Решение № 6764 от 23.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4381/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал.6 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Панова, против решение 2000/28.02.2025 г., постановено по адм.д. 1762/2024 г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, необоснованост и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че мотивите на съда за липса на предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК са неправилни и необосновани, тъй като Н. К. се е разпореждала с активите на дружеството в своя полза и така е възпрепятствала своевременното обслужване на възникналите текущи данъчни задължения. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски за държавна такса. В условията на евентуалност прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение. Прилага писмено становище. Ответникът Н. К. К., в депозиран по делото писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените в производството разноски съгласнопредставен списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмено заключение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е бил ревизионен акт Р-16001623006849-091-001/30.04.2024 г., издаден от началник сектор-възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение 330/22.07.2024 г. на Директор на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Н. К. К. е установена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на ПОРКИС ООД за лихви в общ размер на 10 465,43 лв., от които за корпоративен данък за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2 009,50 лева; за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 3 684,59 лева; за данък върху доходите на физически лица свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 291,34 лева; за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения (декларация обр. 6) за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 1 979,81 лева; за окончателен данък на местни и чуждестранни физически лица по чл. 37 и чл. 38, ал. 5 и ал. 11 от ЗДДФЛ за периода от 01.08.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 67,24 лева; за вноски за ДОО за осигурители (декларация обр. 6) за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 1 443,52 лева; за вноски за УПФ за осигурители (декларация обр. 6) за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 320,21 лева и за вноски за ЗО за осигурители (декларация обр. 6) за периода от 01.06.2019 г. до 30.09.2020 г. в размер на 669,23 лева За да установи цитираните задължения органът по приходите е приел, че на 05.08.2016 г. Н. К. К. е вписана като управител и съдружник в ПОРКИС ООД, дружеството се управлява и представлява от Н. К. К. и Н. И. Б. заедно и поотделно, а на 18.06.2020 г. е вписана промяна, съгласно която Н. К. К. прекратява участието си в дружеството като съдружник, а считано от 01.10.2020 г. и като управител. Хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК е обоснована с констатацията, че в качеството си на управител и съдружник в ПОРКИС ООД, К. е извършила плащания на пари в брой от имуществото на задълженото ЮЛ по чл. 14, т. 1 или 2 от ДОПК, представляващи разпределение на печалбата под формата на дивидент по смисъла на § 1, т 4 от ДР на ЗКПО. Тези констатации се основават на представени протоколи от Общото събрание на съдружниците за разпределение на дивиденти, както и РКО за неговото изплащане, според които в полза на К. през м.04.2020 г. и м.05.2020 г. е разпределен дивидент в размер на 86 658 лева, от който е удържан ДДФЛ в размер на 4 332,90 лева или чисто са получени 82 325,10 лева, както и дивидент е разпределен и на другия съдружник Н. И. Б.. В резултат на извършените действия по изплащане на дивиденти е настъпило намаляване на имуществото на дружеството с посочените суми, като Н. К. К. в качеството й на управител и съдружник е знаела за публичните задължения на дружеството и за образуваното изпълнително производство относно публичните задължения на дружеството, но въпреки това е насочила парични средства в своя полза (дивиденти) в общ размер на 86 658 лева и в полза на Н. И. Б. в общ размер на 38 000 лева при установени непогасени задължения на дружеството за лихви за данъци и ЗОВ. В хода на съдебното производство са приети основно и допълнително заключение на ССЕ, от които се установяват в табличен вид касовата и банковата наличност на дружеството, какви ДМА и какви стоки и материали е притежавало към 31.05.2020 г., 30.06.2020 г., 30.09.2020 г., 31.12.2020 г., 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г., а така също и към 30.04.2024 г. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отмени РА съдът е приел, че не са доказани главно и пълно всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в т.ч. не е доказан втория елемент на отговорността разпределението на дивиденти да е недобросъвестно, тъй като задълженията на дружеството са възникнали след датата на изплащане на дивидентите. Изложени са мотиви и за недоказаност на третия елемент на отговорността, а именно обективна невъзможност да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски да е в причинно-следствена връзка с недобросъвестните действия, довели до намаляване на имуществото. Установено е, че дружеството е разполагало с парични средства в брой в размер на 324 000 лв. към 31.12.2019 г. и в размер на 68 000 лв. в брой към 31.12.2020 г., както и парични средства по разплащателни сметки и ДМА, стоки и материали, предвид което не е било налице пречка задълженията да бъдат събрани от публичния изпълнител, както и не се доказва защо задълженията са приети за трудно събираеми. Предвид изложеното съдът е приел, че не може да бъде установена еднозначно невъзможността за събиране на процесните публични вземания като пряка последица единствено от действията на ревизираното лице, след като е налице недостатъчно активно поведение от страна на органите по приходите, респ. публичните изпълнители. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Съдът е изложил изводите си след извършен задълбочен анализ на всички доказателства по делото, като същите се потвърждават от приетите по делото основно и допълнително заключение на ССЕ. По делото няма спор за факти и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Спорен между страните е въпросът налице ли са условията по чл. 19, ал.2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Н. К. К. в качеството й на управител на ПОРКИС ООД. С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти задължени лица по чл.14,т.1 и 2 от ДОПК. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на намалението на имуществото. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл.170, ал. 1 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК. Правилно съдът е приел, че не е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като част от установените задължения за данъци са възникнали след разпределение на дивидентите между съдружниците. Още повече не е налице скрито разпределение на печалба, а видно от данните по делото върху разпределените дивиденти е начислен и заплатен данък. Липсват данни и жалбоподателят съзнателно да е целял да препятства плащането на задълженията на дружеството, като недобросъвестно възпрепятства събирането на данъци и ЗОВ чрез намаляване имуществото на дружеството до степен да е невъзможно събирането на публичните задължения. Въпреки разпределението на дивиденти по делото е безспорно установено, че дружеството е имало достатъчно имущество и парични средства, срещу които публичния изпълнител да насочи изпълнението си, но вместо това да бъде сторено е вменена отговорност на единия от управителите по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК без да е доказано по никакъв начин, че в резултат на недобросъвестността му имуществото на дружеството е намаляло до степен да не могат да бъдат удовлетворени интересите на държавата да събере публичните си задължения. Тези изводи на съда са подкрепени и от приетата по делото ССчЕ, от която се установяват всички налични активи, които дружеството е притежавало и срещу които публичният изпълнител е можел да насочи изпълнението. Не се доказва и връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпределение на дивиденти с непогасяването на възникналите впоследствие задължения. Изложените мотиви обосновават извод за незаконосъобразност на оспорения РА и като е достигнал до същите правни изводи, Административният съд - Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на процесуалния представител на ответната страна следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в условията на защита по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата за настоящата инстанция в минимален размер на 1341,89 лв. на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като съдът е присъдил такова в минимален размер съгласно Наредба 1. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,