Решение № 3436 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2017 г.

Решение № 3436 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6248/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място] против решение № 52 от 31.03.2017 година по адм. дело № 39/2017 година на Административен съд - Ямбол. С него е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" изх. № 02-200-2600/4562 от 29.11.2016 година, издаден от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. Прави доводи за противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че съдът правилно е установил липсата на нарушение на чл. 57, ал. 1 АПК, както и че няма наличие на форсмажорни обстоятелства, които да обусловят неподаването на заявление от страна на земеделския стопанин. Доводите за липса на компетентност на издателя на административния акт са неоснователни, съобразно чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от [фирма] против акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" изх. № 02-200-2600/4562 от 29.11.2016 година на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. С него на основание чл. 14, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година е прекратен поетият от дружеството през кампания 2012 година петгодишен ангажимент по мярка 211. Направени са възражения, че писмото е нищожно, издадено при допуснати нарушения на административните правила - липсват фактически основания за издаването му; дружеството не е информирано за започналото административно производство, както и че актът не е издаден в сроковете по чл. 57, ал. 1 и ал. 5 АПК. Твърди се, че са налице основанията по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а именно наличие на форсмажорни обстоятелства. От приложената административна преписка е установено, че [фирма] е подало на 22.04.2012 година заявление за регистрация и заявление за подпомагане за кампания 2012 година по три схеми: СЕПП, СНДП и НР1. Приложило е и таблица на използваните парцели за 2012 година. Административният орган е извършил проверки на основание чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и е установил, че за кампания 2014 година дружеството не е заявило участие по мярка 211, за което на основание чл. 26, ал. 1 АПК е уведомено с писмо изх. № 02-200-2600/3383 от 14.09.2016 година за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. В него е посочено, че ако дружеството не е съгласно с направените констатации, може в 7-дневен срок да направи възражение и да представи доказателства. Видно от известието за доставка писмото е получено на 3.10.2016 година, но по делото няма данни за представени възражения. Във връзка с това на 29.11.2016 година е издаден акт за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 211 от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. При тези данни по делото, съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на материална компетентност на издателя на процесното писмо. Приел е, че съгласно чл. 20а ЗПЗП е предвидена възможност изпълнителният директор да може да делегира част от правомощията си за вземане на решения на заместник изпълнителните директори и на директори на областните дирекции на фонда. Отбелязал е, че по делото е представена заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 година, съгласно която на заместник изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани редица правомощия, едно от които е издаване на актове за прекратяване на ангажимент по мярка 211. Въз основа това съдът е приел, че издателят на акта е разполагал с материална компетентност. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона форма и съдържа всички фактически и правни основания за това. Посочил е, че дружеството е било редовно уведомено за започнатото производство по реда на чл. 26, ал. 1 АПК и е приел за неоснователно твърдението за незаконосъобразност на акта, поради неспазване на сроковете по чл. 57, ал. 1 АПК като е посочил, че сроковете са инструктивни. Съдът е обсъдил и отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че неподаването на заявление за подпомагане през 2014 година се дължи на форсмажорни обстоятелства, поради което е следвало ангажиментът да се прекрати на основание чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на акта за прекратяване на ангажимента по мярка 211 и е отхвърлил подадената жалба. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди отново, че актът за прекратяване на многогодишния ангажимент е издаден от некомпетентен орган. Възражението е неоснователно. Съдът е съобразил правилно, че съгласно чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП в изменението обн. ДВ, бр. 12 от 2015 година, във връзка с чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ (в относимата редакция), изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 година изпълнителният директор на ДФЗ се е възползвал от предоставеното право и е делегирал на заместник-изпълнителния директор правомощието да издава и подписва актове за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 211, какъвто е и процесният. При тези фактически установявания обосновано е прието, че административният акт е издаден от компетентен административен орган. Неоснователно е и възражението за нарушение на чл. 26 АПК, допуснато от административния орган. Видно от писмо изх. № 02-200-2600/4562 от 29.11.2016 година, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил [фирма] за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент, в което подробно са изложени основанията за това. Към писмото е приложено и известие за доставяне с отбелязана дата на получаване - 3.10.2016 година от лицето В. – счетоводител. Нито в това производство, нито пред първоинстанционният съд жалбоподателят е представил доказателства, които да опровергават твърденията на административния орган. Както правилно е приел и административният съд, сроковете по чл. 57 АПК за издаването на индивидуалния административен акт са инструктивни, поради което и с изтичането им не се преклудира възможността на административния орган да се произнесе по искането /в същия смисъл е и т. 8 на действащото и понастоящем ППВС № 4/1976 г. /. В настоящия случай, издаденият акт за прекратяване на ангажимента след срока по чл. 57 АПК е административен акт, подлежащ на обжалване на общо основание, тъй като от този акт произтичат правни последици и се засягат правата и интересите на земеделския стопанин. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства, на каквито се позовава касаторът. В чл. 15 от Наредба № 11/2008 година е въведено задължението за земеделския стопанин да уведоми разплащателната агенция за наличието на форсмажорни обстоятелства в 10 дневен срок, като в § 1, т. 3 от ДР са изброени изрично кои са тези обстоятелства. Липсата на сключен договор за стопанисване на заявените за подпомагане земи не е от категорията обстоятелства визирани в разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Наредбата. От друга страна е неоснователно позоваването от касатора на Търговския закон, тъй като в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета изрично са посочени случаите, в които могат да бъдат признати наличието на "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства". Като е приел, че липсва наличие на форсмажорни обстоятелства първоинстанционният съд е стигнал до верни правни изводи. Твърдението на касатора, че съдът не е съобразил в решението си изменението на чл. 14 от Наредба № 11/2008 година е неоснователно. С решение № 4401 от 13.04.2016 година по адм. дело № 4639/2015 година на ВАС, пето отделение, оставено в сила с окончателно решение № 959 от 24.01.2017 година по адм. дело № 6752/2016 година на ВАС, петчленен състав на Втора колегия., е отменена Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 11 от 3.04.2008 г., по протест на Върховната административна прокуратура. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 13 от 7.02.2017 година и съгласно чл. 194 АПК съдебното решение, с което е отменен подзаконовият нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му. Актът за прекратяване на поетия многогодишен ангажимент е издаден на 29.11.2016 година, т. е. преди влизане в сила на измененията на чл. 14 от Наредба № 11/2008 година. Неоснователно се явява и последното възражение на касатора, че съдът в нарушение на правилата на служебното начало, не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частност извършено първо компенсаторно плащане, положило началото на многогодишния ангажимент. С разпореждане от 18.01.2017 година на основание чл. 152, ал. 4 АПК, съдът е задължил административния орган да представи заверено копие от цялата преписка по издаването на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211. Разпореждането е изпълнено. Допълнително в съдебното заседание, проведено на 21.03.2017 г., процесуалният представител на административния орган е представил писмо за директен превод - л. 138 по делото. В тази връзка е направил и изявление, че с това писмено доказателство доказва извършеното първо плащане, от датата на което е възникнал за бенефициента многогодишният ангажимент. Видно от съдържанието на превода, на 20.12.2012 г. в 18 ч. на клиента-получател [фирма] е преведена от обслужваща Разплащателна агенция сумата 2023. 30 лева на основание мярка 211 - НР1. Преводното писмо е прието, като писмено доказателство в присъствие на процесуалния преставител на търговското дружество - адвокат О.. При тези данни по делото, твърдението на същия процесуален представител в пункт № 2 от касационната жалба за липса на доказателства за извършени плащания е не само неоснователно, но и недобросъвестно. Решението на административния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна, касационният жалбоподател следва да заплати сумата 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение