Решение № 10009 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2018 г.

Решение № 10009 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12762/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г." срещу Решение № 5259 от 15.08.2018 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 3563/2018 г.

С обжалваното решение съдът отменя Решение № РД-02-14-205 от 27.02.2018 г. на ръководителя на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния България 2014 – 2020 г.", с което на Сдружение "Център за развитие Монтанезиум" е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор с "АТА – Спа" ООД.

І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – ръководителят на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г.", счита същото за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита за осъществени всички елементи на фактическия състав на нередността по смисъла на член 2, точка 36 Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013). Излага подробно фактите и правните основания за приетите две нередности и счита за неправилни мотивите на съда за неосъществяване на нарушенията и за неправилното им подвеждане под съответните точки на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата). Сочи, че в административния акт ясно са посочени и мотивите на органа за приетия размер на финансовата корекция.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на Сдружение "Център за развитие Монтанезиум". Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от пълномощник Любен Любенов.

1. Ответникът по касационната жалба – Сдружение "Център за развитие Монтанезиум" (Сдружението), счита същата за неоснователна.

Излага подробно фактите по делото и формулира установени от съда съществени и неотстраними нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целта на закона. За всяко от основанията излага подробно факти, доводи и прави правни изводи, въз основа на които формира извод за правилност на обжалваното съдебно решение.

Сочи, че действията на органа представляват ограничение на основни свободи, в т. ч. на свободното предоставяне на услуги, тъй като третирането на изискванията за образование като ненужни препятства предоставянето на качествена услуга чрез съответните експерти като при това ограничението има трансграничен ефект. Сочи, че когато се касае за ограничаване на свободното предоставяне на услуги, а не за нарушение на конкурентното право, практиката на Съда на Европейския съюз не допуска критерий за малозначителност (de minimis). Определеният размер на финансовата корекция е почти 18 пъти над средната работна заплата в страната, поради което сумата не е незначителна.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. Владимир Начев, Софийска адвокатска колегия.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно – съдът приема, че може да се направи извод за допуснати нарушения, но те неправилно са квалифицирани по т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 25.03.2016 г. между Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г." и Сдружение "Център за развитие Монтанезиум" е сключен договор за предоставяне на национално съфинансиране за проект "Green School Education as a Promotion of Sustainable Use of Cultural and Natural Heritage and Resources" при 85, 00% финансиране от Европейския регионален фонд за развитие, 13, 00% финансиране от националния бюджет и 2, 00% собствен принос при общ размер на допустимите разходи 399 786, 38 евро.

1. На 30.03.2016 г. Сдружението отправя публична покана № 91 за организиране и провеждане на събития по проект "Образование чрез зелено училище" като насърчаване на устойчивото ползване на културното и природното богатство и ресурси": една еднодневна пресконференция на територията на Област Монтана и три петдневни събития – образователни курсове "Зелено училище" в гр. Вършец.

В публичната покана Сдружението поставя следните изисквания:

В раздел ІІІ. 2. 4) Технически възможности и квалификация, минимални изисквания:

Ключов експерт "организиране на събития": образование висше, образователна степен - магистър или бакалавър, със специалност: икономика, право, публична администрация, туризъм, журналистика или аналогична; професионален опит – минимум три години опит в областта на организиране на събития; специфичен професионален опит: участие в поне два договора или проекти, включващи организиране и провеждане на събития – обучения, семинари, пресконференции и осигуряване на логистика.

В методиката за оценка:

критерий – икономически най-изгодна оферта;

финансова оценка – с относителна тежест 30% в комплексната оценка;

техническа оценка – с относителна тежест 70% в комплексната оценка;

Показател ТЗ "Допълнителни предложения за дейности/услуги за повишаване на качеството на изпълнение на договора":

1 точка: предложените допълнителни дейности/услуги са конкретно и реално приложими за повишаване на качеството. Кандидатът представя предимствата на условията/категоризацията на предлаганите нощувки за участниците като предлага хотелско настаняване в хотелски комплекс с категория над 3 звезди. Кандидатът декларира възможност и доказателства за изпълнението им.

0, 5 точки: кандидатът е предложил дейности/услуги от общ характер за повишаване на качеството като декларира възможности за изпълнението им. Кандидатът представя предимствата на условията/категоризацията на предлаганите нощувки за участниците като предлага хотелско настаняване в хотелски комплекс с категория 3 звезди.

0, 1 точки: допълнителните дейности /услуги са от общ характер и са само схематично описани. Кандидатът схематично представя предимствата на условията/категоризацията на предлаганите нощувки на учениците, като предлага хотелско настаняване в хотелски комплекс с категория минимум 3 звезди. Кандидатът декларира възможност и доказателства за изпълнението им.

1. На 31.05.2016 г. Сдружението сключва с "АТА – Спа" ООД договор № 120 за изпълнение на дейностите: една еднодневна пресконференция на територията на Област Монтана и три петдневни събития – образователни курсове "Зелено училище" в гр. Вършец на стойност 342 011, 00 лв. без данък върху добавената стойност.

1. На 18.08.2016 г., във връзка с направено от Сдружението искане за верификация на разходи е извършен контрол като контролният експерт приема, че в поканата не са включени изисквания, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата и методиката за определяне на комплексна оценка съдържа точни и ясни и указания за определяне на оценката по всеки показател. По делото няма доказателства това установяване да е връчено на Сдружението.

1. На 28.11.2017 г. у Националния орган постъпва сигнал за нередност по процедура за избор публична покана с изпълнител "АТА – Спа" ООД – незаконосъобразен критерий за подбор – чл. 53, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и незаконосъобразна методика – нарушение на чл. 1, ал. 4, т. 1 и чл. 14, ал. 8 от Постановление № 118 на Министерския съвет от 20.05.2014 г. за условията и реда за определяне на изпълнител от страна на бенефициенти на безвъзмездна финансова помощ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм, Фонд "Убежище, миграция и интеграция" и фонд "Вътрешна сигурност" (ПМС № 118).

1. На 11.01.2018 г. ръководителят на Националния орган уведомява Сдружението за постъпил сигнал за нередност за нарушение на:

а) член 102, точка 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламенти и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1650/2002 на Съвета (Регламент № 966/2012, Финансов регламент), чл. 50, ал. 1 и чл. 51, ал. 4 ЗУСЕСИФ и чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 – критерий за подбор на ключове експерт "Организиране на събития" – изискването за висше образование е несъответно на поръчката, необосновано ограничава участниците; нарушението има финансово отражение; т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата – 5% финансова корекция от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове;

б) чл. 1, ал. 4, т. 4 и чл. 14, ал. 8 от ПМС № 118 – подпоказател ТЗ не съдържа точни указания, участниците не са поставени при равни условия; нарушението има финансово изражение; т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата - 5% финансова корекция от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

1. На 23.01.2018 г. Сдружението представя възражение.

1. На 27.02.2018 г., с Решение №РД-02-14-205, ръководителят на Националния орган, определя на Сдружението финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове по договор с "АТА – Спа" ООД за:

а) нередност за нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 18, ал. 4 ПМС № 118 – неправомерен критерий за подбор (изискване за висше образование за ключов експерт "Организиране на събития") – т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

б) нередност за нарушение на член 102, параграф 1 и член 110, параграф 1 от Регламент № 966/2012, чл. 1, ал. 4, чл. 14, ал. 7 и 8 ПМС № 118 – незаконосъобразна методика за оценка - т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

1. В хода на съдебното производство органът представя Заповед № РД-02-14-711 от 31.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за определяне на ръководител на Националния орган по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния България 2014 – 2020 г.".

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при "нарушение на процесуалните правила и противоречие с материалния закон".

Съдът излага преценката на органа за нарушението "неправомерен критерий за подбор" и приема, че "би могло да се формира извод за допуснато евентуално нарушение по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2 от Наредбата, но не и за такова по т. 9 от същата". Като е описал фактическия състав на нарушението по т. 10, а е квалифицирал извършеното по т. 9 органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, с което съществено е засегнал правото на защита на жалбоподателя, тъй като е препятствал възможността му да предприеме адекватна защита". "Несъответствието между словесното изписване на нарушението и неговата правна квалификация съгласно трайната съдебна практика винаги е приемано за съществено процесуално нарушение". Въз основа на това съдът прави извод за неясна воля на органа.

Съдът приема, че не е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС, тъй като разпоредбата визира равното третиране на участниците в процедурата, което би било налице когато "спрямо една категория участници е заложен критерий с един показател, а спрямо друга – с друг. ", което не се установява от фактите. Въз основа на това съдът прави извод за липса на нередност, която да се подведе към т. 9 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Съдът излага преценката на органа за нарушението "незаконосъобразна методика за оценка" и приема, че "нарушението не може да бъде едновременно квалифицирано като незаконосъобразна методика за оценка на офертите и неправомерен критерий за подбор и/или критерий за възлагане". Приема, че нарушението би могло да се квалифицира по раздел втори на Приложение № 1, но не и по т. 9 на раздел първи. Органът е "допуснал смесване на елементи на различни състави на нарушения, с което е нарушил съществено процесуални правила и засегнал правото на защита на жалбоподателя, предвид невъзможността му да прецени за какво именно нарушение следва да се защитава и в какво се заключва то".

Съдът приема, че органът не е изложил мотиви защо приема намаления размер на финансовата корекция – 5%, а не – 25%.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на обжалваното решение и го отменя.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите на касатора в подкрепа на твърдяните пороци на обжалвания съдебен акт ще бъдат разгледани във връзка с всяка от нередностите.

Преди да отговори на доводите на касатора и възраженията на ответника съдът счита за необходимо да посочи следното:

1. По приложимото право:

С процесният акт на ответника по делото е определена финансова корекция по договор, сключен в изпълнение на проект по Програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България 2014 – 2020 г." (Програмата Интеррег). Програмата Интеррег е програма за междурегионално сътрудничество (вид териториално сътрудничество), която се осъществява на регионално ниво в Европейския съюз. Съгласно § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ законът се прилага и за програмите за европейско териториално сътрудничество при извършване на финансови корекции доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях право на Европейския съюз и сключените междудържавни договори.

Съгласно Меморандума за изпълнение – договорености между държавите членки, участващи в програмата за сътрудничество "Интеррег V-А Румъния – България" (Меморандума), приет със Закон за ратифициране на Меморандума - Държавен вестник, бр. 16 от 26.02.2016 г., обнародван Държавен вестник, бр. 33 от 26.04.2016 г., в сила от 28.03.2016 г., националният орган, съответстващ на Управляващия орган, с координираща роля за територията на България, е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Между функциите на националния орган – т. 3, б. "к", е и предотвратяването, откриването и отстраняването на нередностите, допуснати в България. В т. 2. 3. от Меморандума, А. Финансови корекции, т. 1. е регламентирана отговорността на всяка страна за налагане на финансови корекции, а в т. 4 – задължението за създаване на ефективен механизъм за разглеждане на жалби, отнасящи се до отпуснатите средства по програмата.

С оглед на така действащата нормативна уредба и доказателствата по делото – Заповед №РД-02-14-711 от 31.08.2017 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган е правилен. Макар да не е посочено изрично в мотивите на обжалваното съдебно решение видно е, че съдът правилно е приел и приложимост на основание § 5, ал. 4 ЗУСЕСИФ на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

С оглед на правния статус на ответника по касационната жалба – сдружение с дейност в частна полза, при определяне на изпълнител бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент № 1303/2013), тъй като няма качеството на възложител по смисъла на Закона за обществените поръчки, трябва да определи изпълнител след провеждане на процедура за избор с публична покана при спазване на изискванията на чл. 50 – 54 ЗУСЕСИФ във вр. с ПМС № 118.

Горното значи, че за да е налице нередност по смисъла на член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 във вр. с т. 3. 1. от Меморандума, е необходимо да са осъществени кумулативно три предпоставки: 1.) действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове; 2.) което води до нарушение на правото на Европейския съюз или на свързаното с него национално право; 3.) и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет.

По делото е безспорно, че Сдружението има качеството на икономически оператор, тъй като участва в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове.

Спорът по делото е за наличието на другите две предпоставки на фактическия състав на нередността.

1. По мотивите на съда за приетите пороци на оспорения акт:

Първоинстанционният съд приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила - стр. 7 и 8. Но на стр. 9 съдът приема, че актът е постановен в "нарушение на процесуални правила". За процесуално правило съдът приема неправилното квалифициране на нередността по т. 9 вместо по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, което пък "съществено засегнало правото на защита на жалбоподателя като е препятствал възможността му да предприеме адекватна защита".

Изводът на съда, че неправилното определяне на правното основание за издаване на един индивидуален административен акт е процесуално нарушение, е в противоречие с характера на твърдяния от съда порок на акта. Неправилното определяне на правното основание на един акт, т. е. несъответствието между соченото правно основание и установените по делото факти, е порок на акта – противоречие с материалноправни разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК, защото правното основание (правната норма) сочи целта, с която органът е упражнил правомощието си (властта си), а фактическото основание (фактите) доказват осъществяването на визираните в хипотезата на правната норма предпоставки. Тогава, когато фактите не съответстват на фактическия състав на сочената от органа правна норма актът е издаден в противоречие с материалния закон. В случая не става въпрос за производствени правила, които гарантират правото на защита на адресата на акта, а за материалната законосъобразност на акта.

Първоинстанционният съд, когато упражнява правомощието си по чл. 168, ал. 1 АПК във вр. с чл. 146 АПК следва точно и ясно да формулира пороците, които приема, че оспореният акт притежава.

1. По нередността за нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 18, ал. 4 ПМС № 118:

Органът приема, че с критерия за подбор по отношение на експерта "организатор на събития" – изискването за висше образование, бенефициерът е нарушил чл. 13, ал. 1 и чл. 18, ал. 4 ПМС № 118. Съдът приема, че това нарушение не е осъществено, тъй като по отношение на всички участници в процедурата бенефициерът е поставил един и същ критерии. Този извод на съда е неправилен.

Съгласно чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 бенефициерът не може да включва в обявата условия, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата. Член 18, ал. 4 ПМС № 118 регламентира задължението на оценителите да отстранят от участие в процедурата кандидат при определени четири предпоставки. Очевидно е, че сочената от органа разпоредба на чл. 18, ал. 4 ПМС № 118 е неотносима към твърдяното нарушение, тъй като става въпрос за съдържанието на критерий за подбор, а не за неотстранен кандидат поради несъответствие с критерий за подбор. Само по себе си това е нарушение, но то не обоснована извод за материална незаконосъобразност на оспорения акт в частта досежно тази нередност, тъй като органът се е позовал и на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118, а в мотивите на акта органът се е позовал и на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ПМС № 118. Съгласно последната разпоредба изискванията за професионалните способности, определяни от бенефициера, трябва да бъдат съобразени със стойността и предмета на възлагане, както и с обема и сложността на дейностите, които ще се извършват. Разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и на чл. 14, ал. 5 ПМС № 118 взаимно се допълват, защото първата регламентира забраната, а втората позитивното изискване към бенефициера.

За да бъде едно условие необосновано препятстващо участието в процедурата то безспорно трябва да не бъде съответно на предмета, обема, сложността, стойността на поръчката, защото тогава то би било поставено без да е необходимо. Видно от предмета на поръчката става въпрос за провеждане на една пресконференция и три петдневни събития – образователни курсове "Зелено училище", за които е необходимо наем на зала за три събития по пет дни за 130 човека с осигурено осветление, озвучаване и презентационна техника; осигуряване на пет нощувки и кетеринг за всяко събитие за по 131 човека. Прогнозната стойност на поръчката е 347 995, 49 лв. без данък върху добавената стойност.

Тези параметри на поръчката сочат, че действително, както приема и органът, стойността на поръчката е сравнително висока, но тази висока стойност е функция на броя на събитията – три, и броя на участниците – 130 човека, а не на някаква изключителна специфика на самата услуга. Предметът на поръчката се ограничава до стандартна услуга за наемане на място за настаняване (нощувка), за провеждане на събитие и за кетеринг, като при това трите събития са идентични. Тези характеристики на поръчката правят обоснован извода на органа, че не е налице някаква специфика, която да обосновава необходимостта от поставеното от бенефициера изискване за образователно-квалификационна степен магистър или бакалавър. Съгласно чл. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО) целта на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти, като съгласно чл. 42, ал. 2 ЗВО обучението в степен "бакалавър" осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности, а обучението в степен "магистър" – съгласно ал. 3, осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност. В случая бенефициерът е поставил като изискване специалностите икономика, право, публична администрация, туризъм, журналистика или аналогична. За осигуряването на нощувка, кетеринг и зала не е необходима специализирана или задълбочена фундаментална подготовка по сочените специалности. Необходим е опит в осъществяването на подобни мероприятия и това условие бенефициерът го е поставил – участие в поне два проекта, включващи организиране и провеждане на обучения, семинари, пресконференции, осигуряване на логистика.

С оглед на изложеното мотивите на органа за допуснато от бенефициера нарушение на изискването на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 са правилни. Неправилни са мотивите на съда, че за да е налице нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 е необходимо бенефициерът да е прилагал различен критерий за подбор към отделните участващи в процедурата кандидати. Този мотив на съда илюстрира само неразбирането на процеса на поръчката чрез публична покана. Бенефициерът не формулира критериите за подбор с оглед на точно определени отделни кандидати, тъй като той не знае кои от потенциалните лица, които отговарят на неговите условия, биха проявили интерес към поканата и биха подали оферта. Ако пък случайно в хода на оценката на офертите оценителите не приложат еднакво утвърдените критериите за подбор към отделните участници, ще е налице нарушение на чл. 18, ал. 4 или 5 ПМС № 118. В хипотеза като настоящата съответствието на критерия с изискваният на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 се преценява от гледна точка на потенциалните кандидати – тези които по принцип биха могли да участват в процедурата, но които поради ограничителното изискване на критерия за квалификация няма да могат да участват, защото не разполагат с експерт "организиране на събитията" с исканото от бенефициера висше образование, а не от гледна точка на тези, които са участвали. Те щом са участвали, значи са отговаряли на това изискване и не по отношение на тях критерият е ограничителен, а по отношение на потенциалните други участници.

Неоснователни са възраженията на бенефициера, че решението на органа в тази си част е немотивирано, тъй като първо, липсвала правна норма, която да задължава органа да извърши анализ, както и да регламентира съдържанието на този анализ; второ, органът не е дефинирал критерии за "значителност" и не е събрал данни, въз основа на които да определи "местния пазар" (географски, време, продуктов); трето, не е отчел факта, че услугата се предоставя за деца; четвърто, не е определил критерии за сравнение на компетентностите на лице със средно и висше образование; пето, не е изследвал и идентифицирал доставчиците на такива услуги на пазара; шесто, не е изследвана възможността наличието на една оферта да е резултат на наличието само на едно лице, способно да изпълни поръчката или на прекомерно ниската цена.

За да извърши анализ на предмета, стойността, обема и сложността на поръчката органът не се нуждае от специално исканата от бенефициера разпоредба, тъй като органът трябва да провери – с оглед на член 102, параграф 1 и 2 от Регламент № 966/2012, проведена ли е поръчката в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недопускане на дискриминация, както и при осигуряване на конкуренция на възможно най-широка основа. Изпълнението на това задължение на органа изисква преценка именно за съответствието на предмета, обема, сложността и стойността на поръчката с критериите за подбор. Преценката за съответствие изисква анализ, проучване на отделните елементи на поръчката в контекста на поставените критерии за подбор. Не е необходимо органът да дефинира критерий за "значителност" – преценката на този факт в случая е функция на самия предмет на поръчката – стойността на цялата поръчка действително не е малка, но елементите, които формират тази стойност са стандартни и повтарящи се. В случая органът не е национален регулатор в областта на конкуренцията, за да определя местния пазар и въз основа на това да преценява нарушена ли е конкуренцията. Това се прави при ясни конкуренти, спрямо които се преценява допуснато нарушение на конкуренцията, а в случая преценката е по отношение на изискването за провеждане на поръчката на възможно най-широка основа, т. е. с оглед на предмета на поръчката да се гарантира възможно най-широк кръг потенциални участници. Преценката на релевантните факти не изисква и специално изследвана и идентифициране на доставчиците на такива услуги на пазара, тъй като това е ирелевантен факт – не е ясно колко от тях биха отговаряли на изискванията на бенефициера и още по-малко биха решили да участват в поръчката, както и дали цената е прекалено ниска. По отношение на възражението за необходимост от критерии за сравнение на компетентностите между лица с висше и средно образование следва да се посочи, че релевантната за процесната поръчка компетентност е опитът в провеждането на такива събития, но тази професионална компетентност не е обвързана от образователно-квалификационната степен или от определената от бенефициера професионална квалификация. Посоченото от бенефициера възражение само илюстрира ненужността на поставеното изискване, защото базата за сравнение не е образованието или професионалната квалификация, а опитът.

Възражението на бенефициера, че приемането от органа на дейностите, предмет на процесната поръчка, за стандартни, еднотипни и рутинни е дискриминация от страна на органа, защото е приравнило процесния договор на неопределени, евентуално несъществуващи други договори, които са останали недоказани да са били по какъвто и да било начин сходни с него по предмет, е неоснователно и илюстрация на неразбиране на целта на извършваната от органа проверка – сравнение с потенциалните участници, с които биха могли да бъдат сключени договори при по-добри условия, ако бенефициерът не беше ограничил достъпа до поръчката чрез процесния критерий за подбор.

Що се отнася до доводите на ответника за неотчитане на факта, че ползватели на услугата ще бъдат деца следва да се посочи, че бенефициерът не е посочил някакво специално изискване към изпълнителите поради факта, че участници в събитията ще бъдат деца освен едно единствено – залата за конференции и кетеринга да бъдат в хотелския комплекс на територията на гр. Вършец, в който са осигурени нощувките. Изискване, което по никакъв начин не сочи на някакви специални професионални знания и умения на експерта "организатор на събитието".

Бенефициерът възразява, че определянето на критерия за подбор е въпрос на негова оперативна самостоятелност. Безспорно е, че за да гарантира в максимална степен задоволяване на интереса си, т. е. изпълнение на поръчката по възможно най-добрия начин, бенефициерът може да поставя определени критерии за подбор и това е в негова дискреция, но тази дискреция има граници и те са принципите на процедурите за възлагане. Тогава, когато в резултат на определените критерии за подбор се е достигнало до ограничаване на конкуренцията, т. е. не е постигната максимално широко основа на конкуренцията, е налице нарушение на границите на оперативната самостоятелност на бенефициера. Няма спор, че образованието и опитът са два различни, независими критерия за преценка на пригодността на кандидата да извърши съответната дейност и да постигне искания резултата, но въпросът в случая е, че изискването за оценка не е обвързано с предмета на поръчката и твърдяната от бенефициера цел на поставяне на този критерий няма да доведе до претендирания резултат – по-добро качество на изпълнение на поръчката.

Видно от изложеното доводите на ответника за правилност на изводите на съда за липса на нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 са неоснователни.

Съдът неправилно е приел за незаконосъобразен оспорения акт в частта досежно установеното нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118.

За да е налице нередност освен нарушение на правилата за възлагане на поръчка е необходимо и конкретното нарушение да има или да би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза. Тестът, който Съдът на Европейския съюз е установил в практиката си, за да прецени има ли или би ли могло съответното нарушение на правилата за обществените поръчки да нанесе вреда на бюджета на Съюза е "че неспазването на правилата за възлагане на обществени поръчки съставлява нередност по смисъла на член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, доколкото не може да се изключи възможността то да има отражение върху бюджета на съответния фонд" – решение от 14 юли 2016, Wrocіaw, С-406/14, EU: C: 2016: 562, точка 45 (член 2, точка 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 е идентична с член 2, точка 36 от Регламент № 1303/2013 и позоваването на отменения регламент, с оглед на член 152, параграф 2 от Регламент № 1303/2013 се счита за позовавания на новия). В случая не може да се изключи възможността това нарушение да има отражение върху начина на разходване на средствата на Съюза, тъй като не е ясно какви други потенциални участници биха участвали в поръчката и какви оферти биха подали.

С оглед на горното изводът на органа, че бенефициерът е осъществил нередност чрез нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС 118 е правилен.

1. По нередността за нарушение на чл. 1, ал. 4, чл. 14, ал. 7 и 8 ПМС № 118:

Член 1, ал. 4 ПМС № 118 регламентира принципите, които бенефициерът трябва да спазва при определянето на изпълнител чрез публична покана – равнопоставеност, недискриминация, пропорционалност, публичност и прозрачност. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ПМС № 118 забранява при критерий за оценка икономически най-изгодна оферта включването като показатели за оценка на офертата на минимални изисквания за икономическо и финансово състояние, за технически и професионални способности на кандидатите, както и на минимални технически параметри. Доводи за включването на някои от тези изисквания в показателите за оценка на процесната поръчка органът не излага. С оглед на това разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ПМС № 118 е неотносима към твърдяното нарушение.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 8 ПМС № 118 регламентира, че когато критерият за определяне на изпълнител е "икономически най-изгодната оферта", методиката за определяне на комплексната оценка трябва да съдържа точни указания за определяне на оценката по всеки показател.

По отношение на това нарушение съдът приема, че органът неправилно го е подвел по точка 9, а не по някоя от точките на раздел втори. Съдът фактически не е изложил мотиви за това осъществено ли е твърдяното нарушение или не, но това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по което касационно основание съдът се произнася само когато е сезиран – чл. 218, ал. 2 АПК. Касаторът не е релевирал такъв порок на обжалваното съдебно решение.

Органът приема, че въведеният от бенефициера показател ТЗ "Допълнителни предложения за дейности /услуги за повишаване на качеството на изпълнение на договора" не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 8 ПМС № 118, тъй като е формулиран общо, не само по отношение на хотелското настаняване, поради което указанията на бенефициера не осигуряват достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката на по този подпоказател.

Видно от утвърдената от бенефициера методика (виж т. ІІІ. 2. по-горе) първо, между първата и втората стъпка, от една страна, и третата стъпка, от друга, е налице разлика в предмета на допълнителните предложения, който не е определен. В първия случай бенефициерът използва понятието "услуги от общ характер", на което не дава определение, а във втория – понятието "услугите са конкретни", на което също не дава определение. Кои услуги са от общ характер и кои са конкретни не е ясно за потенциалните участници. Така формулиран вида на услугите не съответства и на възражението на бенефициера, че показателят е визирал само услугата настаняване.

