Решение № 11514 от 12.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от И. Котрулев от гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат А. Живков, за отмяна на влязло в сила определение 6628/09.09.2019 г., постановено по адм. дело 9791/2019 г. на Административен съд-София град, второ отделение, 58-ми състав. Изложени са бланкетни основания за отмяната на посоченото определение, при условията на чл. 239, т.т. 1, 2, 3, 4 и 5 АПК. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна - изпълнителният директор на Агенция за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Кехайова, излага становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, приема искането за частично недопустимо, като подадено извън сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал. 3 АПК, а в останалата му част - неоснователно, по следните съображения: С определение 6628/09.09.2019 г., постановено по адм. дело 9791/2019 г. на Административен съд-София град е разделил производството по това дело, разпореждайки искането на И. Котрулев по чл. 256 АПК да бъде докладвано на председателя на АССГ за образуването му в отделно съдебно производство, като делото е продължило по искането на И. Котрулев, подадено на основание чл. 250 АПК. С определението си съдът е оставил последното без разглеждане, по мотиви, че с него се претендира прекратяване на бездействието на административен орган - изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане, изразяващо се в неизплащане на разликата от 97.50лв, до пълния размер на присъденото на лицето обезщетение от 200лв съгласно изпълнителен лист, издаден му по адм. дело 2363/2018 г. на АССГ. Прието е, че защитата по чл. 250 АПК в случая е неприложима, доколкото разпоредбата на чл. 294 АПК предвижда друг ред за защита от бездействията на органи по изпълнението. При обжалването му от Котрулев, определение 6628/09.09.2019 г. по адм. дело 9791/2019 г., е оставено в сила с определение 5175/29.04.2020 г. по адм. дело 3304/2020 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В частта, по която с искане вх. 20147/09.06.2021 г., подадено от И. Котрулев, се претендира отмяната на горепосоченото определение, влязло в сила на 29.04.2020 г., по реда на чл. 239, т. 1, т. 3 и т. 5 АПК, е направено след изтичане на сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 3 АПК. Според посочените разпоредби, отмяна може да се претендира не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Предвид посочените в случая отменителни основания и обстоятелството, че определението, чиято отмяна се иска е влязло в сила на 29.04.2020 г., следва да се приеме, че към момента на предявяване на искането за отмяна от И. Котрулев на 09.06.2021 г., са били изтекли посочените, преклузивни срокове по чл. 240 АПК. Поради това и искането в тази му част, като недопустимо, следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по него съдебно производство - да бъде прекратено. В останалата му част - искането по чл. 239, т. 2 и т. 4 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, счита за допустимо, но неоснователно, по следните съображения: Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решение по чл. 237 АПК е възможно само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК, отменителни основания. С оглед доводите, наведени в искането, по което е образувано настоящото производство, в случая се твърди наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, според което влязъл в сила съдебен акт следва да бъде отменен когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. Подателят на искането не навежда каквито и да било конкретни твърдения за наличие на някоя от хипотезите по т. 2 на чл. 239 АПК, нито представя доказателства в посочения смисъл. От данните по делото също не може да се направи извод за наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, доколкото за това следва да има влязъл в сила съдебен акт /решение или присъда/, какъвто не е представен, нито се твърди, че съществува. Под "надлежен съдебен ред" законът има предвид влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК, или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Във всички случаи се касае до извършване на престъпление, което следва да бъде установено по посочения надлежен ред, за което липсват представени доказателства, а оттам и не е налице хипотезата на чл. 239, т. 2 АПК. По делото не е установено и релевираното основание по чл. 239, т. 4 АПК, визиращо възможност за отмяната на влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, т.к. фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Представеното към искането, решение 6590/02.06.2021 г. по адм. дело 9875/2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е отменено решение на АССГ и наместо него е осъдена Агенция за социално подпомагане да предприеме необходимите действия и да изплати на И. Котрулев, сумата в размер на 97.50лв, представляваща част от главница по предявения й изпълнителен лист, издаден по адм. дело 2363/2018 г. на АССГ е постановено в отделно производство с правно основание чл. 256 АПК. Текстът на чл. 239, т. 4 АПК предполага наличието на противоречие между влезлите в сила съдебни решения, при пълна обективна и субективна идентичност, докато данните по делото налагат извод за липсата на такова противоречие - не е налице обективна идентичност на административноправния спор, разрешен по двете противопоставими дела. Цитираните дела не са тъждествени - те имат различен спорен предмет, а това поначало изключва противоречие между тях. С оглед липсата на тъждество в предмета по делата, по които е издаден представеният с искането съдебен акт и този, чиято отмяна се претендира, настоящият състав приема, че в случая не е осъществена и хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. По изложените съображения, съдът приема, че не са налице основания за отмяната на определение 6628/09.09.2019 г., постановено по адм. дело 9791/2019 г. на Административен съд-София град, по чл. 239, т. 2 и т. 4 АПК и искането, като неоснователно в тази му част, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от спора, разноски с настоящото решение не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия