Решение № 10861 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2009 г.
ВАСIII отделение23.09.2009 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
Изменя Решение № 854 на Министерския съвет на Р България от 30 декември 2008 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив-Свиленград, турска (гръцка граница "на територията на община Свиленград, обл. Хасково, в частта относно определеното парично обезщетение за отчуждена част от 0, 278 дка от имот 14708.34.60 в землището на с. Генералово, м. "Семера" с обща площ от 0, 809 дка като Увеличава размера на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от имота от 168 (сто шестдесет и осем) лева на 5 620 (пет хиляди шестстотин и двадесет) лева. Осъжда Министерския съвет на Р България да заплати на Стойчо Илиев Бабаджанов от гр. Свиленград сумата 300 (триста) лв. - разноски по делото за експертиза. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10861 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1859/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС) във вр. с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба на Стойчо Илиев Бабаджанов от гр. Свиленград в качеството си на наследник на Стою Стоев Бабаджанов, б. ж. на с. Генералово и чрез пълномощник - адв. Е. Милева от гр. Свиленград, срещу Решение № 854 на Министерския съвет от 30 декември 2008 г.(ДВ, бр. 4/16.01.2000 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на национален инфраструктурен обект "Реконструкция и електрификация на ж. п. линията Пловдив - Свиленград - турска (гръцка граница" на територията на община Свиленград, област Хасковска, постановено на основание чл. 34а, ал. 1 във вр. с чл. 34б е § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДС. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение в частта, с която е определено дължимото парично обезщетение за отчуждена част от имот с № 14708.34.60 в землището на с. Генералово, община Свиленград с ЕКАТТЕ 14708, следва да се измени, защото оценката не е направена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС за заплащане на собственика на равностойното парично обезщетение за принудително отчуждения имот за държавна нужда - отменително основание по чл. 146, ал. 1, 4 АПК. Страната ответник - Министерският съвет и конституираните на основание чл. 38, ал. 4 ЗДС заинтересовани страни поддържат становище, че оценката на дължимото парично обезщетение за отчуждената част от недвижимия имот, направена в административното производство е определена от оценителя по реда на § 1а, т. 2 във вр. с чл. 32, ал. 2 ЗДС като е съобразена с изискванията на закона и отразява реалната пазарна цена на имотите в съответствие с предназначението им. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като обсъди допустимостта на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна (която е адресат по правоприемство на административното решение) и е подадена в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е допустима. Преценявайки законосъобразността на обжалваната част от административното решение, обсъждайки основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, становищата на заинтересованите страни и въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения: На основание процедура по чл. 34а във вр. с чл. 33 и чл. 34б ЗДС с Решение № 854/30.12.2008 г. на МС е отчуждена част от 0,278 дка от имот 14708.34.60 в землището на с. Генералово, м. "Семера" с обща площ от 0,809 дка с начин на трайно ползване - лозе и четвърта категория на земята Към доказателствата по делото е приложена "Пазарна оценка на земеделска земя" находяща се в с. Генералово, собственост на Стойчо Илиев Бабаджанов от гр. Свиленград в качеството си на наследник на Стою Стоев Бабаджанов, изготвена от оценител-изпълнител с дата на възлагане на оценката 15.07.2008 г. и дата на оценката 30.07.2008 г., която оценка е част от административното производство и на основание разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК има доказателствена сила пред съда за методиката и реда, по който е определена пазарната цена на отчуждените части от имотите. За отчуждената част от 0, 278 дка от имот с № 14708.34.60 в оценката е определена пазарна цена в размер на 168 лв. В пазарната оценка е отразено, че пазарната цена на имотите е определена на реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС - по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи - за земеделски земи по изложени съображения, че "извършените сделки за имоти с подобни характеристики са значително малко на брой, цената на която са сключени варира в твърде и широки граници (от 90 лв.) дка до 990 лв. (дка), зависи от местоположението на имотите и целта за която се използват, както и от извършените подобрения" и това обстоятелство според оценителя е основание оценката да се извърши по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ, която в голяма степен отчита особеностите на имотите и ще отрази "текущата пазарна цена" на имотите. Възприетият от оценителя (и от административния орган) метод за оценяване на отчуждените имоти противоречи на изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС, но и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията като основен закон на държавата. Под заплащане на "равностойно парично обезщетение" съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС следва да разбира определяне на стойността (цената) на имота, която собственикът би получил в случай, че сам желае да отчужди по възмезден начин имота си. В чл. 32, ал. 2 ЗДС е постановено, че пазарната цена се определя чрез съпоставяне с цената на други отчуждени имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот. Избраният подход от оценителя и приет от административния орган в обжалваното решение, е принципно погрешен и като краен резултат не отразява пазарната цена на отчуждените имоти, като решението в обжалваната част е постановено в противоречие с приложимия закон и е незаконосъобразно. От съдебно оценителната експертиза, изготвена от вещо лице назначено от съда (която не е оспорена надлежно от ответника и от заинтересованите страни) се установява, че отчуждения имот с № 14708.34.60 е с начин на трайно ползване лозе. От този имот се отчуждават само 278 кв. метра, но се унищожават фактически и останалите кв. метра от имота. За този имот на основание вписани сделки на имоти в близост с отчуждавания и с имоти с подобни характеристики в землището на община Свиленград (приложени като доказателство към експертизата), отстоящи на 10-15 км. от землището на с. Генералово вещото лице е определило пазарна цена на имота (която следва да се приеме като равностойно парично обезщетение) в размер на 5 620 лв. (цена на земята 3 439 лв. и на трайните насаждения 2 181 лв.). Съдът като обсъди заключението заедно с другите доказателства по делото приема заключението за обективно и изготвено съгласно изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС във вр. § 1а, т. 1 и 2 ДР на закона. Пазарната цена на имота е определена въз основа на осреднени цени на сделки с имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждаваните имоти по описаните и представени нот. акт и договор за замяна, които сделки са сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката. За конкретния административен спор следва да се приеме пазарната цена на имотите по заключението на в. лице, която цена като равностойно парично обезщетение следва да се изплати на собственика на имотите. По изложените съображения жалбата следва да се уважи като основателна и на жалбоподателя да се заплатят на направените разноски за водене на делото - изплатен депозит в размер на 300 лв. на вещото лице. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 38