Решение № 5994 от 15.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Кърджали, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Белева, срещу решение 201 от 31.05.2023 г., постановено по административно дело 144 по описа за 2023 г. на Административен съд Кърджали, с което е: 1) отменено решение 2153-08-94 от 17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на Ф. Б. М. срещу разпореждане РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ Кърджали; 2) осъдено ТП на НОИ - Кърджали да заплати на Ф. Б. А. разноски по делото в размер на 700 лв. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователна жалбата на Ф. Б. А. срещу решение 2153-08-94 от 17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, потвърждаващо разпореждане РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Кърджали. Ответницата Ф. Б. А. от [населено място], обл. Кърджали, редовно призована, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакуваното с нея решение на Кърджалийския административен съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С оспореното пред първоинстанционния съд решение от 17.03.2023 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали са отхвърлени като неоснователни жалбите на Ф. А. Б. против разпореждане РВ-3-08-01298582/16.02.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Кърджали, с което на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от КСО й е наредено да възстанови недобросъвестно получените парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за периода от 25.01.2019 г. до 28.06.2020 г. в размер на 9966.50 лв., от които 7418.27 лв. главница и 2548.23 лв. дължима лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Органът е приел, че лицето не е имало право да получава посочените обезщетения, въпреки че се е регистрирало като земеделски стопанин на 25.01.2018 г., защото след извършена проверка е установено, че няма това качество по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и съответно не е било осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което данните му като такова са заличени. Разпореждането е атакувано от адресата му пред директора на ТП на НОИ Кърджали, който с процесното свое решение от 17.03.2023 г. не е уважил жалбите му, като е възприел и доразвил аргументите на долустоящия орган, и ги е допълнил, посочвайки, че Ф. Б. А. е била недобросъвестна при получаване на обезщетенията, защото е съзнавала, че не отговаря на условията на регистриран земеделски стопанин на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, съответно чл. 10, чл. 40 и чл. 48а от КСО, като същевременно неоснователно е подавала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и внасяла осигурителни вноски. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, като издаден в нарушение на чл. 114, ал. 1 от КСО. Съдът е приел, че административните органи не са доказали, че Ф. А. е била недобросъвестна при получаване на обезщетенията, като подробно е аргументирал защо приема, че същата е била добросъвестна, ако и да не имала основание да получава тези осигурителни плащания. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Ф. Б. А. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за тяхната законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Кърджалийския административен съд съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. Конкретните касаторови възражения по отношение на преценката на съда досежно основният спорен въпрос между страните дали Ф. А. е била добросъвестна или не, също са неоснователни. Тя не е имала съзнание и не е била длъжна да предполага (с оглед поведението на административните органи), че няма право да получава обезщетенията по чл. 50 и чл. 53 от КСО. Освен това, както правилно е отбелязал съдът, според разбирането и съзнанието на задълженото лице се налага извод, че същото счита, че е изпълнило своите задължения и изискванията на закона. Административните органи не твърдят извършени от лицето действия в нарушение или при заобикаляне на закона или поведение, целящо да заблуди компетентните органи по отношение на осигурителните му права. Сами по себе си, подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и внасянето на осигурителни вноски, не са такива действия. Липсват и доказателства, от които може да се направи извод, че лицето се е възползвало от неистински документи и/или документи с невярно съдържание, нито са били установени факти и обстоятелства, които съзнателно са били укривани с цел неправомерно облагодетелстване. От изложеното е видно, че не е било доказано наличието на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените осигурителни плащания в бюджета на ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс. Установеният безспорно факт на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на Ф. А. не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността й да възстанови неоснователно получените обезщетения ведно с лихви следва да бъде установено, че е действала недобросъвестно. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113, но само при условие, че получилото осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а именно този съществен елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО е останал недоказан от компетентните административни органи. В издадените от тях актове липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че Ф. А. е била недобросъвестна. Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел неговото облагодетелстване. От обсъденото явства, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Кърджали също е издал незаконосъобразен акт. Уважавайки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,