Решение № 16599 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2019 г.

Решение № 16599 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8643/2019 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, чрез юрк. И. Даритков против решение № 203/29.05.2019 г. на Административен съд, град Смолян, постановено по адм. дело № 183/2019 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-164-0379768/21.03.2019 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са за несъответствие между фактическите констатации на съда и събраните по делото доказателства. По приложението на материалния закон касаторът оспорва изводите на съда, че нарушението, послужило за налагане на принудителната административна мярка, не е доказано. Излага подробни съображения, че оспорения акт е допусната техническа грешка при описанието на фискалното устройство, която по никакъв начин не засяга законосъобразността на мярката. Заповедта е издадена въз основа на протоколите за извършена проверка и допълнително представени доказателства, в които е констатирано, че фискалното устройство, функциониращо в търговския обект и фискалното устройството, за което органите по приходите са установили, че липсва дистанционна връзка с НАП в периода 26.03.2018 г. – 07.03.2019 г., е едно и също. Искането е за отмяна на решението. Претендира разноски. Ответникът – "Смолена" ЕООД, с. Смилян, общ. Смолян не е изразило становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-164-0379768/21.03.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС е постановено запечатване на търговски обект – склад за търговия на едро с хранителни стоки, находящ се в гр. Смолян, ул. "Наталия" № 21, стопанисван от "Смолена" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 14 дни. Като фактическо основание за прилагане на мярката е посочено допуснато от дружеството като задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. нарушение на чл. 7, ал. 3 от същата наредба, изразяващо се в отчетени продажби от въведеното, регистрирано и работещо в обекта фискално устройство модел DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT387550 и ИН на ФП 02714988, без изградена дистанционна връзка на цитираното фискално устройство с НАП. За да отмени наложената принудителна административна мярка съдът е приел, че административното нарушение по чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., не е доказано. Този извод е обоснован с констатираното разминаване в мотивите на оспорената заповед в индивидуализиращите данни на фискалното устройство (ФУ), работещо в обекта - модел DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT387550 и ИН на ФП 02714988 и фискалното устройство, за което се твърди, че не е изпращало данни към НАП от дневните финансови отчети за периода от 26.03.2018 г. до 07.03.2019 г. - DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT371821 и ИН на ФП 02685387. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в мотивите му. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС – принудителната административна мярка – запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което като е задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка. По силата на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба № Н-18/13.12.2006 г. ") не се допуска работа с ФУ/ИАСУТД от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка с НАП, освен в случаите посочени в тази наредба. В чл. 39, ал. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. в приложимата по време редакция е предвидено, че данните от дневния финансов отчет с нулиране се записват в данъчния терминал (ДТ). Съгласно чл. 39, ал. 10 от същата наредба данъчният терминал служи за предаване на данните от ДТ към НАП по дистанционна връзка чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор. В приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1 на Наредба Н-18/13.12.2006 г., в т. IIIб, т. 1, буква "а" е посочено, че дистанционната връзка между ФУ и НАП се осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния оператор, посредством който ще му предоставена услугата. В буква "б" е посочено, че мобилният оператор по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия, респективно резервна алтернативна свързаност. Мобилният оператор е задължен да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти по електронен път. За ФУ в б. "в" на приложение № 1 е предвидено, че са снабдени с data SIM карти, чрез които получават задачи чрез SMS -си и изграждат IP връзка посредством пакетно предаване на данни в мрежата на мобилен оператор за http комуникация с НАП. В конкретния случай като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 3 ЗДДС е посочено обстоятелството, че "Смолена" ЕООД като задължено лице използва фискално устройство, което няма изградена дистанционна връзка с НАП - нарушение на чл. 7, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. В мотивите на оспорения акт липсата на изградена дистанционна връзка с НАП е основана на извършената справка в ИС на НАП - модул. "Фискални устройства с дистанционна връзка", от която е установено, че ФУ DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT371821 и ИН на ФП 02685387 за периода 26.03.2018 г. до 07.03.2019 г. не е изпратило данни към НАП от дневните финансови отчети. Така посочените индивидуализиращи данни - индивидуален номер (ИН) на фискалното устройство и ИН на ФП (фискалната памет) са различни от тези на ФУ, използвано от "Смолена" ЕООД в търговския обект - склад за търговия на едро с хранителни стоки - DATECS DP-55 KL с ИН на ФУ DT387550 и ИН на ФП 02714988. Неправилно първоинстанционният съд е ограничил проверката си за осъществяване на административно нарушение само до констатираното разминаване в индивидуалните номера на описаните в акта фискални устройства. В мотивите на оспорения акт е налице позоваване на констатациите в протокол сер. АА № 04122281/08.03.2019 г., в който е посочено, че справката от ИС на НАП модул. "Фискални устройства с дистанционна връзка" е направена за регистрираното в процесния обект ФУ, с коректно изписани индивидуални номера на устройството и на фискалната памет. Независимо от това, крайният извод, че нарушението на чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. не е доказано, е законосъобразен. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК установяването на фактическите и правни основания за издаване на оспорения акт е в тежест на административния орган. В случая не е установено, че използваното в търговския обект ФУ е без изградена дистанционна връзка с НАП. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че фактическото основание за издаване на акта е установено от протоколите за извършени проверки от 08.03.2019 г. и от 18.03.2019 г., към които препраща заповедта за прилагане на принудителната административна мярка. В протокол сер. АА № 04122281/08.03.2019 г. липсват констатации за причините, поради които данните от ФУ не са изпратени и постъпили в НАП за периода от 26.03.2018 г. - 07.03.2019 г. В протокола изрично е посочено, че по време на проверката на 08.03.2019 г. ФУ в обекта е изключено и е предоставено на сервизната фирма за установяване на причината и изпращане на всички данни в НАП т. е. към този момент причините за неподаване на данни от ФУ към НАП не са установени. В протокола от 18.03.2019 г. също не е констатирано, че липсва изградена дистанционна връзка между ФУ в проверявания търговски обект и НАП. И в този протокол не е отразена причината за неподаване на данни от ФУ към НАП в периода от 26.03.2018 г. до 07.03.2019 г. Задълженото лице е представило документи - свидетелство за регистрация на ФУ рег. № 3883577 от 02.01.2018 г., договор № 000.. 2064/02.01.2018 г. за гаранционно и сервизно абонаментно обслужване с "Елект - СМ" ЕООД и паспорт на ФУ за въвеждането му в експлоатация в съответствие с нормативно установените технически изисквания. Установено е, че за периода от 02.01.2018 г. до 26.03.2018 г. ФУ е изпращало данни за Z-отчети. Констатирано е също, че през 2019 г. се извеждат Z-отчети, закрепени в КДФО. От изложеното е видно, че нито в заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, нито в протоколите за извършени проверки от 08.03.2019 г. и 18.03.2019 г., са посочени конкретни обстоятелства, че процесното ФУ е без изградена дистанционна връзка с НАП по смисъла на чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС във връзка с т. IIIб, т. 1, б. "а", "б" и "в" на Приложение № 1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Констатацията, че данни от ФУ не са постъпили в НАП, не е достатъчна да обоснове нарушение на чл. 7, ал. 3 от посочената наредба. Неспазването на реда и начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите е самостоятелно основание за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. С оглед на изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно по своя резултат, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,