Решение № 9988 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2011 г.

Решение № 9988 от 5.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Владислав Иванов Петров от гр. София против решение № 3438 от 10.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5479/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-10845/18.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение, за установено дисциплинарно нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се твърдението, че съдът е изградил правните си изводи въз основа на негодно доказателствено средство, каквото е видеозаписът от охранителните камери на СДВНЧ - София, още повече, че той не е приет като доказателство по делото. Навеждат се повторни доводи за недоказаност на деянието, вменено му като дисциплинарно нарушение. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба . Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед № К-10845/18.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила на дисциплинарното производство и в съответствие с материалния закон. Решението на съда е правилно, не се констатират наведените в касационната жалба основания за неговата отмяна. Основните съображения на касационния жалбоподател се свеждат до оплакване за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в пасивно поведение от страна на съда при обсъждане на наведените от жалбоподателя оплаквания за нарушена процедура в дисциплинарното производство при събирането на доказателства. Обсъждането на видеозапис като доказателство, което не е приобщено по надлежния ред, според касатора е довело до неправилно прилагане на материалния закон и до необоснованост на съдебното решение относно крайния правен извод. Възражението е неоснователно. На касатора е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание за това, че на 10.01. 2009 г. около 12.40 ч. в индивидуална стая с мерки за сигурност № 315 в блок 3 на СДВНЧ - Бусманци, при отсъствие на основания по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР и в нарушение на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Наредба I№ 1з - 1231/2006 г. за употреба на помощни средства от полицейски органи е нанесъл удари с полицейска палка на принудително настанения в дома чеченски гражданин Саид Хучбаров (Кадзоев), като му е причинил болка и страдание, което поведение е добило негативен обществен отзвук, предизвикало е реакцията на неправителствени организации и е уронило престижа на службата. В хода на съдебното производство са събрани всички относими доказателства, съдържащи се в дисциплинарното дело. Съдът е взел отношение към всеки довод, направен в първоначалната жалба, като е изложил съображения и по поддържания от касатора довод за негодност на обсъждания видеозапис във връзка с авторството на дисциплинарноукоримото поведение. Крайният извод за липса на нарушение на установената процедура на дисциплинарното производство и доказаност на дисциплинарното нарушение е правилен. Съдът е извършил правилна преценка относно материалната законосъобразност на заповедта досежно установеността на нарушението от обективна и субективна страна и правната му квалификация, извършена от дисциплинарнонаказващия орган. Мотивите в тази насока са подробни и задълбочени и не следва да се повтарят от касационната инстанция, предвид обстоятелството, че се споделят изцяло. В хода на производството за разпитани свидетели, установено е съдържанието на записите от охранителните камери, от които се установява по несъмнен начин, че касаторът Петров е извършил вмененото му деяние. Възражението за автентичността на видеозаписа е обсъдено от тричленния състав на ВАС и изводите му са съответни на доказателствата по преписката. За това съдържанието на записа са изготвени протоколи, както и експертна справка от НИКК - София за неговата автентичност, които не са оборени по надлежния ред и са допустими доказателства по делото. В хода на съдебното производство е разпитан свидетел на жалбоподателя, чиито показания са общи, не конкретизират обстоятелства във връзка с нарушението. Фактът, че чуждият гражданин е имал агресивно поведение не допуска охранителните органи да допускат по служба несъответни ответни действия. От друга страна, твърденията на свидетеля, че видеозаписът му е показан месеци по-късно не води до извод, че е манипулиран. Установените по преписката обстоятелства несъмнено сочат на вмененото с обжалваната заповед поведение на касатора, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, което едновременно с това е и тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Тези действия на касатора по служба правилно са били квалифицирани от министъра на вътрешните работи като поведение, несъвместимо с изискванията на т. т. 4, 7, 70 и 77 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - да съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме, да пази доброто име на институцията, която представлява и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, да не злоупотребява с правомощията си. Деянията на касатора уронват престижа на службата и съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР. Съгласно нормата на чл. 5 от ЗМВР при изпълнение на служебните си задължения служителите на МВР представляват цялото общество, от което следва, че нарушението на етичните правила на държавните служители в МВР непосредствено уронва престижа на службата. Поддържаните в касационната жалба доводи за липса на тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР са недоказани и неоснователни. От данните по делото е видно, че жалбоподателят е извършил описаните в мотивите на оспорената заповед дисциплинарни нарушения. Извършеното е несъвместимо с оставането му на служба, като налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" и прекратяването на служебното правоотношение е съобразено с въведените в закона административнопроцесуални правила. Фактическите обстоятелства, установени от доказателствата към административната преписка и изложени в самата заповед сочат за съответствие с правните такива, обосноваващи поведение на жалбоподателя, което е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като извършените от него действия уронват престижа на службата. Налице е съответствие между тежестта на наложеното наказание и извършеното нарушение по смисъла на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, предвид на изложените фактически обстоятелства в заповедта. На жалбоподателя е осигурено правото на защита, възражения и представяне на доказателства във връзка с нарушението, за което му е наложено дисциплинарното наказание. Обжалваната заповед е мотивирана и в нея са изложени фактическите обстоятелства, които тя следва да съдържа съгласно разпоредбите на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Като е приложил правилно материалния закон, съобразно релевантните за спорното право юридически факти, тричленният състав е постановил правилно решение. Не са налице твърдяните в касационната жалбата отменителни основания, поради което настоящият съдебен състав приема същата за неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд