Решение № 8099 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2008 г.

Решение № 8099 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10140/2008 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационната жалба на Пелюл Сьонмез, гражданин на Република Турция, против Решение по адм. д. № 1926/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Иска отмяна като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди, че решението е неправилно, защото заповедта е издадена в нарушение на процесуалните правила- не са посочени кои са тези девет акта, с които са установени нарушения на обществения ред. Навежда се твърдение, че няма влезли в сила наказателни постановления. Неправилно съдът е приел, че заповедта е мотивирана с мотиви към докладна записка. Липсват фактически и правни основания. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството е по жалба срещу Заповед № ЗДМ-158/22.02.2008 г. на Директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ е отнето право на пребиваване в Република България на Пелюл Сьонмез. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, защото е издадена от компетентен административен орган, мотивирана е, като мотивите следва да се търсят в докладна Записка № 3345 от 29.01.2008 г. и сочат, че правното основание е чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ - извършване на нарушения на обществения ред. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, когато административният акт се издава в писмена форма, трябва да съдържа фактически и правни основания за издаване на акта. Това е изискването за мотивиране на административния акт и неспазването му представлява съществено процесуално нарушение. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, което е актуално и сега, мотивите по принцип може да не съвпадат по време с издаването на административния акт, защото е възможно те да го предхождат и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Но в същото ТР № 16/1975 г. е посочено, че е важно административният акт да е издаден на основание подготвителни документи, за да може изложените в тях съображения да са такива и по издаването на самия акт. Или изразено по друг начин, издателят на акта трябва да се позовава на тези документи, за да може да се приеме, че оспореният административен акт е мотивиран с факти и правни основания посочени в предхождащите го и цитирани документи. Законодателната идея е да се доведе до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал или отказал да издаде административен акт. Поради това не може да се приеме за правилно, че всеки документ в административната преписка ще съдържа мотиви към административния акт, защото така няма яснота за адресата къде точно се намират обстоятелствата и правното основание, на които административният орган се позовава, за да се произнесе в определен смисъл. В заповедта няма конкретни факти относно "установените" административни нарушения по чл. 150 от АПК , поради което не става ясно дали има издадени констативни актове за административни нарушения или има влезли в сила наказателни постановления. На второ място няма посочено конкретно правно основание. Основателно е оплакването, че чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ, цитиран в заповедта, представлява препращаща правна норма към чл. 11 от ЗЧРБ, който обаче сочи десет хипотези. Административният орган се е позовал в мотивите си на Предложение № 4042/4.02.2008 г. по описа на ОДП Стара Загора, в което предложение също няма конкретни фактически основания и конкретна правна норма. Съдът неправилно се е позовал на докладна записка № 3345/29.01.2008 г., тъй като административният орган не се е мотивирал с докладната записка, а с предложението. Поради това е ирелевантно за спора какво е съдържанието на докладната записка. При липсата на мотиви съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 11, т. 2 от ЗЧРБ, която във връзка с чл. 40, ал. 2 от ЗЧРБ представлява основание за отнемане право на пребиваване, когато при предишно пребиваване в страната чужденецът е извършил нарушение на обществения ред. Никъде административният орган и не сочи чужденецът да е имал предишно пребиваване и нарушенията да са извършени тогава. В чл. 11, т. 8 от ЗЧРБ е регламентирано и друго правно основание за отнемане право на пребиваване - да има влязло в сила наказателно постановление за наложена глоба по реда на този закон, която да не е платена. Заповедта е незаконосъобразна, защото е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не съдържа мотиви относно конкретните факти и правното основание, при наличието на които се отнема право на пребиваване. Нарушението е основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 от АПК, защото до знанието на жалбоподателя не са доведени съображенията за издаване на заповедта, което препятства страната в избора на защитни средства и изграждане на защитна теза, а освен това препятства и упражняването на съдебен контрол. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение