Решение № 11581 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2016 г.

Решение № 11581 от 1.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8564/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по Г. четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по искане на А. М. А. срещу определение № 3555/29.03.2016 г. по адм. д. № 2745/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Омбудсманът на Р. Б., ответник по искането за отмяна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Йорданова, поддържа становище за неговата неоснователност. Върховният административен съд намира искането за отмяна процесуално допустимо като подадено срещу неблагоприятен за искателя съдебен акт от категорията по чл. 237, ал. 1, предл. 2 АПК в срока по чл. 240 АПК, а по същество-неоснователно по следните съображения: С определение № 3555/29.03.2016 г. по адм. д. 2745/2016 г. тричленен състав на пето отделение на Върховния административен съд е оставил в сила определение № 453/25.01.2016 г., с което Административен съд С. град е прекратил образуваното по жалба на А. М. А. срещу писмо изх. № 3708/06.10.2015 г. на Омбудсмана на Р. Б. производство по адм. д. № 11237/2015 г. поради недопустимост на обжалването, тъй като оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт. Съгласно чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна, за която решението, респ. преграждащото развитието на делото определение или разпореждане, е неблагоприятно. Отмяната е средство за извънинстанционна защита срещу порочни съдебни актове, но единствено на изчерпателно посочените в разпоредбата на чл. 239, т. 1 - 6 АПК основания, които не могат да бъдат прилагани разширително. Конкретно правно основание искателят не сочи, поради което искането следва да бъде разгледано в светлината на изискванията на закона във всяка една от хипотезите по чл. 239 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК предвижда, че влязъл в сила съдебен акт от категорията по чл. 237, ал. 1 АПК подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването му. В случая искателят не твърди нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства. Не са налице данни, обективиращи основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Определението, предмет на искането за отмяна, е постановено в закрито заседание без участие на страните, въз основа данните по административната преписка и претенцията по жалбата, не се основана на свидетелски показания, на заключение на вещо лице, не се твърди престъпно действие на страна, на неин представител или на съдебния състав. В тази връка изразът " престъпно е постановеното от 3 чл. с. с. - "омбудсмана не е носител на адм. правомощия" следва да се тълкува като довод за неправилност на извода, че омбудсманът не е орган на изпълнителната власт. Този довод обаче представлява касационно основание и обсъждането му в производството по отмяна е недопустимо. Данните по делото не разкриват хипотезата и на чл. 239, т. 3 АПК - влязлото в сила определение да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен или на акт на съд или на друго учреждение, който в последствие е отменен. Не приложима е и хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК, изискваща наличие на две противоречиви съдебни решения, постановени по един и същ правен спор- между същите страни, за същото искане и на същото основание. Не се установяват и предпоставките по чл. 239, т. 5 АПК, тъй като по допустимостта на оспорването съдът може да се произнесе и в закрито заседание, т. е не са налице факти, които да обусловят извод за съдопроизводствено нарушение в резултат на което страната да е била лишена от възможност да участва в делото или да е била ненадлежно представлявана. Отсъства хипотезата и по чл. 239, т. 6 АПК, която предвижда установено с решение на Европейския съд за защита правата на човека нарушение по отношение на искателя на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Предвид изложеното разгледаното искане за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено, поради което, на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,