Решение № 504 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2008 г.

Решение № 504 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1753/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по § 2, ал. 12 ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по постъпилата от "В" О., гр. Ш. молба за отмяна на влязлото в сила решение от 9.02.2007 г. по гр. д. № 537/2006 г. на Ш. окръжен съд, с което частично е отменено първоинстанционното решение на Ш. районен съд и вместо това молителят е осъден да заплати на А. Д. Т. от гр. В. сумата 2 821.28 лв., представляваща стойността на водопроводни части и изделия, вложени в изграждането на отклонение от водоснабдителната мрежа на гр. В. и свързването й с обект "Производствена и складова база за пластмасови изделия", находящ се в УПИ ХХХ в кв. 114 по плана на града, както и направените по делото разноски в размер на 490 лв. Молителят сочи като основание за отмяна ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му не е представено и обсъждано от съда, поради което и счита, че е налице хипотезата на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Поддържа и доводи за неправилност на влязлото в сила решение поради нарушение на материалния закон - Наредба № 4/2004 г. Моли за отмяна на влязлото в сила решение и вместо това предявеният против дружеството иск бъде отхвърлен. Ответникът по молбата за отмяна - А. Д. Т. я оспорва в представеното възражение. Върховният касационен съд, II гражданско отделение, в настоящия си състав, като прецени доводите на молителя въз основа на данните по делото, намира следното: Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 9.02.2007 г., с постановяването му, като неподлежащо на касационно обжалване, съгласно чл. 219, б. "а" ГПК (отм.). Дори и да се приеме, че молбата е подадена в едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) с оглед данните по делото за подаване на такава на 29.10.2007 г., то същата е неоснователна. По делото е установено, че ищецът А е вложил закупени от него части и изделия във водопроводното отклонение от общата водопроводна мрежа до имота му, чието изграждане, включващо разходите за труд и материали, въззивният съд е приел, че е задължение на оператора, съгласно разпоредбите на Наредба № 4/2004 г. Затова и е осъдил същия да заплати на ищеца стойността на закупените от него материали, вложени при изграждането на отклонението. Представеният към молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение предварителен договор за присъединяване към "ВиК" системи не е новооткрито доказателство, т. е. такова, с което поради обективна невъзможност страната не е могла да се снабди, за да е налице основанието по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). На първо място, по време на висящността на производството, молителят е разполагал с формуляр на представения предварителен договор, и на второ място - несключването му между страните, като част от процедурата по присъединяване на потребители към водонабдителни и канализационни системи, вкл. и изграждането на водопроводно и канализационно отклонение от уличната ВиК система, е обстоятелство, относимо към съществото на спора, който не може да бъде пререшаван в настоящето извънинстанционно производство. Влезлите в сила решения могат да бъдат отменени по реда на чл. 231 ГПК (отм.) само в изрично предвидените хипотези, каквито не са налице в настоящия случай, поради което и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на II ГО на Върховния касационен съд