Решение № 4471 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2012 г.

Решение № 4471 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14268/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОУИ") против решение № 484/16.10.2012 г., постановено по адм. д. 148/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 111002374-В/15.11.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 41/24.01.2011 г. на директор Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите (ДД "ОУИ") в частта му по ЗДДС по отношение на доставчиците "Плод - импорт експорт" ЕООД, "Интер Маркет - 01" и "Тера Г" ООД и са присъдени разноски в размер на 6605,99 лв. в полза на "Универсал Пенев" ЕООД. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че в оспорената част е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени доводи за допуснати нарушения при обсъждане на доказателствата по делото и обосноваване на правните извод, съставляващи останалите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменена обжалваната част от решението и да бъде отхвърлена изцяло жалбата против РА като излага много подробни съображения в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "Универсал Пенев" ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната част от решение № 484/16.10.2012 г., постановено по адм. д. 148/2011 г. по описа на АС - Велико Търново е отменен РА № 111002374-В от 15.11.2010 г., потвърден с Решение № 41/24.01.2011 г. на ДД "ОУИ" в частта му по ЗДДС по отношение на доставчиците "Плод - импорт експорт" ЕООД, "Интер Маркет - 01" и "Тера Г" ООД и са присъдени разноски в полза на "Универсал Пенев " ЕООД. Административният съд е приел, че оспореният РА е действителен данъчен акт, но в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от трима от доставчиците е незаконосъобразен, защото са събрани достатъчно доказателства за установяване реалността на доставките, които те отразяват. При установената фактическа обстановка, според която доставките са реално осъществени от преките доставчици и получателят "Универсал Пенев" ЕООД е използвал предмета им за извършване на последващи облагаеми доставки, административният съд е обосновал правен извод за незаконосъобразност на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е обосновано с фактически констатации, направени въз основа на подробен и задълбочен анализ на всички доказателства, които са събрани по време на данъчната ревизия и съдебната фаза на производството. АС - Велико Търново приема, че по категоричен начин е доказано извършването на доставките, както въз основа на писмените доказателства, така и въз основа на кореспондиращите им изводи на съдебните експертизи, като особено съществено за правилната преценка на осъществените факти е и обстоятелството, че безспорно е доказано извършването на последващи облагаеми доставки, което не би било възможно без реално получаване на стоките, предмет на спорните фактури. Касационната инстанция намира, че при преценка на доказателствата по делото и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство, административният съд не е допуснал процесуални нарушения. Правилно решаващият съд е приел за установено, че "Универсал Пенев" ЕООД е получил от "Плод - импорт експорт" ЕООД грозде ("Тамянка, "Рубин, мерло, каберне и памид) и транспорт на грозде, от което е произвел вино, което е продадено на "Винпром Русе" и "Домейн менада" ЕООД, "Винпром Бяла 2002" ЕООД, "Винтехпром" АД "Винпром Русе" ЕООД и "Домейн Менада" ЕООД. От заключението на вещите лица се установява, както обстоятелството, че доставчикът е осчетоводил спорните фактури, като е отчел и приход от същите, така и обстоятелството, че към началото на периода "Универсал Пенев" ЕООД не е притежавал наличности от грозде сортовете грозде, които са му продадени от "Плод - импорт експорт" ЕООД, но такова грозде е вложено в производството на вино, част от което е в наличност към датата на извършване на проверка от органите по приходите, а друга част е продадено на установени получатели. Допълнително, според заключението на вещите лица, се установява, че приетите като писмени доказателства товарителници и предавателно - приемните бележки притежават всички необходими реквизити по Закона за счетоводството и е налице съпоставимост между приходите и разходите. От счетоводните записвания е възможно да бъдат проследени разходите, извършени за закупуване на спорните количества грозде и транспорта на същото, отразени във финансовия резултат за периода, през който се черпи изгода от тях като съответстващи на приходите са отразени за периода, през който са отчетени разходите за получаването им. Отчитането на готовата продукция като разходи и приходи е извършено в един и същ данъчен период, а според технологията за производство на вино не е възможно продажбата на готовата продукция без доставките на грозде от "Плод - импорт експорт" ЕООД. Фактическите твърдения в касационната жалба са обсъдени подробно от първоинстанционния съд, защото по същество повтарят мотивите на решението на ДД "ОУИ", с което е потвърден РА. Оплакванията свързани с изводите на съдебните експерти не кореспондират със становището на процесуалния представителна ДД "ОУИ" при приемане на експертизите, който е оспорил заключенията само в частта, с която се поддържа установяване на "редовно водено счетоводство от доставчиците", в останалата част заключенията на вещите лица не са оспорени, поради което правилно при съвместната им преценка с писмените доказателства АС е приел, че установяват реално получаване на стоката, използвана за последващи доставки. Процесуалният закон не изисква наличие на определен конкретен вид доказателства за установяване на конкретни факти, които съставят хипотезата на осъществена облагаема доставка и в този смисъл е неоснователно оплакването, че съдът е кредитирал и се е позовал на косвени доказателства. При анализ на всички доказателства и установените от тях факти, съдът правилно е приел, че са достатъчни за да обосноват извод, че упражненото право на приспадане на данъчен кредит е възникнало. Този анализ съответства на тълкуването на приложимите норми, съдържащо се в решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на Европейския съюз. Съгласно това решение чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В този смисъл доводите в касационната жалба, че по делото не са събрани доказателства относно регистрацията на доставчикът като гроздопроизводител, наличието на лозарско стопанство и съответно подадени декларации за реколта в Изпълнителна агенция по лозата и виното, придружителни документи по чл. 42, ал. 1 от Закон за виното и спиртните напитки, непълноти при попълване на транспортните документи, не могат да обосноват законосъобразност на отказа да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит у получателят на стоките, които той е използвал за последващи облагаеми доставки, т. е. реално е получил и използвал като част от независимата си икономическа дейност. Неоснователни са възраженията в касационната жалба и по отношение фактическите констатации и правните изводи в обжалваното решение и относно доставчика "Интер маркет - 01" ЕООД, който е издал фактури на "Универсал Пенев" ЕООД с предмет доставка на гроздова мъст през данъчни периоди 1.06.2008 г. - 30.06.2008 г. и 1.08.2008 г. - 31.08.2008 г. Законосъобразно съдът е кредитирал заключението на вещото лице - технолог относно обстоятелството, че без доставката на гроздовата мъст не би било възможно производството на реализирани по-късно количества вина, с което са приети за необосновани констатациите в обратния смисъл в РА. Допълнително изрично следва да бъде посочено, че по несъмнен начин е установено, че ревизираното лице не е притежавало гроздова мъст и е използвал в производството си само закупената от "Интер - Маркет 01" ЕООД за производство на вино, което е реализирано чрез осъществяване на последващи облагаеми доставки. Следва изрично да бъде посочено, че доводите в касационната жалба за липса на доказателства относно произхода на стоката при доставчикът не представлява пречка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Касационната инстанция намира за неоснователни и сочените основания за отмяна на съдебното решение в касационната жалба и по отношение на доставчика "Тера Г" ООД. Оплакванията в касационната жалба за лаконичност и необоснованост на мотивите на съдебното решение не кореспондират със съдържанието на оспорения съдебен акт. Действително съдебното решение в тази част е по-кратко в сравнение с останалите спорни пунктове, но съдържа отговор на всички спорни въпроси. Обстойните мотиви по принципните въпроси относно доказателствената стойност на писмените доказателства, доказателствената тежест и правното значение на определени факти и липсата на тяхното доказване са изяснени в предходните части на решението, което не представлява процесуално нарушение, а израз на определен стил и ограничаване на повторенията. По отношение на спорните доставки по фактурите, издадени от "Тера Г" ЕООД съдът е обсъдил представените копия от товарителници, придружителни документи при превоз на вино, приемо-предавателни бележки и пътни листи е, както и твърденията, че тези документи не съдържат имена на лицето, сравнило копията с оригиналите на документите и извършило заверката, и относно липсата на индивидуализация на лицето, което е положило подписа и качеството, в което е направило заверката, включително и обстоятелството, че придружителните документи са с гриф "копие". Липсата на достатъчно доказателства, които трябва да се съхраняват при доставчика на стоката не може да бъде разглеждано като пречка за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката, който добросъвестно е упражнил това право за получени от него стоки. В конкретния случай от съществено значение не е обстоятелството, че всички частни писмени доказателства са надлежно оспорени от процесуалният представител на приходната администрация, а фактите, които се установяват от заключенията на вещите лица при анализ на всички доказателства, включително и оспорените. Процесуално допустимо е при събрани достатъчно други доказателства решаващият съд да кредитира и оспорени доказателства, за които да приеме, че оспорването не е успешно. В случая с оглед характера на документите като частни и липсата на обвързваща материална доказателствена сила, фактът на тяхното оспорване се ограничава само до оспорване на тяхната истинност. При съпоставянето на оспорените документи с останалите доказателства, по делото правилно съдът е приел, че не са налице основания да бъде отказано правото на данъчен кредит на "Универсал Пенев" ЕООД по доставките, извършени в негова полза от "Тера Г" ЕООД. От съществено значение за формиране на този правен извод е обстоятелството, че получените от ревизираното лице стоки са използвани за извършването на последващи облагаеми доставки, което според съдебните експерти не би могло да се осъществи без да са получени спорните стоки, тъй като данъчнозадълженото лице не притежава наличности в началото на изследваните периоди и без закупените стоки, той не би могъл да осъществи дейността - производство на вино и да го реализира. Правилно първоинстанционният съд е приел, че само липсата на доказателства за транспорт на стоките поради липса на определени реквизити в пътните листи, товарителниците, придружителните документи не обосновава извод за липса на реални доставки. Наведените за първи път в касационната жалба доводи за липса на добросъвестност у "Универсал Пенев" ЕООД не могат да бъдат установявани за първи път пред настоящата инстанция на основание чл. 220 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Допълнително следва да бъде посочено, че тези твърдения трябва да почиват на обективни данни, от които да е ясно видно, че данъчнозадълженото лице е заело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата на доставки. В настоящия случай касаторът твърди, че "Универсал Пенев " ЕООД е участник в данъчни измами, което е основание за ангажиране на отговорността в случаи на злоупотреба, каквато до този момент няма данни да е била предмет на установяване с РА. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По отношение решението в частта относно присъдените разноски касационната инстанция не констатира допуснати нарушения, поради което също следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенция от ответната страна, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение,