Решение № 102 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2015 г.

Решение № 102 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6458/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Димитров - 2000" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Попово, представлявано от управителя Д. Димитрова, подадена против решение № 27 от 17.04.2015 г., постановено от Административен съд - Търговище, по адм. д. № 159/2014 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Маринов и с писмена защита се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд и развива подробни съображения за незаконосъобразност на решението, като твърди, че неправилно са определени недопустимите за подпомагане площи и е наложена санкция за неводене на дневник за извършените дейности. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна дирекция, оспорва касационната жалба с писмено възражение, с което пледира за потвърждаване на обжалваното решение, като законосъобразно постановено и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Според участващия по делото прокурор правилно е прието, че оспореното уведомително писмо е съобразено с резултатите от направените проверки, ортофотокартите за местностите и извършените замервания, които са приложени към преписката, и по безспорен начин е установено, че наддекларираната площ е в размер на 12.73 ха, представляваща 2.4% от заявената площ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 27 от 17.04.2015 г. е отхвърлена жалбата на "Димитров-2000" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Попово, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСП 2007-2013 г. за кампания 2013 г. изх. № 02-250-2600/6829 от 24.09.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в частта, с която е отказано подпомагане за заявени площи, съответно дължимите за тях суми и "Димитров-2000" ЕООД, гр. Попово е осъдено да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, гр. София, сумата от 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат Административният съд - Търговище е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при правилно приложение на материалния закон. Съдебното решение е мотивирано с приета съдебно-техническа експертиза, според която по заявлението на "Димитров-2000" ЕООД е извършена проверка на място чрез измерване на установените допустими площи за парцелите с GPS и контролният лист от проверката е подписан без забележки от земеделския производител. Първоинстанционният съд е счел, че при направените проверки на данните от измерванията, снимките и попълнените контролни листове от извършената проверка, вещото лице не е констатирало различия и всички установени застъпвания в 11 от заявените БЗС с обща площ от 4.4 ха са подробно описани в приетата експертиза. Според съда в заключението на вещото лице за три от парцелите, е установено застъпване с друг земеделски производител, който е представил нотариален акт, но няма данни да е представил декларация по чл. 69 от ППЗСПЗЗ, че сам ще обработва заявените от него площи, но няма и данни дали жалбоподателят е заплатил ползването на застъпените парцели, които са счетени като "бели петна". С оглед на това застъпванията са счетени от административния орган като неразрешени застъпвания и съответно са недопустими за подпомагане за "Димитров-2000" ЕООД. По отношение на извършената проверка на 21.08.2013 г. и 22.08.2013 г. съдът е констатирал, че резултатите са отразени в контролен лист, в който е отразено, че не е представен дневник за извършваните агроекологични дейности в земеделското стопанство. Първостепенният съд се е позовал на саморъчно изготвена декларация, че земеделският производител не води полеви дневник, поради което съдът не е кредитирал представения в съдебно заседание дневник за проведени агротехнически мероприятия, понеже в заглавната му част е вписано, че е дневник за извършени дейности за стопанската 2012-2013 г., което е преценено като нещо различно от изискуемия дневник за агроекологични дейности. При това положение в мотивите на съдебното решение е преценено, че в случая площта, която е наддекларирана е в размер на 12.73 ха, което представлява 2,4% наддеклариране от установената площ. На основание чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. на Комисията от 27.01.2011 г. площта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с удвоен размер на установената разлика, ако тази площ представлява повече от 3% или 2 ха, но не повече от 20% от усвоената площ. В случая установената площ за изчисляване е 530,45 ха. При липсата на дневник за извършените дейности, както и от установеното в хода на административното производство, че жалбоподателят не е спазил петгодишния план за сеитбообръщение са