Наред с това между представянето на допълнителните услуги, което бенефициерът изисква в рамките на втората и третата стъпки, е налице неяснота – във втората, изисква деклариране на възможности за изпълнение, а в третата – реално приложими за повишаване на качеството. Това значи, че във втората се оценява възможността за изпълнение на декларираното, а в третата – значението на предложението за качеството на услугата, а не възможността за изпълнение. Между първата и втората стъпки по отношение на уточнението за категорията на хотела разликата, доколкото я има, не е в полза на втората стъпка като по-ценна за бенефициера, тъй като първата стъпка изисква "категория минимум 3 звезди", а втората – "категория с 3 звезди". Това значи, че в първата категория биха били касирани и предложения с 4 звезди, но те са изрично посочени в третата стъпка – "категория над 3 звезди".

Видно от горното е, че дори и по отношение на услугата настаняване, по отношение на която все пак бенефициерът е посочил някакви уточнения, не са налице точни указания за определяне на оценката по този показател. Отделно от факта, че възражението му за включване в допълнителните услуги единствено на услугата настаняване не може да се изведе от съдържанието на показателя, което е видно от самия текст (виж отново т. ІІІ. 2.).

Що се отнася до мотива на органа, че в методиката не е ясно как се оценяват допълнителните предложения по отношение на другите условия следва да се посочи, че този довод е основателен. От една страна, бенефициерът не е изключил изрично другите услуги – извън настаняването, от възможността да бъдат обект на допълнителни предложения, а от друга, не е посочил какъвто и да било показател (ориентир), който да позволява както на потенциалните участници да посочат релевантно допълнително предложение, така и на оценителите да извършат обективна оценка на офертите.

Бенефициерът възразява, че определянето на показателите за оценка е въпрос на негова оперативна самостоятелност. Но следва да се отчита факта, че оперативната самостоятелност на бенефициера има граници и те са именно изискванията на чл. 14, ал. 7 и 8 и на чл. 1, ал. 4 ПМС № 118. Тогава, когато в резултат на избрания от бенефициера начин на дефиниране на показателите се стига до нарушение на визираните в чл. 14, ал. 8 ПМС № 118 изисквания за показателите за оценка е налице нарушение на оперативната му самостоятелност, поради излизане извън границите на тази самостоятелност.

Видно от изложеното по отношение на показателя ТЗ е налице нарушение на чл. 14, ал. 8 ПМС № 118. По отношение на този показател е налице и нарушение на чл. 102, параграф 1 и на член 110, параграф 1 от Регламент № 966/2012, тъй като първата разпоредба визира принципите, при които се осъществяват поръчките, а втората – изискванията към критериите за възлагане. Фактът, че органът се е позовал и на чл. 14, ал. 7 ПМС № 118, за който не са налице фактически основания, не води до извод за незаконосъобразност на основанието за нередност като цяло.

Приложен към процесното нарушение тестът за преценка има ли или би ли могло да има въздействие върху бюджета на Съюза е видно, че не може да се изключи възможността нарушението да има въздействие върху бюджета, тъй като не е ясно колко потенциални кандидати биха участвали в поръчката, ако показателят бе точен и ясен и какви оферти биха предложили.

С оглед на горното изводът на органа за осъществено от бенефициера нарушение на чл. 1, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 7 ПМС № 118 е правилен.

1. По размера на финансовите корекции:

Тъй като естеството на нарушението в процесните нередности е такова, че не позволява да се даде количествено изражение на финансовите последици, органът правилно е използвал пропорционалния метод за определяне на размера на финансовите корекции. С оглед на § 1, т. 2 от Наредбата органът е подвел установените нередности към нарушенията по Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата.

Нередността за нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 – неправомерни критерии за подбор, органът е подвел към нарушението по т. 9 – неправомерни критерии за подбор. Съдът е приел, че правилното нарушение е това по точка 10, но не е изложил мотиви защо приема това. Съгласно точка 10 критериите за подбор не са свързани или не са пропорционални на предмета на поръчката.

Така дефинирани двете нарушения – по т. 9 и по т. 10, са твърде сходни, тъй като употребеният в точка 9 термин "неправомерни критерии" формално е възможно най-общият, което значи, че поглъща и критериите, които не са свързани с предмета или не са пропорционални.

За да се установи действителният смисъл на точка 9 и на точка 10 следва да се извърши не само езиково – основно семантично, тълкуване, но и системно и историческо тълкуване – да се проследи произходът на разпоредбите.

Приложение № 1 на чл. 2, ал. 1 от Наредбата е препис на Насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат внесени във финансирани от Съюза разходи в рамките на споделеното управление, в случай на неспазване на правилата за възлагане на обществени поръчки, приети с решение на Комисията на Европейския съюз от 19.12.2013 г. С (2013) 9572.

Целта на Насоките, съгласно точка 1 от решението, е да дадат ориентир на службите на Комисията относно принципите, критериите и ставките, които следва да се прилагат във връзка с финансовите корекции, направени от Комисията по отношение на разходи, финансирани от Съюза в рамките на споделеното управление, поради несъответствие с приложимите правила за обществените поръчки. Насоките, съгласно чл. 1, се прилагат за програмния период 2007 – 2013 г. и 2014 – 2020 година. Те са приложими по отношение на държавите членки, не на бенефициерите. Използват се от Комисията за осигуряване на равнопоставено третиране на държавите членки, прозрачност и пропорционалност при прилагането на финансови корекции във връзка с разходите, финансирани от Съюза. Насоките съдържат изрична препоръка към държавите членки да прилагат същите критерии и ставки при коригиране на открити от тях нередности, освен в случаите, когато прилагат по-строги стандарти.

Но в Насоките, за разлика от Наредбата, точно са посочени нормите от директивите, които описаното нарушение нарушава. Наредбата изобщо не сочи нарушена правната норма, а се задоволява с описание на нарушението, което обаче не винаги е достатъчно, за да може да се определи правилно съответното нарушение на Закона за обществените поръчки към коя от категориите нарушения принадлежи.

По отношение на визираното в точка 9 на Насоките нарушение, което е идентично по съдържание с това по точка 9 от Наредбата с изключение на думата "дискриминационни" – "Неправомерни и/или дискриминационни критерии за подбор и/или възлагане", Комисията е посочила като относими членове 45 – 50 и 53 на Директива 2004/18. А за визираното в точка 10 на Насоките нарушение, което е идентично с това по точка 10 от Наредбата – "Критерии за подбор, които не са пропорционални на и свързани с предмета на обществената поръчка", Комисията е посочила член 44, параграф 2 от Директива 2004/18.

Членове 45 – 50 и 53 от Директива 2004/18 са в глава VII "Провеждане на процедурата", раздел 2 "Критерии за качествен подбор", а член 53 – в раздел 3 "Възлагане на поръчка", като конкретно визира критерии за възлагане на поръчката. Член 44, параграф 2 от Директива 2004/18 визира възможността възлагащите органи да могат да предявят изискване за изпълнение на минималните изисквания по член 47 и 48 от Директива 2004/18. Член 47 регламентира доказването на икономическото и финансово състояние на оператора, а член 48 – техническите възможност и/или професионална квалификация (професионални способности по израза на аналогичната разпоредба на член 58, параграф 4 от сега действащата Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО).

При възприемане от националния законодател изцяло на нарушенията, установени с Насоките, и при липса в националния нормативен акт на посочени конкретни разпоредби от Закона за обществените поръчки, би следвало точно този да е смисълът и на визираните в точка 9 и 10 от Приложение № 1 нарушения.

Какъв обаче е разграничителният критерий на двете групи нарушения и в Насоките, и в Наредбата?

Първо, безспорно е, че по точка 9 на Приложение № 1 ще бъдат подведени нарушенията, представляващи неправомерни критерии за възлагане, тъй като точка 10 визира само критерии за подбор. Това значи, че по точка 10 не могат да бъдат подвеждани нарушения, които са свързани с критериите за възлагане.

Второ. Разделението на нарушенията по отношение на критериите за подбор е проведено на основата на, от една страна, неправомерност, а от друга – несвързаност с предмета или непропорционалност на предмета, без да има посочен друг, допълнителен критерий. Ако един критерий не е свързан с предмета на поръчката или е непропорционален, той безспорно е неправомерен, защото неправомерен, съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София, 2008, стр. 527, значи: "Който не е съобразен със законите, незаконен". Всеки критерий за подбор, който не е свързан с предмета на поръчката или който е непропорционален не е съобразен със закона и следователно е неправомерен.

Анализирайки и дадените от националния законодател примери за илюстрация на нарушенията по точка 9 и 10, които са идентични на примерите от Насоките на Комисията, следва да се посочи, че по отношение на критериите за подбор изискването за налично място на стопанската дейност или наличен представител на територията на страната, е неправомерен критерий, защото е дискриминационен, по отношение на тези от потенциалните кандидати, които нямат място на стопанска дейност или представител на територията на страната, но може да бъде разгледан и като несвързан с предмета на поръчката, както и да бъде определен като непропороционален (пропорционален, съгласно Български тълковен речник, Наука и изкуство, София 2008, стр. 777, значи "съразмерен"), защото всяко едно дискриминационно изискване е и несъразмерно, непропорционално.

В същото време за точка 10 не са дадени примери, а само указания, че това са нарушения, които не гарантират равен достъп или създават неоснователни пречки пред отварянето на обществените поръчки за конкуренцията. Но изискването за налично място на стопанска дейност или наличен представител на територията на страната категорично не гарантират равен достъп и създават неоснователни пречки пред отварянето на поръчката за конкуренцията особено в контекста на вътрешния пазар.

Следователно, по отношение на критериите за подбор, визираните в точка 9 и 10 нарушения показват висока степен на идентичност, т. е. разделителният критерий, избран от законодателя – при липса на допълнителни уточнения, не позволява категорично и ясно разделянето на нарушенията по всеки от критериите по отношение на критериите за подбор, тъй като този по точка 9 винаги ще поглъща този по точка 10.

Релевантният за предмета на спора въпрос е доколко това законодателно решение има значение за материалната законосъобразност на оспорения административен акт в частта му относно размера на определената финансова корекция?

За да се отговори на този въпрос трябва да се вземе предвид характера на финансовата корекция. Съгласно член 4 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) финансовата корекция е административна мярка, а не административна санкция. Това значи, както изрично сочи член 4, параграф 3 от Регламент № 2988/95, че става въпрос за действия, а не за преднамерено извършени или причинени по небрежност нередности по смисъла на член 5 от Регламент № 2988/95, които европейският законодател третира като нарушение, за което се прилага административна санкция.

С оглед на това, за целите на административната мярка е достатъчно да се установи, че съответното действие на релевантния икономически оператор е в нарушение на правото на Съюза и на свързаното с него национално право и нанася или би могло да нанесе вреда на бюджета на Съюза – това прави административната мярка (т. е. финансовата корекция) издадена на годно правно основание досежно основанието на финансовата корекция, а досежно законосъобразността на размера на финансовата корекция, която е обоснована от нарушение, което е на критериите за подбор е достатъчно да бъде посочена точка 9 или точка 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, защото нормативно установеният критерий не позволява обективно разделяне между двете групи нарушения, а размерът на финансовата корекция и по двете групи нарушения е идентичен. В случая не става въпрос за административно нарушение и за определяне на дължимото за него административно наказание, а за административна мярка.

Поставеното от бенефициера изискване е непропорционално, защото е ограничително, но от това следва, че то е и неправомерно, защото всеки непропорционален критерий за подбор е и неправомерен.

При това законодателно решение и с оглед на характера на нарушението на ПМС № 118 – ограничителен критерий за подбор, позоваването от органа на точка 9 не прави оспорения административен акт незаконосъобразен на това основание.

Като се е позовал на релевантна разпоредба от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата касаторът е определил размер на финансовата корекция по минимума на предвиденото.

По отношение на другата нередност органът се е позовал на т. 9, а съдът приема, че приложима е някоя от хипотезите на раздел втори на Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Този мотив на съда е неправилен.

Както бе посочено по-горе в точка 9 са включени неправомерните критерии за подбор, но и неправомерните условия за възлагане, което значи и методиката за оценка на офертите. В случая органът не твърди нарушение при дейността по оценяване на оценителите, за да е приложима някоя от точките на раздел втори на Приложение № 1, а е твърди, че самата методика, т. е. самото условие, е неправомерно.

При правилно подведени към точка 9 нередности органът е определил размер на финансовите корекции по минимума на предвиденото. Мотива на съда за незаконосъобразност на акта поради липса на мотиви за минимално приетия размер е неправилен, а и нелогичен. Нелогичен, защото органът трябва да обоснове защо приема минималния размер, а не защо не приема максималния – бенефициерът не оспорва акта защото органът не му е определил максималният размер, а защото му е определил минималния. И неправилен, тъй като видно от съдържанието на оспорения акт органът е изложил подробни мотиви защо приема минималния размер на финансовата корекция (стр. 10 е посветена изцяло на размера на финансовите корекции). Органът е посочил, че локалният характер на поръчката обоснова липса на трансграничен ефект.

При констатирани две нередности относими към договора с "АТА – Спа" ООД органът правилно е приложил чл. 7 от Наредбата (чл. 72, ал. 3 ЗУСЕСИФ) и е определил една обща финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по договора, финансирани от средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове, което значи, че правилно е определена и основата на финансовата корекция.

Съдът, като не е отчел гореизложеното досежно законосъобразното установяване от органа на нередностите и определяне за тях на законосъобразен размер на финансовите корекции е направил неправилни изводи досежно законосъобразността на оспорения акт.

1. По възраженията на ответника за допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила:

Ответникът възразява на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение като твърди, че в хода на административното производство органът е нарушил административнопроизводствените правила и в частност правото му на защита, тъй като 1.) е налице различие в констатациите на контрольора при първото ниво на контрол и при последващото; 2.) налице е премълчавана и подвеждаща информация за сигнала; 3.) налице е разлика в правните основания посочени в уведомлението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и в решението.

От доказателствата по делото безспорно е видно, че контрольорът при първото ниво на контрол по смисъла на т. 3 от Меморандума е декларирал, че при процесната поръчка в поканата не са включени изисквания, които необосновано препятстват участието на лица в процедурата и методиката за определяне на комплексна оценка съдържа точни и ясни и указания за определяне на оценката по всеки показател. Съгласно точка 3 от Меморандума основните правомощия и отговорности на системата за първо ниво на контрол са да удостовери, че съфинансираните услуги са доставени, че декларираните от бенефициера разходи са били платени от него и че системата е в съответствие с европейското и национално законодателство, правилата на програмата и с условията за подкрепа. Безспорно е също, че при последваща проверка същият контрольор е установил нередностите и е сигнализирал ръководителя на Националния орган. Но от факта, че при първото ниво на контрол контрольорът не е установи нередностите не може да се изведе довод за погасяване на правото на ръководителя на националния орган да определи финансова корекция при установено нарушение. В рамките на установения в член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (Регламент № 2988/95) давностен срок то не се преклудира.

По отношение на сигнала не е налице каквато и да било релевантна премълчавана или подвеждаща информация. Релевантните факти и обстоятелства са били надлежно съобщени на бенефициера, а това кой е авторът на сигнала е ирелевантно за неговото установяване.

Що се отнася до възражението за наличие на разлика в правните основания, сочени в съобщението по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ и в решението следва да се посочи, че формално е налице разлика, но тя не се е отразила на възможността на бенефициера за защита, тъй като релевантното правното основание и за двете нередности е било посочено и в уведомлението, и в решението – чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 8 ПМС № 118.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост са основателни. Съдът неправилно е приел, че нередността за нарушение на чл. 13, ал. 1 ПМС № 118 не е осъществена, както и че двете нередности неправилно са подведени към точка 9 от Приложение № 1. Неправилно е приел, че "органът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила" като не е определи правилно правното основание на финансовата корекция. Решението му като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изясненото от правна страна, поради което съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на Сдружението срещу решение №РД-02-14-205.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 5 от 13.05.2010 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 3/2009 г. съдът следва да осъди Сдружението да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото за настоящата инстанция са в размер на възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Размерът на същото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 100, 00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд