Решение № 11833 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 408/2018 г.

Решение № 11833 от 4.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 408/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 176 от АПК. Образувано е по молба на Й. Д. от [населено място] с искане за допълване на решение № 5170 от 20.04.2018 г. по адм. дело № 408/2018 г. на Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия, с което е отхвърлено искане за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на определение № 805 от 12.08.2014 г. постановено по адм. дело № 652/2014 г. на Административен съд София – област, което определение е оставено в сила с определение № 12453 от 20.10.2014 г. постановено по адм. дело № 12193/2014 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. В искането за допълване е заявена претенция, че съдът не се е произнесъл по всички пороци и искания изложени в молбата за отмяна. Ответникът по молбата – кметът на община Самоков, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на молбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – Д. Н., чрез процесуален представител, в представено писмено възражение мотивира неоснователност на молбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Молбата с искане за допълване на решението е подадена в едномесечен срок от постановяване на решението и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решението, чието допълване се иска е отхвърлено искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила съдебно определение. Петчленният състав на Първа колегия на Върховен административен съд е обосновал мотиви за липса на предпоставките по чл. 239, т. 1 от АПК, а в молбата за допълване на решението не е изложено твърдение за липса на произнасяне по искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Твърди се незаконосъобразност на заповед № ЛС-01-966/28.09.1992 г. на кмета на община Самоков, които твърдения не са предмет и не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство. За да е налице хипотеза на непълно решение по смисъла на чл. 176 от АПК е необходимо съдът да не се е произнесъл по цялото направено искане. В случая не е налице заявена непълнота на решението. Видно от решението, същото съдържа напълно формиран и мотивиран извод на съда за липса на основание по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влязлото в сила определение. С решението, чието допълване се иска, петчленният състав на Върховния административен съд се е произнесъл по заявеното искане за отмяна на влязлото в сила съдебно определение, поради което не са налице основания за допълване на решението. При този изход на настоящото съдебно производство, в полза на ответната страна, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно приложимата редакция на чл. 78, ал. 8, изр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, е в размер на 100 лева. Основателно се явява предявеното от заинтересованата страна, с възражението по искането за допълване, искане за присъждане на разноски за настоящото производство в размер на 300 лева представляващи размер на изплатеното адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и съдействие от 31.05.2018 г. По изложените съображения, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия