Решение № 10135 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3346/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция "Митници, подадена чрез процесуален представител юрк. Караславов, против Решение 11/27.01.2023 г. на Административен съд - Шумен, постановено по адм. д. 283/2022 г., с което е отменено издаденото от него Решение с рег. 32-298161/05.09.2022 г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022 г. в частта му, в която е отказано да бъде приета декларираната митническа стойност за стока 1 и е определена нова митническа стойност за нея, на базата на която са установени за досъбиране мито и ДДС. С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции (юрисконсултско възнаграждение и внесена държавна държавна такса). При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна. Заявява се искане за спиране на производството по делото до постановяване на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-770/21 г. и отправяне на преюдициално запитване до СЕС по преценка на съдебния състав. Ответникът БАЛКАН ФРЕШ ПЛЮС ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. Панайот Волов 10, ет. 2, ап. 6 - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез процесуалния си представител адв. Желязкова. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и претендира присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е издаденото от директора на ТД Митница Варна Решение с рег. 32-298161/05.09.2022 г. към MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022 г., с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във връзка с чл. 74, §2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 (МКС) във връзка с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 (Регламент за изпълнение), във връзка с чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 от МКС, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, чл. 59 от АПК е отказано приемането на митническата стойност на декларираната стока под 1 по цитираната митническа декларация и е определена нова митническа стойност за стоката, съответно са установени възникнали допълнително задължения за мито в размер на 1 158.44 лв. и ДДС в размер на 3 127.78 лв. Със същото решение е определен код по ТАРИК за стока 1 6004100010. По отношение така определения код по ТАРИК решението на митническия орган е влязло в сила. Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ) във вр. с чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. в изискуемата писмена форма. За да отмени същото, е обосновал извод за неговата незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон. Изложил е съображения за това, че административният орган не е ангажирал убедителни доказателства за основателността на неговите съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, както и за определянето на новата митническа стойност в противоречие с чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013. Така постановено решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Правилно е определил спорните между страните въпроси, концентрирани върху наличието или липсата на основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. във вр. с чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение. Установените от него факти са следните: На 01.04.2022 г. "БАЛКАН ФРЕШ ПЛЮС" ООД декларира на режим допускане за свободно обращение с митническа декларация MRN 22BG002002069666R7/01.04.2022 г. стока 1 - 961 колета, 245 000 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката CFR Варна с фактурна стойност 60 720 щ. д. (2.64 щ. д./кг.) при курс на щ. д. 1.78046 лв. или 4.70 лв./кг. Стоката е описана като Трикотажен плат от синтетични влакна, обагрен. Към митническата декларация са приложени: покупна фактура за стоката AHN-CEY-1/06.01.2022 г., опаковъчен лист, фактури за допълнителни разходи. В отговор на отправено искане на основание чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение вносителят представя договор от 10.12.2021 г. Преценявайки данните във фактурата и договора и липсата на доказателства за плащането на цената по фактурата, митническите органи приемат, че съмненията им, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, не са отпаднали и митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013. Определена е нова митническа стойност на основание чл. 74, § 2, б. б) от същия регламент, като е взета предвид договорната стойност на сходни стоки, а именно тази за стока 3 по митническа декларация MRN 21BG002002059027R0/14.10.2021 г., описана като Полиестерни трикотажни платове 2 712 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката CFR Варна, класирана с код по ТАРИК 6004100010, която е с митническа стойност 5.33 лв./кг. Според настоящия съдебен състав представените от вносителя фактура и договор не съдържат достатъчно условия, позволяващи да се потвърди декларираната от него договорна стойност на внесената стока. Въпреки че според чл. 70, § 1 МКС митническата стойност на стоките не е задължително действително платената цена, но тя може да бъде и подлежащата на плащане цена на стоките, то безспорно установеното по делото обстоятелство, че след изтичането на срока за плащане на цената по договора (6 месеца след вноса) и към 15.11. 2022 г. не е налице документ в счетоводството на БАЛКАН ФРЕШ ПЛЮС ООД за извършено плащане на тази цена, както и липсва документ за плащане на цената на същата стока във връзка с нейната продажба от БАЛКАН ФРЕШ ПЛЮС ООД на германски търговец, пораждат съмнение относно това, че декларираната договорна стойност е действително подлежащата на плащане цена. Същото би било основателно, ако касаторът беше доказал, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Неоснователно обаче се твърди в касационната жалба, че при обосноваването на своите съмнения административният орган е съобразил решението на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft. В Служебна бележка рег. индекс 32-227663/07.07.2022 г. от началник отдел митническа дейност относно проверката на процесната митническа декларация действително е посочено, че стоката с 1 попада в списъка на стоките с висок риск за финансовите интереси на ЕС (приложение, утвърдено със Заповед ЗМФ-30814.01.2020 г. на министъра на финансите, приложено по делото), както и че справедливата цена за ЕС за тази стока е 9.19 лв./кг., която е значително по-висока от декларираната с митническата декларация покупна цена на процесната стока. Според определението в т. 40 на § 1 от ДР ЗМ "Справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години, които се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата "ТЕЗЕЙ" ("THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre). Без наличието на данни в оспорения административен акт относно конкретния времеви период, за който е установена справедливата цена от 9.19 лв./кг. и дали тя е конкретно за стоки, които се класират с код по ТАРИК 6004100010 Трикотажен плат от синтетични влакна с произход от Китай, както и без анализ за сходство с процесната стока по определението в чл. 1, § 2, 14) от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447, не може да се приеме, че намира приложение тълкуването на чл. 140 от посочения регламент (чл. 181а от отменения), дадено от СЕС в т. 44 от решението му по дело С-291/15, според което е допустима е практика на митническите органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. С оглед изложеното, правилно административният съд е приел, че за да се извърши преценка относно това дали съмненията на митническия орган са основателни, в решението му следва да бъдат изложени мотиви, обосноваващи тези съмнения, безспорно свързани с анализ на данните за справедливите цени, на които той се позовава. В случая такива мотиви, позволяващи извършването на преценката, не са налице. Дори и да се приеме, че разликата между констатираната справедлива цена на стоката и декларираната такава в случая е толкова голяма, че обосновава тези съмнения, то тогава се поставя въпросът за законосъобразното определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Отново правилна е констатацията на съда за липсата на мотиви в оспорения акт относно това как и въз основа на какви данни за какви стоки е приложен този метод, за да е възможна преценката за това дали действително е взета предвид договорната стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 2, 14) от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447. Изброените признаци на сходството не са изследвани. Митническият орган не е извършил и изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" МКС, свързан с наличието или или липсата на разлики в търговското равнище и/или количествата, разходите и таксите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Не е ясно налице ли са повече от една договорни стойности на сходни стоки. Простото изброяване на декларираните данни в митническата декларация за внос на стоката, приета от митническия орган за сходна с процесната, не може да се възприеме като анализ, обосноваващ това сходство. Този анализ е необходим освен за съдебната проверка на акта, също и за да се позволи на заинтересованото лице да прецени обосноваността му и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да го обжалва. Държавите членки, като упражняват процесуалната си автономия, трябва да уредят последиците от неизпълнението на задължението за мотивиране от страна на митническите органи (виж в този смисъл решение на СЕС от 9 ноември 2017 г. по дело С-46/16, LS Customs Services, т. 45 и решение на СЕС от 9 юни 2022 г. по дело С-187/21, FAWKES Kft, т. 54). Значението на изискването за мотивите според ТР 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е такова, че неизлагането им към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Особено показателна в случая е липсата на доказателства за установената от административния орган договорна стойност на сходни стоки. Митническа декларация MRN 21BG002002059027R0/14.10.2021 г., на която той се позовава не се съдържа в административната преписка и не е представена по делото. Не са представени и придружаващите я документи. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че като е достигнал до извода за незаконосъобразност на оспореното решение на митническия орган и го е отменил Административният съд Шумен е постановил правилно решение, съответно на приложимите материалноправни норми, породи което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява и претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед сложността на делото от фактическа и правна страна и предоставената адвокатска защита. Тъй като на 21 септември 2023 г. СЕС е постановил решение по дело С-770/21, не е налице основание за спиране на настоящото съдебно производство. Настоящият съдебен състав преценява като неоснователно и искането на касатора за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, тъй като за разрешаването на правния спор не се налага тълкуване на приложимите общностни норми, различно от вече даденото от съда в постановените от него решения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение