Решение № 40 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1871/2021 г.

Решение № 40 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1871/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от М. Ч. И. ЕГН: [ЕГН] срещу "Профи Кредит България" ЕООД с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване за нищожно, евентуално - за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 4 и т. 6 ЗМТА на решение от 19.06.2015 г. на АС при "Арбитер Юстициарум" СНЦ по АД № 5087/2015 по описа на същия. Същият иск е предявен и срещу "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕООД. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че предметът на спора не подлежи на арбитраж и ответникът в арбитражното производство е бил лишен от участие в него, както и че образуването на арб. съд не е съобразено със закона. Ответникът "Профи Кредит България" ЕООД в писмен отговор оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Изразява становище за недопустимост, с оглед изтичането на срока по чл. 48, ал. 1 ГПК. В срока за отговор на ИМ е постъпил такъв и от страна на евентуалния ответник "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕООД, в който същият навежда доводи, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска по чл. 47 ЗМТА, тъй като не е бил страна в арбитражното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира за установено следното: По наведеното в ИМ основание за нищожност на обжалваното арбитражно решение: Този въпрос е процесуалноправен, затова следва да се реши съгласно действащата нормативна уредба - в чл. 19, ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК, обн. Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.) и в чл. 47, ал. 2 ЗМТА (ЗИД ГПК, обн. Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.) е установена забрана за разрешаване на потребителски спорове от арбитраж, като постановените по тях арбитражни решения, са прогласени за нищожни. Със ЗИД ГПК (Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.) - чл. 19, ал. 2 ГПК е създадена забрана за арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП; допълнена е разпоредбата на чл. 3 от Закона за защита на потребителите, и в новата ал. 4 е предвидено, че е недействителна всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на този закон. Съгласно § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.), започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по неарбитруеми потребителски спорове по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, се прекратяват. Следователно по тях арбитражно решение не може да се постанови. Това правило следва да се приложи по отношение на неарбитруемите потребителски спорове, по които е постановено арбитражно решение, чиято отмяна се търси с иск по чл. 47 ЗМТА от ВКС, по който е образувано дело, по което ВКС не се е произнесъл и делото е висящо към датата на влизане в сила на ЗИД ГПК (Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.) - съгласно § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ГПК(Д. В. бр. 8/24.01.2017 г.) висящите производства във ВКС се разглеждат по реда на този закон, а съгласно сега действащата разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА (изм. ЗИД ГПК - Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.) арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Това следва и от даденото в т. З на Решение № 9/24.10.2002 г. по конст. дело № 15/2002 г. на Конституционния съд на РБ тълкуване на защитата срещу постановените в арбитражно производство решения. Същата, според КС се осигурява в два стадия: първи стадий в рамките на арбитражния процес пред арбитражния орган и следващ стадий- защита по исков ред пред ВКС. Съгласно сега действащата нормативна уредба, подлежи на прекратяване завареното производство в първия стадий - пред арбитражния орган - чл. 19, ал. 1 ГПК (ЗИД ГПК - Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.), вр. § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ГПК (Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.). От това следва изводът, че ако защитата срещу постановено арбитражно решение, е преминала във своя втори стадий и е налице заварено производство за защита по исков ред пред ВКС, последният следва да констатира, че арбитражното решение е било постановено по спор, неподведомствен на арбитража, което решение, съгласно чл. 47, ал. 2 ЗМТА (изм. Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.) се прогласява за нищожно като постановено по неарбитрум към тази дата висящ спор. Този извод може да се обоснове и въз основа разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК(нова, ЗИД ГПК-Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.), която предвижда, че съдът отказва издаване на изпълнителен лист въз основа на нищожни решения по см. на чл. 47, ал. 2 ЗМТА - процесуална норма, която действа от влизането й в сила. На по-голямо основание ВКС дължи преценката за нищожност по висящите производства, образувани по иск по чл. 47 ЗМТА, заварени от ЗИД ГПК (Д. в. бр. 8/24.01.2017 г.). Ищецът по делото има качеството на потребител, съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като страна по договор за потребителски кредит /ДПК № [ЕГН]/, предоставен на физически лица и търси защита на правата си, в това качество, и предявеният иск е за отмяна на арбитражно решение, с което е решен спор на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП с "Профи кредит България" ЕООД, който спор е неарбитруем, от което следва, че арбитражното решение, чиято отмяна се иска пред ВКС във втората фаза на защитата, следва да се прогласи за нищожно. При този изход от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът "Профи Кредит България" ЕООД следва да заплати дължима държавна такса в размер на 828,42 лева при условията на чл. 78, ал. 6 ГПК, както и 1151,32 лева -възнаграждение за процесуална защита в настоящото производство в полза на адв. Г. В. от САК, определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв във вр. с НМРАВ. С оглед недопустимостта на иска срещу ответника "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, поради това, че не е страна в производството пред арб. орган, производството спрямо него следва да се прекрати, като на основание чл. 78, ал. 4 вр. чл. 78, ал. 8 ГПК му се присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 100 лева. На основание изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение