации в лагера помагали само на араби. През 2024 г., при търсене на работа бил арестуван в гр. Идлиб защото е [заличен текст]. Престоял в ареста около месец и половина и след като се установило, че не членува в партия бил освободен. Липсват данни лицето да е имало проблеми заради религиозна принадлежност или с официалната власт, не е участвал в религиозна организация, не членувал в политическа партия. Имал начално образование, работил в земеделието. Напуснал Сирия заради расизма и икономически причини. Спрямо него не било оказвано насилие или отправяни заплахи. В Сирия били родителите, братята и сестрите му. С Решение 2573/18.03.2025 г. председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4, вр. с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. Р.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че липсват доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Взето е предвид обстоятелството, че лицето доброволно е напуснало територията на Сирия и прекарал известно време в Република Турция, а родителите му, братята и сестрите му останали да живеят необезпокоявани в Сирия. При съвкупната преценка на събраните доказателства е формулиран извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Обосновал е от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут, много подробно и в детайли е разгледал обстановката политическа и военна в Сирия и е извел извод за правилност на преценките на административния орган. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представената пред касационната инстанция справки относно Сирия с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-528/30.09.2025г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия действително може да бъде определена като несигурна и усложнена, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. В подкрепа на това становище е и обстоятелството, че според данните от описаната по-горе актуална справка от 19.05.2025 г., след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 08.12.2024 г., над 480000 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от декември 2024 г. насам в провинция Халеб са се завърнали по домовете си над 103000 лица. Неоснователно е твърдението в касационната жалба че приложените справки не отразявали актуалното положение в Сирия и съдът не можел да се позовава на обстоятелствата посочени в тях. Представените справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището /бивш. Европейска служба за подкрепа в областта на убежището/ за изготвяне на информация за страните на произход" /2023г. / и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,