Решение № 11571 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2014 г.

Решение № 11571 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14252/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Благовеста Любославова Коюнджийска, чрез пълномощник - адвокат Диана Табутова против решение № 5364 от 6.08.2014 г., постановено по адм. д. № 1872/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/631 от 18.01.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторката е изложила подробните си съображения по приложението на нормативната уредба, като в различен ред е преповторила доводите си от писмената защита пред решаващия съд. Иска от касационния съд да отмени обжалваното решение, да реши спора по същество, като отмени оспорения административен акт, алтернативно да го отмени в частта, с която са наложени санкции за бъдещ период. В съдебно заседание чрез адвокат Табутова поддържа жалбата, не представя нови доказателства. Ответникът - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не се представлява и не заявява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира решението на Административен съд София-град за правилно и законосъобразно, предлага да бъде оставено в сила. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: С решение № 5364 от 6.08.2014 г., постановено по адм. д. № 1872/2013 г. на Административен съд София-град е отхвърлена жалбата на Благовеста Коюнджийска срещу Уведомително писмо изх. № 01-6500/631 от 18.01.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. Първоинстанционният съд е установил всички фактически обстоятелства по делото и е извел правилни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен съдебен състав на Върховния административен съд. Приел е, че оспорения акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", в рамките на предоставените му правомощия и в установената форма. Оспореното писмо е издадено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е установил, че касаторът като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, е заявила за подпомагане БЗС, подробно описани по схеми и мерки за подпомагане - СЕПП, СНДП и НР1. След съдебно оспорване по първоначално издадено уведомително писмо, административният орган се е произнесъл отново в отменената част, съобразно указанията на съда. С повторно издаденото уведомително писмо, предмет на оспорване по настоящето производство, по заявлението на касатора за кампания 2010 г. изпълнителният директор на ДФЗ-РА е отказал изцяло финансово подпомагане на земеделския производител по СЕПП и НР1 и е наложил санкции за бъдещ период общо в размер на 35 453.91 лева, от които по СЕПП - 19 807.51 лева и по НР1 - 15 646.40 лева. За изясняване на обстоятелствата по делото АССГ е назначил две съдебно-технически експертизи, заключенията от които са приети от съда. Установените с тях обстоятелства са, че от заявените от жалбоподателката площи за подпомагане повече от 50% са недопустими за подпомагане, тъй като попадат извън допустимия за подпомагане слой заявени земеделски площи. След оспорване на заключението на вещото лице Костов, жалбоподателката не е ангажирала доказателства, които да обосноват други от направените от административния съд изводи. АССГ е приел, че оспореният акт отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК, посочени са правните основания за неговото издаване, а фактическите такива, както и мотивите на административния орган се съдържат както в акта, така и в приложените към административната преписка документи, които не са оспорени и са приети като доказателство по делото. Съдът е събрал доказателства за изясняване обстоятелствата по делото, като подробно в съдебното решение е посочил всеки установен с доказателствата факт, който е отразен в оспорения административен акт. Приел е, че е налице такъв размер на наддекларирана площ, която попада в границите над 50% и правилно е приложен в този случай чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Касаторът не представи нови доказателства пред настоящия съд, които да разколебаят направените от АССГ правни изводи, въз основа на установите обстоятелства. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са доводите на Коюнджийска за допуснати от съда нарушения на материалния закон. Правилно АССГ е приел, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, след като посочените фактически основания съответстват на установеното и оспорващата не е оборила тези констатации, както и не е установила, че е изпълнила условията за подпомагане по съответната схема или мярка. При касационното обжалване, съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. При правилно и в пълен обем установяване от АССГ на фактите и обстоятелствата по спора, съдът не намира за основателни доводите за допуснато нарушаване на цитираните норми. Установено е, че земеделският производител не е доказала, че заявените от нея за подпомагане площи попадат в одобрения със заповед на министъра на земеделието и храните слой от допустими за подпомагане площи. Двете заключения на вещите лица са еднозначни - повече от 50% от заявените площи са недопустими за подпомагане. Жалбоподателката е оспорила заключенията на вещите лица, но не е представила други доказателства, които да установят твърденията в жалбата и да променят установените със съдебните експертизи обстоятелства. Не се установяват допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения административен акт. В производството пред съда не са опровергани констатациите на административния орган, че процентът недопустими за подпомагане площи съответства на посочения в чл. 51 от Регламент № 796/2004 г., съответно на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Административният орган е посочил точно фактическите и правни основания за издаване на административния акт, изброил е недопустимите за подпомагане площи и причината за това. При това положение, следва да се приеме, че и в частта, с която се налага санкция, оспореното уведомително писмо е в съответствие с материалноправните разпоредби, тъй като налагането на санкциите е в следствие недопустими за подпомагане площи, които са повече от половината от заявените. Други доказателствени искания от страна на оспорващата за установяване на релевантни обстоятелства не са правени и не са представяни доказателства в подкрепа на твърденията в жалбата. В този смисъл и предвид на изложеното са неоснователни твърденията за необоснованост на обжалваното решение. Настоящият касационен състав намира, че АССГ е изяснил релевантните за делото факти, обсъдил е доказателствата и възраженията, прилагайки относимите правни норми и е достигнал до правни изводи, които се споделят изцяло. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение