Решение № 5409 от 30.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11661/2023 г.
ВАСПърво отделение30.04.2024 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 795 от 30.10.2023 г. по адм. дело 779/2023 г. по описа на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на Менка 5 ЕООД - гр. Димитровград разноски в размер на 400.00 (четиристотин) лева за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА/п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА
Мотиви
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. [населено място] срещу решение 795 от 30.10.2023 г. по адм. дело 779/2023 г. по описа на Административен съд Хасково /АС-Хасково/, с което е отменена негова заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-169-0115902 от 20.04.2023 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за месо, находящ се в гр. Гълъбово, ул. Д-р Жеков" 6, стопанисван от Менка 5 ЕООД гр. Димитровград и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът възразява срещу извода на съда за неправилно приложение на оперативната самостоятелност от издателя на акта при определяне на срока на мярката от 14 дни. Твърди, че изложените в заповедта мотиви по отношение на срока на мярката обосновават правилното му определяне и съответстват на залегналите в чл. 22 ЗАНН цели, за които мярката се налага, като не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Поддържа становище, че в заповедта са изложени конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания от него обект - местоположение, характера на търговска дейност, работно време, наличие на касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, отчетени във фискалното устройство, както и че неотчитането на приходи от продажби препятства контролната дейност на приходната администрация и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания търговец, последица от което е неправилното определяне на дължимите данъци. Позовова се на практика на Върховния административен съд. Твърди, че изложените от съда съображения за приложимост на Решение на Съда на Европейския съюз /ЕС/ по дело С-97/21 са необосновани. Позовава се на решение на Съда на ЕС по дело С-524/15. Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Менка 5 ЕООД - гр. Димитровград, чрез адв. Филипова в писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира адвокатско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред АС- Хасково е била ЗНПАМ ФК-169-0115902 от 20.04.2023 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на търговеца е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект магазин за месо, находящ се в гр. Гълъбово, ул. Д-р Жеков" 6, стопанисван от Менка 5 ЕООД гр. Димитровград и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 08.04.2023 г. проверка на гореописания търговски обект, при която от служител на НАП е извършена в 12:40 часа контролна покупка на един агнешки комплект /карантии/ с тегло 1.620 кг., на обща стойност 20.87 лева, заплатени в брой и за която продажба не е издадена фискална касова бележка при извършеното плащане, нито касова бележка от кочан. Извършеното нарушение според административния орган се доказва и от установената положителна касова разлика в размер на 769.63 лв. За установените факти е съставен протокол за извършена проверка /ПИП/ cep АА 0115902 от 08.04.2023 г. За да отмени наложената на търговеца ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. Прието е, че в заповедта е налице формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта досежно определения от органа срок на наложената на търговеца ПАМ. В решението е направен извод, че съображенията на административния орган, свързани с организацията на дейността на търговеца не са конкретни, както и че не са съобразени всички обстоятелства - утежняващи или смекчаващи, имащи връзка с нарушението и въз основа на които се определят тяхната тежест, а оттам и срокът, за който се налага мярката. В допълнение съдът посочва, че на търговеца е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателно постановление /НП/, като имуществената санкция е заплатена от дружеството, с оглед на което ЗНПАМ е издадена при несъобразяване с Решение на Съда на ЕС по дело С-97/21. Съдът приема, че решение на СЕС по дело С-524/15 е неотносимо към спора. Обосновано е и становището, че наложената пет дни след извършване на деянието административна принуда няма да има за резултат постигането на установените в закона цели, обосноваващи налагане на ограничението и ще засегне в твърде сериозна степен правната сфера на търговеца. По тези мотиви процесната ЗНПАМ е отменена. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Решението на касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт по силата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По делото липсва спор относно наличието на основанието за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, б. "а" ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от търговеца нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършената на съответната дата и час контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания Менка 5 ЕООД - гр. Димитровград търговски обект, за което не е издаден съответен документ за извършената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган срок на процесната ПАМ от 14 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 14 дни, като се има предвид, че законодателят е определил максимален срок от 30 дни. Това задължение произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият състав на Върховния административен съд, първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са обективирани общи бланкетни изявления, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 14 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. В процесния случай това не е сторено, като единствената конкретика се отнася до местоположението на обекта, вида и характера на извършваната в обекта дейност, местоположение и големина на обекта, работно време и продавани артикули и цени. Липсват конкретни данни за търговската дейност в обекта, като не е отчетено цялостното поведение на търговеца, липсват данни за предходни нарушения от същия характер, както и не е направена преценка на обороти от предходни дни или периоди.Това означава, че обосновано и при правилно прилагане на материалния закон АС - Хасково е достигнал до извода, че прилагането на ПАМ спрямо конкретния търговец за срок от 14 дни не е съобразено с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН и с принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК. С оглед доводите на касатора за неотносимост на Решение на Съда на ЕС по дело С-97/21 следва да бъде отчетен факта, че по делото е представен АУАН F703263 от 21.04.2023 г. и издадено въз основа на него НП 722940-F703263 от 30.08.2023 г., като имуществената санкция е заплатена от търговеца в намален размер от 80% , а именно 800.00 лв, видно от представената разписка за безкасово плащане чрез терминално устройство ПОС от 09.10.2023 г., във връзка със същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ. Следователно, обоснован и правилен е изводът на съда за несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност съгласно приетото с решение на Съда на ЕС от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 /т. 47, т. 51 и т. 56/. Неоснователни са аргументите на касатора с оглед приложимостта на решението на СЕС от 20 март 2018 г. по дело C-524/15. Следва да бъде споделено становището на съда, че решението обсъжда хипотезата на образуване на наказателно производство за неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, представляващо престъпление, срещу лице, на което за същото деяние вече е наложена административна санкция с наказателноправен характер по смисъла на член 50 от ХОПЕС, която е влязла в сила. В случая не са налице данни за престъпление по чл. 9 от Наказателния кодекс, изразяващо се в неплащане на дължимия данък върху добавената стойност, а за административно нарушение по чл. 6 ЗАНН, изразяващо се в неиздаване на фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ или от кочан с ръчни касови бележки, като за това нарушение след издаването на оспорената ПАМ е съставен АУАН и е издадено НП, имуществената санкция по която е платена по смисъла на чл. 79б ЗАНН. Следователно, като е отменил процесната ЗНПАМ, АС Хасково е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 400.00 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,