Решение № 5336 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2020 г.
ВАСVIII отделение27.04.2021 г.докладчик Димитър Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА . по описа на Административен съд – В. Т.. ОСЪЖДА "Ники Мес-2008" ЕООД, : [ЕИК], да заплати на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 22 890 лв. за касационна инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 5336 от 27.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ники Мес-2008" ЕООД, : [ЕИК], чрез адв. К., против решение № 203/14.08.2020 г. по адм дело № 788/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417002723-091-001/4.7.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., в частта, потвърдена с Решение № 190/01.10.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – В. Т., в която за данъчни периоди по ЗДДС от 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 917 261. 00 лв. по данъчни фактури, издадени от "АГАЛЕГА"АД и "ДИКРА ПЛАСТ"ЕООД, във връзка с което са определени за внасяне ДДС в размер общо на 2 804 875, 48 лв. и лихви в размер на 1 648 570, 10 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост. Счита за неправилно прието в съдебното решение, че заповедта за възлагане на ревизия е била редовно връчена на ревизираното дружество. Противно на изводите на първоинстанционния съд, от събраните по делото доказателства се установило, че ЗВР не е редовно връчена на ревизираното дружество, тъй като не е изпълнен фактическия състав на чл. 32 от ДОПК. Твърди, че решението е постановено след погрешна преценка на доказателствата и неправилно прилагане на относимите материалноправни норми. Излага подробни съображения в касационната жалба. Касаторът моли за отмяна на решението, вкл. в частта за разноските, и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се прогласи нищожността на РА или да се отмени като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция "ОДОП" В. Т. при ЦУ на НАП оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С решението си съставът на АС-В. Т. е отхвърлил жалбата на "Ники Мес-2008" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-04000417002723-091-001/4.7.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., в частта, потвърдена с Решение № 190/01.10.2018 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" – В. Т., в която за данъчни периоди по ЗДДС от 01.05.2012 г. до 30.11.2012 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 2 917 261. 00 лв. по данъчни фактури, издадени от "АГАЛЕГА"АД и "ДИКРА ПЛАСТ"ЕООД, във връзка с което са определени за внасяне ДДС в размер общо на 2 804 875, 48 лв. и лихви в размер на 1 648 570, 10 лв. Съдът е приел, че оспореният РА е валиден, като издаден от компетентни органи, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. Установил е, че РА е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Ревизията е приключила в установения от чл. 114, ал. 2 от ДОПК срок. Стигнал е до извод, че оспореният РА е издаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП и е възпроизведен на хартиен носител, приложен в административната преписка в заверено за вярност копие. Съобразил е, че в съответствие с чл. 13 ЗЕДЕП само на квалифицирания електронен подпис е придадено значението на саморъчен подпис и по аргумент от чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗЕДЕП този вид подпис следва да бъде придружен от удостоверение, издадено от доставчик на удостоверителни услуги, отговарящо на изискванията на чл. 24 и удостоверяващо връзката между автора и публичния ключ за проверка на подписа. Според съда такива удостоверения са представени в хода на производството. АС е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че стоката е транспортирана директно от страните-членки на Общността до склада на ревизираното лице, където е разтоварвана от негови работници и със собствена техника. Според съда въпреки твърденията, че двамата доставчици на РЛ осъществяват внос на стоките на територията на страната, от тях не са били извършвани каквито и да било действия, за да бъдат приведени те в съответствие с изискванията на Закона за ветеринарномедицинската дейност, с оглед последващата им продажба на жалбоподателя. Съобразил е, че по делото са налице доказателства, че такива действия са извършвани от РЛ, което също сочи, че именно това дружество действително е придобивало стоките, доставени от европейските дружества. Стигнал е до извод, че симулативният характер на тези сделки се доказва и от факта на значително неразплащане на дължимите суми по фактурите. Решаващият състав е достигнал до извод, че по делото липсват доказателства относно правнорелевантния в случая факт, че преките доставчици "Агалега" АД и "Дикра пласт" са установили фактическа власт върху процесните стоки, в това число и при условия на доставката "ех works" - франко завод по правилата на Инкотермс, които впоследствие да се доставили на жалбоподателя. Съдът е приел, че съставените между тези лица документи целят формално да документират получени от проверяваното лице доставки на замразено месо, каквито всъщност не са извършени, и обосновано е заключено, че в случая съобразно действително развилите се правоотношения са налице данни за злоупотреба с ДДС, доколкото процесните сделки водят до данъчно предимство под формата на ползване на право на приспадане на данъчен кредит от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка по спора е пълно и безспорно установена от административния съд. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. За проверката по чл. 168 от АПК е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложима правна уредба. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към мотивите на АС-В. Т.. Възраженията в касационната жалба, че ЗВР не е връчена редовно по реда на чл. 32 от ДОПК, са неоснователни. Към способа за връчване по чл. 32 от ДОПК се прибягва единствено в случай, че представител на жалбоподателя не е намерен на декларирания данъчен адрес, какъвто е настоящият случай. Ревизионното производство е започнало с издаването на ЗВР № Р-04000417002723-020-001/02.05.2017 г. и същата е връчена по делегация на 14.06.2017 г. по реда на чл. 32 от ДОПК. Посочената ЗВР е изпратена с електронно съобщение на декларираните пред НАП електронни адреси за кореспонденция на дружеството - [електронна поща] и [електронна поща]. Електронните препратки в съобщенията не са активирани от получателя, както и не е налице потвърждение за получаване на изпратената с тях ЗВР. Извършени са две посещения на декларирания адрес за кореспонденция, съвпадащ с адреса на управление на дружеството, в гр. В. Търново, [адрес], при които не е открит представляващият дружеството или друго лице, упълномощено да получава съобщения от НАП. Във връзка с връчването на първоначалната ЗВР, органите по приходите са извършили две посещения на адреса на кореспонденция, документирани със съответните протоколи № 1183789/19.5.2017 г. и № 1183793/29.5.2017 г. като посещенията са извършени през 10 дни. Както правилно е приел съдът изготвено е съобщение публикувано в Интернет. До ревизираното лице е изготвено и уведомление изпратено с писмо с обратна разписка, връчено на 02.06.2017 г. Настоящият състав намира, че съдържанието на протоколите не е оборено от изслушаната по делото компютърна експертиза, от която се установява, че на посочените дати съставителят на протокола и свидетеля са ползвали личния си профил в информационната система. Това е така, доколкото експертизата посочва само определени моменти от работното време на двете посочени дати, а не целият работен ден. Направените касационни оплаквания са били направени и в хода на първоинстанционното производство, като съдът подробно е отговорил на тях в първоинстанционното решение, като настоящият касационен състав споделя неговите мотиви и не следва да ги преповтаря. Към някои фактури са представени търговски документи, в които за място на разтоварване е посочено с. Ч., общ. П., база на "Юриек 2000" ЕООД, което дружество е клиент на "НИКИ МЕС - 2008" ЕООД. Така представените документи установяват, че фактическото движение на стоките е от страни-членки на ЕС до базата на "НИКИ МЕС - 2008" ЕООД в гр. Г., с изключение на случаите, в които стоките са пристигнали в с. Ч., базата на "Юриек 2001" ЕООД. Не са налице обаче обективни данни, че при пристигането на стоките в посочените бази там са присъствали управителите на "АГАЛЕГА" АД и "ДИКРА ПЛАСТ" ЕООД, които да извършат предаването им с протокол на "НИКИ МЕС - 2008" ЕООД. Правилен е изводът на съда, че по делото липсват доказателства относно правнорелевантния в случая факт, че преките доставчици "Агалега" АД и "Дикра пласт" са установили фактическа власт върху процесните стоки, в това число и при условия на доставката "ех works" - франко завод по правилата на Инкотермс, които впоследствие да се доставили на жалбоподателя. Същевременно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че стоката е транспортирана директно от страните-членки на Общността до склада на ревизираното лице, където е разтоварвана от негови работници и със собствена техника. Този адрес за разтоварване е посочен и в международните товарителници, като всички доставки, фактурирани от двамата доставчици са придружени с констативни протоколи за проверка, издадени от компетентната ОДБХ на основание чл. 80 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в които за получател е вписан директно жалбоподателят и за произход на стоката е посочена съответната страна от ЕС. В. връзка с гореизложеното, като е постановил отхвърляне на жалбата срещу РА, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 22 890 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 ОТ 9.07.2004 Г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение