Решение № 7 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2018 г.

Решение № 7 от 23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1391/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. С определение № 248 от 26.07.2018 г., постановено по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК е допусната до разглеждане молбата на "ТЕСТ ЕНД ДРАЙВ" ООД, гр. Варна за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 691 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 8810/2016 г. на В. /Варненски районен съд/, гражданско отделение, 18 състав. Като фактическо основание в молбата за отмяна, страната е изложила обстоятелството, че всички книжа и съобщения, адресирани до нея са връчени на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 4 ГПК, но същата не ги е получила и делото се е развило без нейно участие. Молителя е изложил виждането си, че не е предприеман опит за уведомяването му по телефон, електронна поща. Изложено е още, че семейство П., които придобили собственост от Л. Л., управител на "ТЕСТ ЕНД ДРАЙВ" ООД, гр. Варна върху апартамент, находящ се на адрес, вписан в ТР /търговски регистър/ за седалище на същото дружество, нееднократно предавали съдебни книжа, предназначени за последното, но в случая книжата по гр. дело № 8810/2016 г. на В. не били предадени. Ответникът И. П. В. в отговора си по чл. 306, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на молбата за отмяна. Настоящият състав на трето гражданско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира молбата за неоснователна, поради следните съображения: От данните по делото се установява, че срещу настоящия молител, като ответник е била предявена на 27.07.2016 г. искова претенция от И. П. В. за заплащане на сумата 5336. 45 лв., дължимо трудово възнаграждение за периода от 21.02.2013 г. до 13.01.2014 г. С решение № 691 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 8810/2016 г. на В., искът е уважен, като съдът е присъдил 900 лв. разноски в полза на ищеца и 213. 46 лв. държавна такса по сметка на В.. В производството, приключило на една съдебна инстанция /решението на В. не е обжалвано и е влязло в сила/, ответното дружество е призовавано от вписания в регистъра адрес – гр. Варна, ул. "Войнишка" № 5, вх. "Б", ет. 3, апартамент № 9, останал непроменен до 08.11.2017 г., когато седалището на същото дружество е променено и е вписан новият адрес – гр. Варна, ул. "Сава Радулов" № 24, ет. 4, апартамент № 11. В този смисъл са данните по делото /копие от партидата в ТР относно "ТЕСТ ЕНД ДРАЙВ" ООД, [населено място], както и показанията на свидетелката П. Р. Ч., разпитана в настоящето производство/. Връчването на съдебните книжа – препис от искова молба с приложенията, призовки, съобщения и препис от решението на В. е осъществено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК, след констатиране от В. на релевантните за приложението на нормата обстоятелства. В тази връзка връчителят е посочил в съобщението на 13.10.2016 г., че адресът е посетен многократно, адресатът не е открит, няма обозначение на фирма, на адреса живее семейство П., "които нямат касателство с търсената фирма", както и че е залепено уведомление на 28.09.2016 г., което след изтичане на 14-дневния срок е върнато в цялост. За следващите процесуални действия на съда, ответникът по иска е уведомяван по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК / за заседанията, проведени на 16.12.2016 г., 13.01.2017 г., 27.01.2017 г., както и относно връчването на препис от решението на В. /. В случая съдът правилно е приложил чл. 50, ал. 2, вр. чл. 50, ал. 1 ГПК, правилно е удостоверил данните по чл. 47, ал. 1 ГПК. От показанията на посочената свидетелка се установява, че към 22.06.2012 г. на адреса, на който е било регистрирано дружеството се намира апартамент, собственост на майката на управителя Л. Л., която през месец юли 2012 г. е продала жилището на семейство П., а през 2017 г. бил вписан в ТР новият адрес на дружеството - гр. Варна, ул. "Сава Радулов" № 24. От същите показания се установява още, че пунктът за технически прегледи, който стопанисва дружеството не е вписан като адрес на управление, тъй като представлява търговски комплекс, в който се помещават четири отделни наематели, а дружеството е задължено да не допуска външни лица в офиса, в който се помещава комисията, извършваща годишни прегледи. Данните, изнесени от свидетелката за това, че семейство П. не са ги известили, че им тежи предаването на книжа и съобщения са ирелевантни за приложението на цитираните по – горе норми. Ответното дружество, сега молител има задължението да впише седалище и адрес на управление в търговския регистър, както и да отрази настъпилите фактически промени в същите. Съдът е задължен да призове дружеството от вписаните актуални седалище и адрес на управление, съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, както и е процедирал първоинстанционният съд в конкретния случай. Затова и разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, съгласно която съобщенията се прилагат по делото, като редовно връчени, при положение, че в разглеждания случай не е вписан нов адрес в регистъра, а дружеството фактически е напуснало вписания адрес е приложена законосъобразно от В.. В тази връзка настоящият състав на ВКС намира, че становището на молителя, за това че е следвало да бъде призован и по друг начин, изложен в чл. 42, ал. 3 и ал. 4 ГПК - на имейл адрес, телефон, телекс, факс, телеграма се основава на неправилно тълкуване на закона. Разпоредбите на чл. 42, ал. 3 и ал. 4 ГПК не съдържат императивно правило, задължаващо съда да приложи изброените способи за уведомяване на страната по делото. Телефонът и електронната поща не са измежду задължителните за вписване обстоятелства в ТР. Уведомяването, чрез използването на тези технически средства, е неприложимо за извършване на определени процесуални действия – например връчване на исковата молба, приложенията към нея. Съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК съобщения и призовки на търговец и на юридическо лице се връчват по вписаният в ТР актуален адрес на същите правни субекти, като законовата фикция, регламентирана в чл. 50, ал. 2 ГПК намира приложение единствено спрямо последният посочен в регистъра адрес. Призоваването и връчването на съдебни книжа по друг начин – на инцидентно посочени в документи по делото възможни адреси на търговеца и на юридическото лице, чрез вписани в ТР телефон, електронна поща е предоставено в дискреция на съда. Освен това сигурността на връчването изисква реализирането му като процесуално действие на съда да се осъществи по начин, който да обезпечава възможност за съобразяване на вписаният в ТР актуален адрес на дружеството /определен от законодателя – чл. 50, ал. 1 ГПК като "последният посочен в регистъра адрес"/, респективно да осигурява предпоставки за приложение на чл. 50, ал. 2 ГПК. В тази връзка следва да се има предвид, че сигурността на връчването изключва още възможността процедурата да се реализира чрез уведомяване на страната на служебно установен електронен адрес или на посочен от насрещната страна електронен адрес, а уведомяването на страната на електронен адрес, посочен от нея, при изрично изразена воля за получаване на съобщения по този начин, съставлява хипотеза, която в конкретния случай не се е реализирала, за да обуславя довод за процесуално нарушение. Затова следва да се приеме, че в конкретния случай неуведомяването по реда на чл. 42, ал. 3 и ал. 4 ГПК не е довело до нарушаване на съдопроизводствените правила, в който смисъл е и практиката на ВКС, включително цитираното от молителя решение на състав на ВКС, ТК, І отделение /решение по т. д. № 182/2014 г. /. В. правилно е приложил разпоредбите на чл. 50, ал. 2, вр. чл. 50, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна на решението по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Предвид изложеното настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото молителят - "ТЕСТ ЕНД ДРАЙВ" ООД, гр. Варна следва да заплати на ответника по молбата за отмяна – И. В. разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие са в размер на сумата 300 лв. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на "ТЕСТ ЕНД ДРАЙВ" ООД, гр. Варна за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 691 от 21.02.2017 г. по гр. дело № 8810/2016 г. на Варненски районен съд, гражданско отделение, 18 състав. ОСЪЖДА "ТЕСТ ЕНД ДРАЙВ" ООД, гр. Варна да заплати на И. П. В. сумата 300 лв., разноски за производството по чл. 307, ал. 2 ГПК. Решението е окончателно.