Решение № 258 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 776/2015 г.

Решение № 258 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 776/2015 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Томов Осъденият Й. Б. П. е отправил до ВКС ръкописна жалба - преценена при администрирането и? като искане по реда на глава тридесет и трета от НПК, за възобновяване на делото срещу него във Врачанския окръжен съд. Искането ("жалбата") е отнесено изрично до чнд 244/2014 на ВОС, което е завършило с определение № 240/17.VI.2014 г. - и то, и самото дело се отнасят от своя страна, до едно от особените производства в част седма от НПК с предмет замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода (по раздел VI от глава тридесет и пета от посочената част седма). Независимо от изричната насоченост на искането на осъдения, първоинстанционното дело е комплектувано пред ВКС с вчнд 173/2015, тъй като с решението по него - 112/2.IV. 2015 г. Софийския апелативен съд е потвърдил разпореждане на ВОС за връщане на жалбата, която Й. П. е подал срещу оспореното сега определение 240/14. Всъщност именно във второинстанционното решение 112/15 е било указано на осъдения, че просрочената му жалба би могла да бъде сметната за искане по реда за възобновяване на наказателните дела. ВКС, както вече се каза, също е приел, че при него е постъпило искане за възобновяване, и то в разновидността му по чл. 423, ал. 1 НПК - подадено от задочно осъден поради неучастието му в наказателното производство. В ръкописното изложение осъденият П. не отрича, че е нарушил наложеното му наказание пробация - предмет на произнасянето в окръжния съд, но смята наложеното му в замяна лишаване от свобода за "завишено", а освен това самото му налагане за неправилно, след като не е участвал по делото не по негова вина. В съдебното заседание на ВКС осъденият и служебният му защитник поддържат искането за възобновяване, а според участващия прокурор то е неоснователно. ВКС намери, че оспореното влязло в сила определение на ВОС трябва да бъде оставено в сила и по реда на възобновяването. Както и участващият в съдебното заседание на ВКС прокурор е обърнал внимание възобновяването на делото, поискано от П. като задочно осъден, може да бъде обсъждано само през съответното (приспособеното) приложение на чл. 423, ал. 1 НПК. Същото важи обаче за и всички приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, доколкото те са предназначени да уредят пряко наказателното производство (общия наказателен процес), а предмет на сегашното дело е правилността на провеждането на едно от особените производства в част седма от НПК. В този смисъл е необходимо на първо място да се каже дали наистина в случая сега става дума за задочно осъждане. На така поставения въпрос ВКС отговаря положително. Независимо от спора кога едно производство е проведено задочно - дали всякога когато провеждането му е в отсъствие на съответния процесуален субект (неприсъствено, каквото е езиковото значение на термина "задочно"), или само когато е отсъствал субект, чието присъствие е било задължително - спорът очевидно не засяга последната хипотеза. Такава според ВКС е и хипотезата по чл. 452, ал. 2 НПК, приложена в окръжния съд прямо Й. П. - в нея неточно е посочено изрично задължението за "участие" на осъдения (макар то поначало да предполага същият и да присъства на делото, задължителното му "присъствие" следва изрично и по силата на препращането към чл. 269 НПК). Що се отнася до самото задочно производство, което е проведено в първата инстанция, то не е засегнато от никакви недостатъци. Не се твърдят, а не бяха констатирани нарушения, както на общите процесуални изисквания, които могат да бъдат извлечени във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 и неговата връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, така и на специалните в чл. 423, ал. 1 НПК. За нуждите на сегашната проверка по реда на възобновяването е необходимо на второ място да се каже дали при замяната на наказанието пробация с наказание лишаване от свобода е въобще възможно да бъде допусната явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Отговорът и на този въпрос, както на поставения по-горе, също е спорен, но и тук съществуващите спорове са без значение за изхода на делото. Разбира се, че за явно несправедлив размер на заменящото пробацията лишаване от свобода няма как да се говори с оглед на установената в чл. 43а, т. 2 НК пропорция между двете наказания - нейното изчисление би могло да бъде само вярно или невярно аритметически. Спорна е само възможността за условно отлагане (чл. 66 НК) на така изчисленото лишаване от свобода, но тя по конкретното дело е поначало неприложима с оглед съдимостта на Й. П.. Ръководен от всичко изложено, ВКС-I наказателно отделение