Решение № 6408 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2016 г.

Решение № 6408 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4655/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството против решение № 1714/17.02.2016 г. по адм. дело № 3556/2015 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Е. П. Х., от гр. София чрез адв. И. изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Обосновава неналичност и заявените касационни основания. Посочва, че тричленният състав на Върховния административен съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 1714/17.02.2016 г. по адм. дело № 3556/2015 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е отменил по жалба на Е. П. Х. заповед № ЧР-01-94/10.04.2014 г. на министъра на инвестиционното проектиране като незаконосъобразна. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби - основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че предложение по чл. 107а от Закона за държавния служител (ЗДСл) е било връчено на Х., но по него липсва еднозначно приемане на условията от последната. Макар и да е изготвено на 10.04.2014 г. предложението е връчено на служителя на 24.04.2014 г. след завръщането му на работа от ползван отпуск за временна неработоспособност. Липсата на изрично приемане на предложението прави незаконосъобразно прекратяването на служебното правоотношение със заповед № ЧР-01-94/10.04.2014 г. на министъра на инвестиционното проектиране на основание чл. 107а ЗДСл.. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Неоснователни са доводите на касатора, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, като постановено по просрочена жалба. Оспорването е предприето до Административен съд София - град и е реализирано по пощата на 7.05.2014 г., видно от пощенското клеймо на приложения по делото пощенски плик. Върху процесната заповед № ЧР-01-94/10.04.2014 г. на министъра на инвестиционното проектиране е отбелязана дата на връчване 24.04.2014 г., поради което е спазен 14-дневния преклузивен срок за оспорване по чл. 148, ал. 1 АПК. Обстоятелството, че жалбата в първоначалния й вид е била неподписана е ирелевантно за срочността на сезирането, тъй като в рамките на процесуалните възможности по чл. 158 АПК този неин порок е бил саниран. Въпросът за пасивната процесуална легитимация по делото в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството е решен с влязло в сила определение № 2729/12.03.2015 г. по адм. дело № 2846/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав