Решение № 13307 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на МД Строй 3000 ЕООД, чрез процесуалния му представител, срещу решение 15572 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело 5856/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед РА50-534/06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община. Касаторът счита, че решението е недопустимо, а в условията на евентуалност, че същото е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на административнопроизводствените правила, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че решението е постановено при липса на участие на надлежно служебно конституирани страни в процеса, тъй като правомощията на главния архитект по чл. 135 ЗУТ са били отнети. На следващо място твърди, че по делото липсва както цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, така и изискуемия списък на страните в производството по издаване на същия. Излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспореното решение. Моли решението да бъде обезсилено, а в условията на евентуалност отменено и да се реши спорът по същество. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски, така като са направени пред първоинстанционния съд. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на касатора. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на МД Строй 3000 ЕООД срещу заповед РА50-534/06.08.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено служебното изработване на проект за изменение на плана за застрояване за УПИ I-5448, 5449 "за ЖС, спортен център, магазини, офиси, общ. обслужване, детски център, подземни гаражи и трафопост и УПИ II-5448 "за ЖС, спортен център, магазини, офиси, общ. обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост от кв. 170а, м. Студентски град, ПИ с идентификатори 68134.1605.5448 и 68134.1605.5449 по КККР на Район Студентски град Столична община при спазване на дадени задължителни предписания. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия със заповед СОА21-РД09-455/22.03.2021 г., на кмета на Столична община, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдът е посочил, че производството по изменение на ПУП на някое от основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ е двуфазно, като първата фаза приключва с издаване на заповед за разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, а втората със заповед за одобряване на проекта за изменение на ПУП. Достига до извод, че предмет на преценката за законосъобразност в производството е заповед по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, допускаща изработване на проект за изменение на ПУП ПЗ като в предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план (ОУП) на населеното място. Посочил е, че съдът няма задължение да изследва по същество наличието на материалноправните предпоставки на посочените в заповедта правни основания по чл. 134, ал. 2, т. 4 и 5 ЗУТ за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУП-ПЗ, тъй като това е предмет на проверка в следващия етап от развитие на административното производство, когато бъде издадена заповед за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПЗ или отказ за това. Съдът е извел извод, че разработката съответства на ОУП като не се установява и да е налице противоречие със строителните правила и норми. Съпоставяйки параметрите за ОУП с указанията при изработването на ПУП в оспорената заповед РА50-534/06.08.2021 г., съдът не е констатирал разминавания. Достига до извод, че оспорената заповед съответства на материалния закон, както и на неговата цел. Така постановеното решение е неправилно. Неоснователен е доводът на касатора, че обжалваното решение е недопустимо като постановено при липса на участие на надлежно служебно конституирани страни в процеса. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в първоинстанционното съдебно производство са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Именно в качеството си на издател на оспорения административен акт главният архитект на Столична община, на когото са делегирани правомощия по § 1, ал. 3 ДР ЗУТ, е страна в съдебния процес при оспорване на издадената от него заповед, с която е наредено служебното изработване на проект за изменение на плана за застрояване. Този административен орган продължава да съществува и след издаване на заповед СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на кмета на Столична община, по силата на която правомощието по чл. 129, ал. 2 ЗУТ вече е предоставено в изрично изброените в т. 7.8 във връзка с т. 7.6 от нея хипотези на кметовете на райони, когато имат право да разрешават или отказват изработването на проект за изменение на ПУП по чл. 135, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ. Следва да се има предвид, че възложената с тази заповед компетентност на районните кметове е занапред и това не изключва качеството на главния архитект на Столична община като издател на административния акт, нито процесуалното му качество на страна в съдебното производство. Прекратяването на делегацията на издателя на административния акт от страна на носителя на правомощието не е равнозначно на отнемане на компетентност от органа, когато това е станало след издаване на административния акт и в хода на съдебното му оспорване, както е в конкретния случай, поради което не е налице основание за заличаването на главния архитект като страна по делото. Оспорената заповед на главния архитект на Столична община необосновано е преценена като законосъобразна. В предварителната процедура по чл. 135, ал. 5 ЗУТ, се проверява налице ли е служебно задание, съответно скица мотивирано предложение за изменението, както и се извършва преценка за съответствие на разработката с правилата и нормативите по устройство на територията, както и с общия устройствен план (ОУП) на населеното място, а не с конкретните изисквания по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, които следва да послужат като основание за издаване на окончателна заповед за одобряване или за отказ от изменение на ПУП. Разбира се, няма пречка, органът да посочи основанията за изменение по чл. 134 ЗУТ. Актът в тази предварителна процедура определя само най-общите условия за предстоящото изменение на ПУП. По делото липсва цялата административна преписка по издаване на акта и по-конкретно не е приложена скица-предложение САГ21-ГР00-1700-(1)/04.08.2021 г. Съгласно чл. 135, ал. 2 ЗУТ, когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Възможността, съдържаща се в чл. 135, ал. 5 от ЗУТ компетентният орган по ал. 1 да нареди служебно със заповед да се изработи проект за изменение на действащ устройствен план не освобождава административния орган от задължението, при издаване на заповед, с която се разрешава изработването на исканото изменение в ПУП, същата да съдържа графична част, от която да се установи съдържанието на проекта и в какво ще се изразява изменението на ПУП. Предвид факта, че скица-предложение САГ21-ГР00-1700-(1)/04.08.2021 г. не е представена по делото, оставя неясен обхвата на разрешеното проектиране и не може да бъде извършена преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията на ОУП. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като постановено при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град, при което съдът следва да се произнесе при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. При този изход на спора не се възлагат разноски за настоящото производство. Въпросът относно възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,