Решение № 6216 от 23.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Петров от [населено място], гр. Видин, чрез процесуалния представител адв. К. Груев срещу решение 110/29.11.2021 г. по адм. дело 172/2021 г. по описа на Административен съд Видин. В жалбата са наведени доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които съставляват отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени съображения в жалбата моли решението да бъде отменено и да се уважи оспорването против административния акт. Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Видин, чрез старши юрисконсулт С. Младенова в писмен отговор излага доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение 110/29.11.2021 г. постановено по адм. дело 172/2021 г., Административен съд Видин е отхвърлил жалбата на В. Петров от [населено място], обл. Видин срещу решение 1040-05-20/12.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ Видин с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане [номер]/11.03.2020 г. на ръководителя на Пенсионен отдел при ТП на НОИ Видин. Съдът е приел, че на лицето не следва да бъде отпусната друга лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, тъй като е представил две експертни решения /ЕР/, които по своя предмет и диагноза са идентични и не е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от КСО. Решението на административният съд е правилно. От фактическа страна е установено, че жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване със заявление вх. 3966/22.03.2006 г., като такава е била отпусната с разпореждане на длъжностно лице по реда на чл. 74, ал. 1 от КСО, считано от 22.03.2006 г. Личната пенсия на Петров е многократно изменяна през годините и през 2012 г. с разпореждане от 08.10.2012 г. е бил определен нов индивидуален коефициент 0.721 и срок до 01.01.2013 г. за 60.00 % на сто трайно намалена работоспособност и степен на увреждане. С ЕР 668/18.02.2013 г. на Териториална експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ е била определена 61,50 % трайно намалена работоспособност /ТНР/ и е било потвърдено с решение 1431/07.03.2013 г. на Медицинска комисия при ТП на НОИ Враца. По-късно с ЕР 380/08.02.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ Козлодуй ЕООД оценката е била променена на 73 % ТНР със срок до 01.02.2019 г. Решението е потвърдено отново от МК при ТП на НОИ Враца. В. Петров е подал молба за предсрочно преосвидетелстване на 20.09.2016 г. като е определена оценка на трудоспособността вид и степен на увреждане 83,5 % до 01.06.2019 г. Следващо преосвидетелстване е било извършено на 10.06.2019 г. с ЕР 2209 на ТЕЛК при МБАЛ Света Петка АД, гр. Видин. Срокът е бил удължен до 01.06.2022 г. с 80 % ТНР при индивидуализация и същата постановена диагноза. То е било потвърдено с решение 1914/19.06.2019 г. на МК при ТП на НОИ Видин. Жалбоподателят е направил искане за предсрочно преосвидетелстване на 01.09.2019 г. като с ЕР 825/20.02.2020 г. на ТЕЛК при МБАЛ Света Петка АД е потвърдено решението. С процесното разпореждане [номер]/11.03.2020 г. на ръководител ПО личната пенсия на В. Петров е определена в същият размер на основание чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 3 от НПОС от 01.03.2020 г. до 01.02.2023 г., съобразно определеният нов срок на инвалидността. С това разпореждане размерът на пенсията е формулиран съобразно данните за осигурителен стаж, индивидуален коефициент и доход за изчисляване размера на пенсията, определени с влязлото в сила разпореждане [номер]/220 от 28.07.2017 г. на ръководител ПО , като единствено е променен и увеличен процента за признатия стаж по чл. 75, ал. 2 КСО във връзка с новата оценка на работоспособността, определена от органите на медицинската експертиза, без промяна на останалите показатели, които се вземат предвид при изчисляване размера на пенсията за ИОЗ. При последвалото оспорване на това разпореждане пред по-горестоящия административен орган, директорът на ТП на НОИ София-град го е потвърдил с процесното решение 2153-21-180/20.06.2018 г. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО на обжалване по съдебен ред в 14-дневен срок от получаването им подлежат само решенията, с които ръководителят на териториалното поделение на НОИ се е произнесъл по предявени по реда на чл. 117 КСО жалби. Съдът е обсъдил всички относими доказателства към оспореното по реда на чл. 118 КСО решение и потвърденото с него разпореждане, като въз основа на цялостната им преценка и в съответствие с материалния закон, е формирал изводите си за неоснователност на жалбата на В. Петров. Разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от КСО предвижда, че размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи с процент 1,35 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. Както се посочи по-горе, в настоящия казус, при направеното искане за предсрочно преосвидетелстване с ЕР 825/20.02.2022 г. на ТЕЛК към МБАЛ Света Петка АД Видин отново са били определени 80 % ТРН при същата дата на индивидуализиране 29.08.2002 г. и същата диагноза [диагноза]. Видно от представените доказателства по делото е, че в последно представените два броя експертни решения диагнозата и процента на ТНР са едни и същи. В конкретния случаи, разпоредбата на чл. 101, ал. 2 от КСО е неприложима. В ал. 2 на чл. 101 от КСО е уредена хипотезата, която се отнася само за всички лични пенсии за инвалидност за различни страдания. Съгласно чл. 101, ал. 2 КСО, когато лицето има право на повече от една лична пенсия за инвалидност за различни страдания, за изплащане се определя една от тях - най-голямата по размер. Конкретния предмет на спора не попада в приложното поле на цитираната нормативна база, защото лицето е било многократно преосвидетелствано за една и съща диагноза, а именно [диагноза]. По изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна, а при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на решението. Същото е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, а ответникът по делото не е направил своевременно такава. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,