Решение № 4185 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15431/2012 г.

Решение № 4185 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15431/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 9 и сл. от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ). Образувано е по жалба на Златко Емилов Халваджиев от гр. София против заповед № ЛС-И-800 от 2.11.2012 г. на министъра на правосъдието в частта, с която са възложени правомощия на частен съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Смолян. Поддържа доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на Закона за частните съдебни изпълнители. Възраженията могат да бъдат обобщени в следното: нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители относно това, че може да имат само един отговор на въпросите и че има неверни отговори в разрез с обективното право, нарушение на чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ, като в комисията участва лице което не отговаря на условията (хабилитиран преподавател по гражданско правни науки) за участие в конкурсната комисия в хода на обявения конкурс е променена наредбата, грешни отговори на част от кандидатите са приети за верни от комисията, вследствие на което не е оценена правилно писмената му работа и не е допуснат до участие в устния изпит на конкурса. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на правосъдието, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни - Петко Иванов Мачкърски, също поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита, че по същество в жалбата си жалбоподателят оспорва пряко самото оценяване на писмените работи, но изложените доводи са ирелевантни за правния спор тъй като оценъчната дейност на конкурсната комисия не е предмет на съдебен контрол. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Не се спори по делото, че със заповед № ЛС-И-248 от 14.06.20011 г., на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) във връзка с чл. 2 от Наредба № 1 от 6.02.2006 г., министърът на правосъдието е насрочил конкурс за вакантни места за частни съдебни изпълнители, за съдебни окръзи - Пазарджик, Смолян и Ловеч. Насрочил конкурс за заемане на същите. В изпълнение на заповедта и на основание чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1/6.02.2006 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители министърът на правосъдието е назначил комисия за провеждане на писмения и устния изпит и е дал срок за представяне на протокола за резултата от класирането на кандидатите (заповед № ЛС-И-388 от 12.08.2011 г., изменена със заповед № ЛС-И-552/20.10.2011 г., в частта относно обявената дата и място на провеждане на писмения изпит). Със заповедта за изменение конкурсът е отсрочен от 4.11.2011 г. за 3.12.2011 г., а мястото на провеждане е променено от сградата на Министерството на правосъдието в СУ "Климент Охридски". Промяната е мотивирана с необходимост от по-голяма и свободна/незаета зала - 272 аудитория). Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 11 от ЗЧСИ и протокол № 10/5.10.2012 г. на конкурсната комисия, изготвен на основание чл. 12, ал. 5 и ал. 6 и чл. 13, ал. 1 от Наредба № 1 за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители. Жалбоподателят е допуснат и е участвал в конкурса за частни съдебни изпълнители за съдебния район на Окръжен съд - Смолян, видно от приложения на л. 133 Окончателен списък на допуснатите до участие в конкурса. Установява се от приложения списък с резултати от писмения изпит (л. 189), че жалбоподателя е получил оценка "добър" (3,50)" и поради това и на основание чл. 11 от Наредба № 1/2006 г. не е допуснат до устен изпит, тъй като е получил оценка по-малко от "мн. добър 4,50". При така установеното от фактическа страна настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира жалбата за неоснователна, а заповедта за законосъобразна по следните съображение: Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЧСИ правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие физическо лице, което отговаря на изброените в текста изисквания, между които е и условието да е издържало конкурса за частен съдебен изпълнител (чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЧСИ). Конкурсът се насрочва със заповед на министъра на правосъдието и се провежда за определените от последния вакантни места по съдебните райони по ред, посочен в наредба, след писмено заявление на кандидатите за участие (чл. 9, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от ЗЧСИ). В разглеждания случай посочените по-горе нормативни изисквания са изпълнени: конкурсът за частни съдебни изпълнители е насрочен със заповед на министъра на правосъдието и е проведен от назначена от последния комисия съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗЧСИ по ред, определен с Наредба № 1/6.02.2006 г., изм. ДВ, бр. 90/15.11.2011 г. за условията и реда за провеждане на конкурс за частни съдебни изпълнители. В съответствие с чл. 3, ал. 1 от Наредбата са проведени писмен и устен изпит като след приключването им комисията е класирала за определените по районите места кандидатите, получили най-малко оценка мн. добър (4.50) на писмения изпит и най-малко мн. добър (4,50) на устния (чл. 12, ал. 5 от наредбата). На писмения изпит е изтеглен вариант на тест № 3, от общо изготвени три варианта, запечатани в три плика, съобразно изискването на чл. 9, ал. 2 от Наредба № 1/06.02.2006 г. От представения протокол № 3/3.12.2011 г. (л. 155), изготвен от конкурсната комисия за провеждане на писмения изпит е видно че след отпечатване на изтегления от участник в конкурса тест-вариант № 3, са разпечатани и останалите два плика с варианти № 1 и № 2. От тях е видно, че трите теста са различни и всеки един от тях има по петдесет въпроса. Относно доводите че при провеждането на писмения изпит е нарушена разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, съобразно който въпросите от теста могат да имат само един верен отговор, от приетите от комисията три отговора на всеки въпрос. Твърди се, че отговорите са неверни, за въпросите № 8 според жалбоподателя верният отговор е А, № 10 - няма верен отговор, № 19 верен е отговора Б, въпрос № 23 няма верен отговор от посочените, а за № 32 верен отговор е А, № 34 - верен е отговор В, 36 - отговор Б и 48 - отговор Б. Тези твърдения са неоснователни. От доказателствата по делото е установено, че конкурсната комисия е извършила оценка на писмените работи съобразно дадените отговори на явилите се участници и приетите за верни отговори на теста. В чл. 10 от Наредбата са регламентирани реда и начина на оценяване на кандидатите, като съобразно чл. 10, ал. 3 (предишна ал. 2) от Наредбата конкурсната комисия оценява писмения изпит с оценки: слаб, среден, добър, много добър и отличен. Други норми, регламентиращи начина на оценяване на кандидатите при провеждането на конкурса, законът не предвижда. При липсата на нормативно предписан начин на действие и липса на задължение за мотивиране на определената оценка съдът не може да контролира правилността на получената оценка. Конкурсната комисия като помощен орган има право на собствена преценка при оценяването, поради което оценките по чл. 10, ал. 2 и чл. 12, ал. 3 и дейността на конкурсната комисия не подлежат на съдебен контрол. И това е така именно поради невъзможността да се постигне съгласие между оценявани и оценяващи относно верните отговори и съответното обективното право. Затова законодателят е предвидил конкурсът да се провежда от 5-членна комисия, като по този начин се гарантира в максимална степен обективност и обоснованост на резултатите от провежданите изпити. Комисията се произнася в условията на оперативна самостоятелност съобразно вътрешното си убеждение, тъй като целта на конкурсната процедура е да се класират кандидатите, представили се най-успешно, а не да се постигне съгласие както се посочи, относно участващите в конкурса и оценяващите относно обективната истина и обективното законодателство, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Мнението на участника в конкурса по поставените от комисията тестови въпроси и техните отговори не може да ангажира съда с преценка на оценъчната дейност комисията извън регламентираното със ЗЧСИ и Наредба № 1. Видно от протокола от резултатите от писмения изпит (л. 189) действително при въпроси № 22 и № 29 от теста е била допусната техническа грешка (некоректно зададени въпроси и неверни отговори), но конкурсната комисия е приела решение, че всички дадени отговори на въпроси № 22 и № 29 ще се считат за верни. В случая е допуснато нарушение, но същото не е съществено и не се е отразило върху крайния резултат от изпита, защото отчитането на отговорите на дадените отговори спрямо всички кандидати е еднакво - всички дадени отговори на участниците по тези въпроси са приети за верни още повече че Халваджиев в жалбата си не оспорва тези въпроси. Вторият основен довод, че изпитът е проведен от комисия в незаконен състав също е неоснователен. Обстоятелството, че в комисията е участвал преподавател от Секция "Медицинска етика и право" при Медицински университет - гр. Пловдив, не опорочава състава й. Преподавателят Йордан Борисов Гелков, включен в изпитната комисия, е завършил "право" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" и има признато научно звание "доцент" по научна специалност "Гражданско и семейно право", по конкурс, обявен от Медицински университет - гр. Пловдив. Същият е включен в списъка на хабилитираните преподаватели по гражданскоправни науки, които могат да участват в държавните изпитни комисии по гражданскоправни науки, утвърден последователно от министъра на правосъдието и министъра на образованието и науката, в изпълнение на изискванията на чл. 11, ал. 4, изр. второ от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "право" и професионална квалификация "юрист", приета с ПМС № 75 от 5.04.1996 г. Ирелевантно в предвид на установената хабилитация и присвоено научно звание е местоработата на хонорувания преподавател по гражданско правни науки. В тази насока са представени по делото като доказателства Удостоверение № Р-646 от 7.03.2013 г. на МУ - гр. Пловдив, от което е видно че доц. Йордан Борисов Гелков е придобил научното си звание в конкурс, обявен от МУ по специалност "Гражданско и семейно право". Неоснователен е и доводът, че процедурата по провеждане на конкурса е опорочена. Конкурсът е проведен при действието на чл. 9, ал. 9 от Наредбата, приет с ДВ, бр. 90/15.11.2011 г., в сила от същата дата, Ограничението въведено с изменението на текста, за ползване на нормативна уредба и практика по време на писмения изпит, е за всички участници. Освен това нормата е материалноправна и действа за напред, поради което е била приложимата правна норма, а не отменената редакция на същата. При проверката за законосъобразността на заповедта не е възможно установяване на пряка причинна връзка между показаните резултати от изпита и изменението на нормата за всеки участник поотделно. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваната заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон и в съответствие с целта му. От данните по делото се установява пълното съблюдаване на предписаната с цитираните нормативни актове процедура по насрочване и провеждане на конкурса. Въз основа на изготвения протокол по чл. 13, ал. 1 от Наредбата за резултата от класирането, министърът на правосъдието, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЧСИ е издал заповед за възлагане на правомощия по изпълнението, при което с оглед получения незадоволителен резултат на писмения изпит, жалбоподателя законосъобразно не е включен в списъка на класираните лица. При осъществяване на властническите си правомощия по чл. 11 от ЗЧСИ, вр. с чл. 13, ал. 2 от Наредбата, министърът действа в условията на оперативна самостоятелност и преценявайки наличието на материалноправните условия и предпоставки за издаване на административния акт, назначава класираните кандидати, ползващи се с необходимото обществено доверие. След като жалбоподателя не е издържал успешно писмения изпит и не е класиран от конкурсната комисия правилно не са му възложени правомощия на частен съдебен изпълнител. Финализиращият конкурса административен акт е законосъобразен и жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение,