Решение № 10798 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2015 г.

Решение № 10798 от 17.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9189/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична дирекция на вътрешните работи против решение № 4651/1.07.2015 г., постановено по адм. дело № 10704/2014 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена негова заповед № з -16905/19.09.2014 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна - И. А. К., чрез процесуалните си представители адв. К. и адв. Б., оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна заповед № з - 16905/19.09.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца. За да отмени заповедта, съдът е прел, че актът не съдържа описание на нарушението - не е конкретизирано мястото на извършване на твърдяното нарушение, както и в какво точно се изразява извършената небрежност в служебната дейност, като такава информация не се съдържа и в подготвителните за издаване на заповедта актове. Прието е, че не са установени нарушения от страна на К., като на служителя не може да се търси отговорност за виновно извършено дисциплинарно нарушение, като чл. на комисия, като органът не е мотивирал предпоставките за наличието на лична отговорност за колективно нарушение, както и не е уточнено с какви действия К. е следвало да извърши проверката в ОПП-СДВР във връзка с изнесено в докладна записка рег. № Я-11363/13.02.2014 г. на ВНД началник на 05 група АНД сектор КПД ОВ при ОПП - СДВР и по този начин да се установи конкретно виновно поведение, като действие или бездействие. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е правилно като краен резултат, но не по всички изложени в него мотиви. Съдът е изяснил спора по същество като е събрал всички относими към него доказателства. Не е налице приетото от АССГ нарушаване на изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, която норма предвижда, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание следва да съдържа: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Доказателствата по делото сочат, че всички посочени изисквания са изпълнени от дисциплинарнонаказващия орган. В конкретния случай в заповедта е посочено, че допуснато дисциплинарно нарушение се изразява в това, че с действия и бездействия И. А. К. - началник на 01 сектор "Контрол на пътното движение и отчет на водача" към ОПП - СДВР, в качеството си на председател на комисията, назначена със заповед № 199/14.02.2014 г. на ВНД началник отдел "Пътна полиция" да извърши проверка в ОПП-СДВР във връзка с изнесено в докладна записка рег. № Я-11363/13.02.2014 г. на ВНД началник на 05 група АНД, 01 сектор КПД ОВ при ОПП - СДВР, като при извършената проверка в периода 14.02.2014 г. до 20.03.2014 г., във връзка с горепосочената заповед К. е проявил небрежност в служебната си дейност по възложената му задача, в резултата на което проверката е непълна и некачествена, и е извършена в нарушение на изискванията на т. т. 24.1, 24.2, 24.3, 24.4, 24.5 от утвърдените с МЗ рег. № I-1977/29.07.2011 г. "Правила за организация на работата в Министерство на вътрешните работи с предложенията и сигналите". На база на изложеното се налага изводът, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание e конкретизирано в какво точно се изразява допуснатото дисциплинарно нарушение, поради което изводът на първоинстанционния съд е неправилен. Законосъобразно първостепенният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на И. К. е ангажирана в противоречие с материалния закон, поради което е и отменил заповедта. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че служителят е наказан в качеството си на председател на комисията назначена със заповед № 199/14.02.2014 г. на ВНД началник отдел "Пътна полиция" и в този смисъл дисциплинарно-наказващият орган не е мотивирал предпоставките за наличието на лична отговорност за колективно нарушение. В случая назначената със заповед № 199/14.02.2014 г. комисия за извършване на проверка в ОПП-СДВР във връзка с изнесено в докладна записка рег. № Я-11363/13.02.2014 г. на ВНД началник на 05 група АНД, 01 сектор КПД ОВ при ОПП - СДВР е колективен орган и формира воля по общите правила за формиране на воля и съответно - за взимане на решения от колективен орган. В случая на Кирилов е вменено виновно извършено нарушение като председател на колективен орган и макар да е задължен да осъществява вменените задължения със заповед № 199/14.02.2014 г. на ВНД началник отдел "Пътна полиция" относно извършване на проверка в ОПП-СДВР, дисциплинарно наказващият орган е длъжен да изложи съображения защо на К., в качеството на чл. на колективен орган, следва да бъде наложено дисциплинарно наказание. По изложените съображения, като е отменил по жалбата на К. оспорената заповед, макар и с други мотиви, АССГ е постановил правилно решение като краен резултат, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски Столична дирекция на вътрешните работи следва да бъде осъдена да заплати на И. А. К. сумата от 600 (шестстотин) лева разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение