Решение № 8736 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2009 г.

Решение № 8736 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7781/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тилда Йосиф Камхи срещу решение № 471 от 24.03.2009 г., постановено от Административен съд Варна, трето отделение, ХХХII състав по адм. д. № 1046/2007 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Касационна жалба срещу същото решение е подадена и от Венезия Маир Сурожон и Дико Моис Сурожон. С тази касационна жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде потвърдена оспорената заповед. Ответниците по касационната жалба Димитър Желязков Димитров и Веселин Желязков Димитров не са взели становище по касационната жалба. Ответника по касационната жалба областен управител на Варненска област, с представено по делото писмено становище, излага доводи за основателност на касационните жалби. Заинтересованите страни не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-06-7706-321 от 29.11.2006 г., с която областния управител на Варненска област е одобрил план на новообразуваните имоти за земеделски земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за селищно образувание м. "Ваялар", землището на гр. Варна, община Варна. Заповедта е оспорена относно предвиденото отреждане за имот № 39. Съдът е отменил заповедта в оспорената част. За да стигне до правен извод за незаконосъобразност, съдът е приел, че отреждането не е съобразено с изискванията на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ - за имота на жалбоподателите не е предвиден транспортен достъп. Правният извод на съда е изведен след преценка на събраните по делото доказателства в това число и заключение на приета по делото съдебно-техническа експертиза. След отмяна на заповедта в оспорената част преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания при новото произнасяне за имота на жалбоподателите да бъде осигурен транспортен достъп. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обуславят наличие на основанието за отмяна, релевирано с двете касационни жалби. Съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план и план на новообразуваните имоти се изработват за земите, предоставени на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно ал. 4 на същия текст, редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване се определя с ППЗСПЗЗ. В чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ още веднъж е подчертано, че с плана на новообразуваните имоти се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно с посочените планове се устройват териториите, върху които правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. След отреждането за ползвателите, чието право на ползване е трансформирано в право на собственост на съответни имоти, с оглед изискванията на § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на собствениците за образуване на нови имоти с размери не по-малки от 250 кв. м. С ПНИ се отреждат имоти и за трета категория лица - тези, които се легитимират за собственици с надлежен документ за собственост. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистъра на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти и съдържат данни индивидуализиращи собственика на имота. В случая жалбоподателите в производството пред административния съд, както и касационните жалбоподатели се легитимират като собственици от третата категория лица - собственици на имоти, които попадат в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чието устройство се извършва с план по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обосновано съдът е приел, че предвиденото отреждане за имот № 39 не е съобразено с императивното изискване на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Съобразно този текст плана на новообразуваните имоти се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до път или улица. Това изискване е предвидено и в т. 2.7 от Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.203 г. на МРРБ) за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изрично в този текст е предвидено, че нови улици или път се проектират само ако със съществуващите не може да се осигури достъп до имотите. Изискването за осигуряване на достъп до имотите, предмет на устройство с план на новообразуваните имоти е императивно. В случая с ПНИ, одобрен с оспорената заповед, до имота на жалбоподателите не е предвиден транспортен достъп, което е основание за отмяна на заповедта в тази част като несъобразен с императивни изисквания на материалния закон. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че в случая не може да бъде проектиран път, който да преминава през отредения за тях имот, тъй като това би означавало да се наруши друго императивно изискване, а именно това по т. 2.5 от Заповед № РД-46-494 от 22.08.2003 г. на МЗГ (Заповед № РД-02-14-454 от 22.08.203 г. на МРРБ) за определяне на техническите изисквания и условия за контрол към плановете по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във връзка с това възражение следва да се отбележи, че по делото не е представен нотариален акт или друг документ за собственост, който да удостовери правата на касационните жалбоподатели по отношение на имот № 36. Цитираната от касационните жалбоподатели разпоредба се отнася само за отреждане на имоти, за които има издаден нотариален акт или друг документ който удостоверява правото им на собственост. Освен на това основание възражението им е неоснователно, тъй като с отменителното решение не са дадени задължителни указания по какъв начин и откъде да бъде проектиран достъпа до имот № 39. Изискванията на които следва да отговаря достъпа до имота на оспорващите страни са дадени като технически параметри в разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, поради което задължителните указания на съда могат да са само по отношение на спазването на тези изисквания. В този смисъл неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че в съществуващата ситуация също има достъп до имот № 39. Съобразно заключението на приетата експертиза до имот № 39 (бивш имот № 1529) се достига по пътека, минаваща по границата между имоти № 41 и № 42 (бивши имоти № 1527 и № 1528). По този начин ситуацията за достъп до имота е била заснета в кадастралния план от 1987 г. С разпоредбата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ са предвидени техническите изисквания за достъп до имот, предмет на устройство с план на новообразуваните имоти. Тези императивни изисквания не могат да бъдат изпълнени с достъп до имота по съществуващата пътека. Неотносими за това производство са доводите относно имоти № 745 и № 746. Независимо, че заключението на съдебно-техническата експертиза съдържа изводи за тези имоти, тяхното отреждане не е било предмет на произнасяне по това дело. В съдебното решение, което е предмета на касационната проверка, няма произнасяне извън предмета на оспорване в това число липсват изводи, касаещи законосъобразността на отреждането за тези имоти. Съдът се е произнесъл само по отношение на оспорването в границите, в които е бил сезиран. След отмяна на заповедта в оспорената част и на основание чл. 177, ал. 1 от АПК, решението има действие по отношение на всички. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,