наложени санкции, а именно: 10% за липсата на дневник и 2% за неспазване на плана на основание т. 8.2 "Размер на намаленията" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г., утвърдена със заповед РД 09-1117 от 17.08.2012 г. на зх на осн. чл. 16 от Наредба 11 от 6.04.2009 г., като редукцията е в размер на 17975,4 лв., което представлява 10% от исканата субсидия и 3235,57 лв., което е 2% от претендираната субсидия, поради неспазване на плана. Оттук е изведен извод, че в хода на валидно проведено административно производство компетентният административен орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в производството факти, с оглед на което атакуваният отказ е в съответствие със закона и неговата цел. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но е неправилно постановено, защото не съответства на събраните по делото доказателства и на установените правнорелевантни факти. Това е така, защото от приетата съдебно- техническа експертиза, на която се е позовал първостепенният съд, е видно, че относно четири от заявените парцели, за които е постановен процесния отказ от финансово подпомагане, вещото лице е установило, че земеделският производител "Димитров-2000" ЕООД е представил заповеди за разпределение на масивите по чл. 37в от ЗСПЗЗ, издадени от директора на Областна дирекция "Земеделие" - Търговище. Това са установените от вещото лице БЗС 03931-3-2-2, БЗС 67091-146-1-8 и БЗС 67091-715-1-2, за които са представени нотариални актове от "Юзеиров 3 " ЕООД. Аналогично е положението и със заявения БЗС 57875-22-1-2 в землището на с. Посабина, за който е установена застъпена площ в размер на 0.37 ха., попадаща в три кадастрални имота. За единия от тях, в който застъпената площ е 0.29 ха, застъпването е с лицето Магдалена Иванова Михайлова. По отношение на посочения парцел "Димитров-2000" ЕООД е представил надлежна заповед за разпределение на масивите по чл. 37в от ЗСПЗЗ, а Магдалена Михайлова е представила нотариален акт за имота. Вещото лице е констатирало, че няма данни дали собствениците "Юзеиров 3" ЕООД и Магдалена Михайлова са подписали декларации по чл. 69 oт ППЗСПЗЗ, че не желаят имотите им да бъдат включени в масиви за ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ и не е установено дали заявителят е заплатил съответните суми за ползването на имотите. Ето защо изслушаният експерт е представил заключението си в два варианта - ако земеделският производител е заплатил за ползването на имота, гореописаните площи са неправилно определени като неразрешено застъпване и са установени като недопустими за подпомагане площи и те следва да бъдат редуцирани до 0 ха. В противен случай БЗС 03931-3-2-2, БЗС 67091-146-1-8, БЗС 67091-715-1-2 и БЗС 57875-22-1-2 са коректно определени като недопустими за подпомагане. Следователно вещото лице не е могло да представи категорично заключение относно застъпването в описаните четири парцела. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че административният орган е следвало да се съобрази с представените от "Димитров-2000" ЕООД заповеди по чл. 37в от ЗСПЗЗ, тъй като те са издадени директора на Областната дирекция "Земеделие" - Търговище, който е компетентният орган, който се произнася относно наличието на основание за ползването на визираните парцели и в проведеното административно производство пред този орган се представят изискуемите декларации по чл. 69 от ППЗСПЗ. По отношение на липсата на данни за извършеното заплащане на правото на ползване на собствениците на парцелите, решаващият съдебен състав на Върховния административен съд счита, че се касае за облигационни отношения, в които ДФ "Земеделие" не е страна и не касаят този орган. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че ако ответният административен орган е считал, че този въпрос е релевантен за финансовото подпомагане е следвало да направи надлежно запитване до ОД "Земеделие" - Търговище, но такава проверка не е извършена. Поради това въпросът е останал неизяснен, с което ответникът е осъществил съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело до неправилно приложение на материалния закон по отношение на установените като застъпени площи в заявените от "Димитров-2000" ЕООД БЗС 03931-3-2-2, БЗС 67091-146-1-8, БЗС 67091-715-1-2 и БЗС 57875-22-1-2. Освен това от текста на приетата съдебно-техническа експертиза е видно, че относно БЗС 57875-477-2-5 заявената за подпомагане и одобрена за кандидатстване по АЕП площ е 39.56 ха, за парцела не е установена застъпена площ и ответникът е установил недопустима площ за парцела от 0.80 ха, а е измерена допустима площ от 38.76 ха, която е по границата на обработената площ. Изслушаният експерт е установил, че са представени снимки само на допустимите площи и не е конкретизирал защо и по какви причини площта от 0.80 ха е счетена от ДФ "Земеделие" за недопустима за подпомагане. Докато за останалите БЗС вещото лице е отразило наличие на храсти или др. пречки за да се прецени, че площите са не са обработвани в съответствие с изискванията, в случая за БЗС 57875-477-2-5 няма никакви данни и липсват каквито и да е мотиви за да може да се приеме, че визираната площ от 0.80 ха е недопустима за подпомагане. В този смисъл е и констатацията на вещото лице по отношение на БЗС 06046-21-1-6, за който не е установена застъпена площ и по отношение на който парцел ДФ "Земеделие" е установил като недопустима за подпомагане площ от 1.54 ха, за която експертът е отразил само, че е по края на обработваемата площ, но не е посочил какви са причините за отказа, тъй като такива не са вписани и от страна на ответния административен орган. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че относно БЗС 57875-477-2-5 и БЗС 06046-21-1-6 липсва посочване на фактически и правни основания за постановения отказ за финансово подпомагане, което обстоятелство възпрепятства защитата на земеделския производител и възможността за съдебен контрол. Във връзка с изводите на първоинстанционния съд за липса на дневник за агроекологичните дейности, за което е наложена санкция 10%, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е базирано изцяло върху приложената декларация от 22.08.2013 г., подписана от земеделския производител, че не води "полеви дневник". Относно представеният в съдебно заседание дневник, първостепенният съд е счел, че в заглавната му част е вписано, че е дневник за извършени дейности за стопанската 2012-2013 г., което е различно от дневник за агроекологични дейности. Настоящият съдебен състав констатира обаче, че на първата страница от този дневник е отразено "Дневник за проведени агротехнически мероприятия по м. 214 в "Димитров-2000" ЕООД за стопанската 2012 - 2013 г." и от неговото съдържание е видно, че в него са описвани агроекологични дейности за посочените години, включващи процесната 2013 г. При приемането като писмено доказателство визираният дневник не е оспорен от представител на ответника, с оглед на което би следвало същият да бъде съобразен при постановяване на решението. Относно подписаната от жалбоподателя декларация, от съдържанието й е видно, че той е декларирал, че не води "полеви дневник", но няма данни за идентичност между такъв дневник и дневник за агроекологични дейности. От съществено значение в случая е обстоятелството, че с административната преписка е прието като доказателство и също не е оспорено приложение към констативен протокол № 000591 от 14.03.2013 г. /на л. 17 от адм. д. № 159/2014 г./, в което проверяващият инспектор е посочил като съответствие, че производителят е представил три дневника: дневник за проведените химични обработки, дневник за поява, развитие плътност или степен на нападение от вредители и дневник за взетите проби и извършените анализи от растения и растителни продукти. Следователно към горепосочената дата представител на ответния административен орган е установил наличие на описаните три дневника, с оглед на което остава спорен и неизяснен въпросът посоченият от жалбоподателя "полеви дневник" за кой от тях се отнася. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че процесният отказ от финансово подпомагане, обективиран в атакуваното уведомително писмо е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Като е достигнал до обратния извод първостепенният съд е постановил незаконосъобразно решение. Това обстоятелство налага отмяна на обжалвания съдебен акт и на процесната част от оспорения административен акт и изпращане преписката на ДФ "Земеделие" - Разплащателна дирекция с указание за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства, описани по-горе относно двойно заявените площи в БЗС 03931-3-2-2, БЗС 67091-146-1-8, БЗС 67091-715-1-2 и БЗС 57875-22-1-2, за излагане на мотиви във връзка с приетите за недопустими за подпомагане площи от БЗС 57875-477-2-5 и БЗС 06046-21-1-6, както и за съобразяване на приетите от съда като доказателства дневник, воден от "Димитров-2000" ЕООД и приложението към констативен протокол № 000591 от 14.03.2013 г., в което е отразено наличието на три дневника, водени от страна на касационния жалбоподател. С оглед изхода на спора претенцията на ДФ "Земеделие" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател направените в касационната инстанция разноски в размер на 25 лв. - внесена държавна такса и 1300 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение, чиито размер е съответстващ на фактическата и правна сложност на правния спор. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение