Решение № 1450 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2015 г.

Решение № 1450 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2015 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните против решение № 21 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 298/2015 г. на Административен съд - Р., с което е отменена заповед № ОСОС-76/28.05.2015 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебното правоотношение на Н. И. Ю. е прекратено поради съкращаване на длъжността. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и е необоснован, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания, а изводите на съда не съответстват на закона и събраните доказателства. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Юсеинова против заповедта за прекратяване на служебното правоотношение да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Ответницата оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Р. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № ОСОС-76/28.05.2015 г., с която служебното правоотношение на ответницата в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд е прекратено, е издадена от компетентния орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор е орган по назначаването за държавните служители в администрацията на агенцията) и в съответствие с изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл - същата е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения. Аргументирано и законосъобразно е и заключението, че въпреки това атакуваната заповед следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до нарушение на материалния закон и на целта на закона. За да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени следва да се установи, че длъжността заемана от служителката е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или че е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. В случая е установено, че Юсеинова е назначен на длъжност "инспектор" в отдел " Контрол на храните" при ОДБХ - Р., като заема 1 от общо 6-те щатни бройки за длъжността съгласно длъжностното разписание от 1.04.2015 г. С оглед приетите изменения и допълнения на Устройствения правилник на Българската агенция по безопасност на храните изпълнителният директор на агенцията одобрява нова численост и структура на администрацията, считано от 1.06.2015 г., като приема, че служителите следва да бъдат освободени при спазване на обективни критерии като образование, придобита специалност, професионален опит, оценка за изпълнение на длъжността, дисциплинарни наказания. В този смисъл са дадените от органа указания. Въз основа на утвърденото ново длъжностно разписание на ОДБХ - Р., според което бройките за длъжността "инспектор" в отдел "Контрол на храните" са намалени на 3 (длъжностно разписание от 1.06.2015 г.), е издадена заповед № ОСОС-76/28.05.2015 г., предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на Юсеинова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2, от ЗДСл - съкращение на длъжността. Подбор между служителите, заемали същата длъжност, съгласно указанията на органа по назначаването не е извършен. При тези данни първоинстанционният съд правилно приема, че служебното правоотношение на Юсеинова е прекратено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело до нарушение на материалния закон и на целта на закона. Разпореденото с указанията на органа по назначаването задължение за извършване на подбор е част от процедурата по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на служителите. Поради това, макар и непредвидено в специалния закон, това задължение, вменено с цитираните указания, е условие за законосъобразност на крайния административен акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК. Ето защо несъобразяването с установените процедурни задължения, както в случая, опорочава постановената заповед, тъй като придържането към предвидените от органа по назначаване изисквания е гаранция за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване направомащията, в съответствие с принципите на равенство, публичност и прозрачност, безпристрастност, последователност и предвидимост в административния процес, регламентирани в чл. 6, чл. 8 и чл. 12 от АПК. Поради това постановената в нарушение на процедурните изсиквания заповед е издадена и в противоречие с материалния закон и неговата цел - след съкращение на работа на останат служителите с по-висока квалификация и професионални умения, което ще позволи възложената работа да се изпълнява от по-малко служители. Всичко изложено мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че оспорената заповед е постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и с целта на закона, поради което следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че правото на органа да прекрати служебното правоотношение на Юсеинова е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводът на касатора, че изискването за подбор се отнася само за длъжностите по трудово правоотношение, е неоснователен. Такова разграничение не е направено, поради което следва да се приеме, че вътрешният подбор, предвиден с указанията, се отнася за всички служители, включително и тези, които заемат длъжности по служебно правоотношение. Обстоятелството, че не са утвърдени правила за извършване на подбор, не води до извод за неприложимост на указанията на органа по назначаването. Изработването на плавила и критерии за подбор е задължение на същия орган, поради което неизпълнението на задължението не може да се тълкува в негова полза и само потвърждава извода за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като подбор не е извършен. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Решението на административния съд е постановено след цялостна преценка на събрания доказателствен материал, а изводите на съдебния състав изцяло кореспондират с ангажираните доказателства. Изводът за нарушение на процедурата по издаване на оспорената заповед е направен след съобразяване с указанията на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, в които изрично е предвидено, че съкращението на персонала ще се извърши след подбор, по определени обективни критерии. При постановяване на решението не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Обсъдени са събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на целта на закона, които са основание за нейната отмяна. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Изпълнителна агенция по безопасност на храните следва да заплати на Н. И. Ю. сумата 500.00 лв., представляваща разноски по делото в касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,