Решение № 13601 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2020 г.

Решение № 13601 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби от Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община чрез главен юрисконсулт Йосифова и от " Миркат" ООД чрез адв. Желязков, против решение № 714 от 6.02.2020 г., постановено по адм. дело № 6240/2018 г. по описа на Административен съд София град в съответните му части. Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община обжалва горепосоченото решение в частта с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2018-7219 ТД26 М-3/21.03.2018 г. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът е обосновал мотивите си при непълнота на доказателствата, поради което е приел неправилно фактическата обстановка и е постановил неправилно решение. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. "Миркат" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Желязков обжалва решението в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството по въведено с жалбата възражение за изтекла погасителна давност на пълния размер на задължението по ЗМДТ за периода от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г., установено с Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2018-7219 ТД26 М-3/21.03.2018 г. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на обжалваното решение в посочената част, а като алтернативен вариант посочен в съдебно заседание на 6.10.2020 г. производството по делото да бъде върнато за ново разглеждане на Административен съд София – град. Представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК и моли да бъдат присъдени на доверителя му. И дете касационни жалби се оспорват от съответните ответници като неоснователни. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на "Миркат" ООД и основателност на касационната жалба на Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес. По съществото на спора установява следното: Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред Административен съд София град е оспореният Акт за установяване на задължение по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2018-7219 ТД26 М-3/21.03.2018 г., издаден от старши инспектор Л. Паунова- орган по приходи в Отдел "Общински приходи" Подуяне на дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община, потвърден с Решение СФД 18-РД28-95/16.05.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи", направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична Община. С процесния АУЗД са установени задължения на "Миркат" ООД за данък върху превозните средства за период 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. общ в размер на 15 633, 82 лв., от които 9 934, 81 лв. - главница и 5 699, 01 лв. - лихва, начислена към 21.03.2018 г. за притежавани от него 272 бр. леки автомобила. Спорът по делото се концентрира върху два основни момента, а именно било ли е собственик дружеството "Миркат" ООД през процесния период от 1.01.2012 г. до 31.12.2012 г. на автомобилите – предмет на Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2018-7219 ТД26 М-3/21.03.2018 г. и изтекла ли е погасителната давност на задължението за посочения период. За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на процедурата и в съответствие с материалния закон - ЗМДТ. С обжалваното решение въз основа на приета съдебно-счетоводна експертиза съдът отменя по жалба на "Миркат" ООД Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2018-7219 ТД26 М-3/21.03.2018 г. отнасящ се до конкретен брой автомобили и отхвърля жалбата в останалата й част. При изпълнение на поставената задача вещото лице сравнява доказателствени материали приложени по делото представляващи декларации по чл. 54 от ЗМДТ, както и справки изпратени от МВР, СДВР, Отдел Пътна полиция. Досежно наведеното възражение за изтекла погасителна давност, съдът в мотивите си намира същото за неоснователно на основание чл. 172, ал. 1, т. 1 и 4 от ДОПК. Така постановеното решение е неправилно, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Както основателно се посочва в касационната жалба на Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и здравеопазване" при Столична община, решението на Административен съд София град е постановено при непълнота на доказателствения материал. С постановеното съдебно решение оспореният ревизионен акт е отменен по съображения, основани на заключението на изготвената по делото ССчЕ, съгласно което общо 184 от автомобилите, предмет на акта, не са били собственост на дружеството през процесния период. Освен приложените по делото доказателствени материали, за изготвяне на заключението са ползвани документи, изпратени от МВР, СДВР, Отдел "Пътна полиция". Независимо, че същото не е било своевременно оспорено от ответника по жалбата, т. е., от административния орган, при драстичното разминаване на относимите факти, изложени в ревизионния акт и в заключението на експерта, по силата на служебното начало съдът е следвало да упражни правомощието си по чл. 171, ал. 4 АПК и да укаже на страната, че липсват други доказателства в тази насока. Представените с касационната жалба доказателства сочат, че административният орган е разполагал с такива, и че не събирането им е довело до постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка и до накърняване на принципа на истинност в административния процес. Това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което обуславя основанието на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. От друга страна, настоящата съдебна инстанция установи, че изводите на съда за спиране на давността по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК с образуване на административното производство по издаване на акта са направени без да е била приложена преписката по предходно издаден Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 319902-1/22.12.2017 г. Тези доказателства са от значение за установяване на началния момент на образуване на производството, както и по отношение спирането на давността. Като не е проявил процесуална активност, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което има за правна последица непопълване на делото с необходимите доказателства, релевантни за произнасяне по съществото на спора. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила налагат отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане на спора. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска горепосочената преписка от административния орган и да назначи експертиза, която да даде своето заключение съобразно всички събрани доказателства по делото. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение