Решение № 9589 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2016 г.

Решение № 9589 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7477/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Я. от гр. С. загора против решение № 124 от 19.05.2016 г. по адм. д. № 80 по описа за 2016 г. на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1040-23-9 от 11.02.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. С. Загора. Изложени са съображения за неправилно прилагане на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО, чл. 114, ал. 5 от КСО и чл. 162, ал. 2, т. 4 от ДОПК, относими към към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С. загора, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Старозагорския административен съд е решение № 1040-23-9 от 11.02.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. С. Загора, потвърждаващо разпореждане № РП-3-23-00079309 от 09.11.2015 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, поправено с разпореждане № 1029-23-488 от 05.02.2016 г. С оспорените актове е извършено прихващане на вземанията на Р. Г. Я., произхождащи от парични обезщетения за гледане на болен чл. от семейството и карантина в размери от 27.38 лв. по б. л. Е 2015 - 2696326 и от 68.46 лв. по б. л. Е 2015 - 2696352, с вземането на Държавното обществено осигуряване за недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дете, установено с влязло в сила разпореждане № КР-280 от 19.09.2013 г. С постановеното решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл. 114, ал. 5 от КСО. Вземането на ДОО е изискуемо и ликвидно, не е погасено доброволно и по силата на изричната законова норма може да бъде изпълнено принудително чрез прихващане със задължение на ДОО към осигуреното лице за осигурително плащане. Уреденият в чл. 114, ал. 5 от КСО способ за принудително изпълнение е специален по отношение на общия ред за прихващане и принудително изпълнение на публични вземания по ДОПК. Закрилата по чл. 114а, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2014 г., не се разпрострира до задълженията, които осигурените лица имат към държавното обществено осигуряване, вкл. до дължими суми по реда на чл. 114 КСО. Изискуемото вземане на Държавното обществено осигуряване, установено по надлежния ред с влязъл в сила административен акт по чл. 114, ал. 3 от КСО, може да бъде прихванато с вземането на осигуреното лице за парично обезщетение за гледане на болен чл. от семейството с общ размер на 95.84 лв. Решението е обосновано и правилно. На основание чл. 163, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публичните вземания, сред които са тези на Държавното обществено осигуряване за незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е предвидено друго. В настоящия случай е предвидено друго със специалната разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО (редакция - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.). Предвидено е, че редът за принудително изпълнение по чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО и по ДОПК се прилага при условие, че дължимите на ДОО суми по разпореждания не могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Възможността за прихващане на насрещните вземания на ДОО и осигуреното лице е безспорно установена, а разпореждането е издадено от компетентния административен орган. Забраната за принудително изпълнение върху обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл. 213, ал. 2, т. 1 от ДОПК, се прилага в производствата за принудително изпълнение по реда на ДОПК, но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. По силата на изричната и специална норма на чл. 114а, ал. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) забраната за налагане на запори върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО и извършването на удръжки, не се прилага за задължения на лицата към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114. В същия смисъл е сложилата се безпротиворечива съдебна практика по прилагане на изменените от 01.01.2014 г. разпоредби на чл. 114, ал. 4 и чл. 114а от КСО - решение № 5776 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6527/2016 г., VI о., решение № 4128 от 4.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2016 г., VI о., решение № 3758 от 28.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3140/2016 г., VI о. и др. Закрилата на семейството, майчинството и децата, гарантирана с конституционната разпоредба на чл. 14, не освобождава гражданите на Р. Б. от паричните им задължения към трети лица. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Старозагорският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,