Решение № 1104 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2020 г.

Решение № 1104 от 28.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7836/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК). Образувано е по "частна" жалба на М. Живков (вх. № 1076/23.01.2020 г. при АС-Варна) срещу решение № 29 от 10.01.2020 г. по адм. дело № 3279 по описа за 2018 г. на Административен съд - Варна, с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В жалбата, с характер на касационна жалба, са изложени съображения за нищожност и неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на закона и като необосновано, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 1 и т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, алтернативно постановяване на друго решение по съществото на спора с присъждане на исканото обезщетение за претърпените от него, касационния жалбоподател, неимуществени вреди. Постъпила е и писмена защита от адв. М. Кирова, като особен представител на касационния представител, в която са изложени съображения за недопустимост на обжалваното решение. В условия на алтернативност поддържа касационни възражения и за неправилност на обжалваното решение. Ответната страна по касационната жалба - Главна дирекция (ГД) "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието (МП) оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт Л. Николова и писмено становище по реда на чл. 213а от АПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни касационни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна и е основателна. Административният съд - Варна е бил сезиран с искове от М. Живков, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, за присъждане на сумата от 10 000. 00 лв. Според ищеца тя представлява обезщетение за понесени неимуществени вреди за времето от 09.09.2012 г. до 08.07.2016 г., причинени от дискриминационни действия на ответната страна, в резултат на които са нарушени негови признати права от законите на РБ и от Европейската конвенция за правата на човека. Това е осъществено чрез поставянето му в по-неблагоприятно положение спрямо лишените от свобода от същата категория в затворите в Ловеч, Плевен и София. Неимуществените вреди са в резултат и на унизеното му човешко достойнство, емоционален стрес, душевни и физически страдания, потиснатост, чувство за пренебрегнатост и отхвърленост, чувство на безсилие. Претендирана е и законна лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковете - 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по повод на спора, с който е сезиран съда, събраните писмени, последователно и систематично посочени и анализирани, и гласни доказателства, а именно разпит на свидетелите К. Радев и Г. Негойчев. От правна страна съдът е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). За да обоснове изводите си за тяхната допустимост и неоснователност, административният съд подробно е анализирал разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., в която се съдържа законовото определение за пряка дискриминация, респ. е обсъдил твърдените от ищеца действия и бездействия от страна на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП и конкретно "неблагоприятното третиране" от страна на дискриминиращия по признак "лично положение". Преценил е тези действия и бездействия като недоказани, като такава е и причинно-следствената връзка между тях и настъпили вредоносни последици в лицето на ищеца. Административният съд е отхвърлил исковете като допустими, но неоснователни и е възложил съдебни разноски на ищеца с оглед изхода от спора. Настоящият съдебен състав намира, че касационното възражение за нищожност на решението е неоснователно. Същото е подписано от съдията-докладчик, определен на случаен принцип чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването на делата и преписките в органите на съдебната власт, удостоверено с приложен по делото протокол от 27.11.2018 г. за неговия избор. Нищожно съдебно решение е налице, когато решението е постановено при липса на компетентност (от незаконен състав), при сериозно нарушение на формата (устно или неподписано решение) или с друг съществен порок, водещ до абсолютна невъзможност да бъде разбрана волята на съда. Настоящият съдебен състав намира, че касационното възражение за недопустимост на решението е основателно, но по съображения различни от тези изложени от адв. М. Кирова. Административният съд не е съобразил, че органите, компетентни да установяват неравно третиране са Комисията за защита от дискриминация и гражданският съд. Административните съдилища нямат правомощия да се произнасят за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, уреждащи равенство в третирането. Те могат да постановят решение в случаите, когато са предявени искове за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия и бездействия на органи или длъжностни лица, представляващи форма на дискриминация (чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр), но само ако дискриминацията е установена с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация. Раздел първи, глава четвърта от ЗЗДискр. урежда производството пред Комисията за защита от дискриминация, а раздел втори - съдебните производства пред районния и административния съд. Съдебните производства по глава втора включват и производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране (чл. 74 от ЗЗДискр.), които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 от ЗЗДискр. израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране, тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр.) или самостоятелно, ако има предварително установяване на нарушението от Комисията за защита от дискриминация (решение № 12577 от 19.10.2017 по адм. дело № 8991/2016 на ВАС, ІІІ отд.). В разглеждания случай фактите, описани в исковата молба на М. Живков не са били установени с решение на Комисията за защита от дискриминация. Поради това производството пред административния съд за обезщетяване на вреди от неравно третиране е недопустимо. С оглед направените констатации решението на административния съд следва да се обезсили и да се постанови прекратяване на съдебното производство. С оглед изхода на спора в полза на ГД "Изпълнение на наказанията" при МП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 лв. съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 4 от АПК Върховният административен съд, пето отделение