Решение № 2926 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12790/2011 г.

Решение № 2926 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12790/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ БУНКЕР" ЕООД, чрез законния си представител М. Вацов, срещу решение № 3659/21.07.2011 г., постановено по адм. д. № 8164/2010 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение за възстановяване на акциз № Л 47-0181/28.07.2010 г. на началника на митница Столична. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 24 от ППЗАДС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество постановено ново с което се отмени обжалваното решение. Ответникът по жалбата- директорът на Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Осенов, счита същата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред АС е било решение за възстановяване на акциз № Л 47-0181/28.07.2010 г. на началника на митница Столична в частта му, в която е потвърдено с Решение № 832/21.09.2010 г. на директора на Агенция "Митници", относно отказ за възстановяването на акциз в размер на 10 702, 80 лв. за 17 838 литра газьол за извънпътна техника. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че на основание чл. 26, ал. 2 и по реда на чл. 27 от ЗАкДС "Лукойл България Бункер" ЕООД е подало искане за възстановяване на акциз за периода м. март 2010 г. в размер на 950890, 80 лв. за 1 584 818 л. гориво за извънпътна техника, което е изнесено като доставка за зареждане (бункероване) на плавателни съдове. В хода на извършена насрещна проверка на "Лукойл България" ЕООД относно заплащането на акциза за извършената доставка на газьол за извънпътна техника за бункероване с получател "Лукойл България Бункер" ЕООД е установено, че акциза е начислен от складодържателя за гориво с код по КН 27101945 и е заплатен с акцизни декларации. От искането за възстановяване на акциз се установява, че е за изнесено гориво, описано с код по КН 27101941, който е посочен и в митническите декларации за износ - № 10ВG004208А0000256/25.03.2010 г. и № 10ВG004108А0000272/25.03.2010 г., както и в приложените анализни сертификати по чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от ЗАкДС. При така установеното от правна страна съдът е приел, че спорът между страните се отнася до наличието или не на заплатен акциз за гориво, описано с код по КН 27101941 в посочените митническите декларации за износ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 24, ал. 2 от ППЗАкДС и по конкретно внасянето на искания за възстановяване акциз. До този извод съдът е достигнал като е приел, че доказателства за внасяне на искания за възстановяване акциз са представени само за внесен акциз за гориво с код по КН27101945 с акцизен данъчен документ № 5500031018/08.11.2009 г., като начисленият акциз за гориво с код по КН 27101945 е деклариран и заплатен с акцизна декларация № ВG004000/1-00704/14.12.2009 г. В процесните износни декларации е посочен код по КН на дизеловото гориво 27101941, но същите представляват само доказателство за изнасянето на акцизните стоки, но не и доказателство за внасянето на акциза. Решението е неправилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка, съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че процесното изнесено количество гориво с цитираните от съда МД е с вписан код по КН 27101941 с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,05%, на който тарифен код отговаря описанието на изнесеното гориво в бункеровъчните разписки - съдържание на сяра 0,01. Изнесеното гориво е закупено от "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД, за което са издадени придружителни административни документи за отложено плащане на акциз. Задължението за начисляване на акциз е възникнало при заявката за бункероване с издаване на фактури с предмет на доставката газьол извънпътна техника от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД към жалбоподателя. Издадени са и АДД за начисляване на акциз за съответно количество газьол с код по КН 27101945. Дължимият акциз в установения размер е деклариран и заплатен по всяка от доставките от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с АД за газьол - извънпътна техника с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,05%, но непревишаващо 0,2% с код по КН 27101945. Спорен е момента при наличие на различни кодове по КН на стоката за която е внесен акциза и изнесена стока, налице ли са предпоставките на чл. 24, ал. 2 от ППЗАДС. Действително съгласно посочената разпоредба изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката във връзка с подадено искане за възстановяване се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено, т. е. изисква се идентичност между стоката за която е внесе акциза и която е изнесена. В случая акциза е преведен по сметка на митническото учреждение от лицензирания складодържател-"ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Лукойл България-Бункер " ЕООД заплаща стойността на акцизната стока на доставчика "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД и след като изнесе стоката, заплаща акциза на лицензирания складодържател, за което се издава фактура. При износ на горивото лицензирания складодържател посочва КН 27101945 вместо код 2710941.При покупката на горивото продавачът го обозначава с код 2710941. От предварителен отчет за изпитване, издаден от "СЕЙБОЛТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, фирмената техническа спецификация на производителя "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД и декларация за съответствие, издадена от производителя, които не са обсъдени от съда се установява, че съдържанието на сяра в продукта е под 0,05% и същият е описан като ГИПТ, който има код по КН 27101941, като със същия код горивото е отразено в митническите декларации за износ. Следователно химическият състав на продукта е един и същ и няма смесване на продукти или производство на нов продукт, извършено в данъчен склад Петролна база Русе, където е съхранявано - факт, който се потвърждава и от експертизата, извършена в митническа лаборатория Русе. Причината същото гориво да бъде заведено по код от КН 27101945 е възприетата през м. ноември 2009 г. практика на материална отчетност в данъчния склад. За съхранението на промишлени газьоли ГИПТ и ГПКЦ се използва резервоар № 1, на чиито вход се приемат газьоли с код от КН 27101941 и 27101945 в зависимост от съдържанието на сяра, които според Фирмена техническа спецификация /ФТС/ 1 - 74,03 на производителя са с общо наименование ГИПТ и са със съдържание на сяра до 0,1%, което включва и продукт със съдържание на сяра до 0,05%. При експедиция на посочените газьоли и начисляване на акциз складодржателят използва код от КН 27101945. От обяснителната записка на представляващият складодържателя се установява, че основанието ГИПТ да се води само по тарифен код от КН 27101945 е нормираното съдържание на сяра до 0,1% във ФТС, без да е посочена минималната стойност на долната граница. Тъй като се касае за един и същи продукт, същият се приема и съхранява в резервоар № 1 в базата. При анализа на доказателствата изцяло и в тяхната съвкупност се установява, че определяща за индивидуализацията на партидата гориво е ФТС, която в случая съответства на спецификацията на изнесеното гориво, поради което и при липса на доказателства за друго закупено и вложено при складодържателя ГИПТ се налага извода, че стоката за която е внесен акциза и изнесената стока са идентични, въпреки отразената по технически причини от складодържателя различна тарифна позиция по КН. Целта на законодателя е да не се допусне отклонение от данъчно облагане, тъй като акциза е еднократен данък, защото конкретната стока или услуга бива обложена с него само веднъж и косвен, тъй като, както и данъкът върху добавената стойност е свързан с потреблението, а не с реализирани доходи. В случая акциза е внесен, като ставката и за двете тарифни позиции е една и съща - 600 лева на 1000л. Разликата в тарифните кодове е установено, че е от техническо естество, а не наличие на различни стоки и не е довело до ощетяване на бюджета. С оглед на изложеното и като е достигнал до други правни изводи АС е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново, с което се отмени обжалваното решение. Преписката следва да бъде върната на началника на митница Столична за издаване на нов акт, при съобразяване указанията по приложението на материалния закон. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК