Решение № 8419 от 19.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8556/2013 г.

, т., 1 б. "в" от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на газовите съоръжения и инсталации за втечнени въглеводородни газове изисква лицата, които кандидатстват за вписване в регистъра по чл. 36, ал. 1 ЗТИП за извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на газови съоръжения и инсталации, да разполагат със следния нает по трудово правоотношение персонал: в) заварчици с правоспособност "заварчик на тръби" и притежаващи сертификат, издаден от лице по чл. 38. С оглед именно на тези специфични изисквания в сключените договори между жалбоподателя като изпълнител и "Ковачев газ СЗ" ЕООД като възложител е предвидено изпълнителят да извърши дейностите лично без да ги превъзлага на подизпълнители. Независимо от това ревизираното лице претендира признаване на правото на приспадане на ДДС по фактури, издадени от изброените доставчици, в качеството им на изпълнители на договорите, с които им е възложено тяхното изпълнение, без по делото да са представени доказателства, че те разполагат с издадено удостоверение по чл. 36 от ЗТИП, както и с квалифициран персонал и техника. Неоснователно е твърдението на касатора, че единствено фактурата е необходима и достатъчна, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Точно обратното е прието в т. 47 от решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД: "От една страна в съответствие с чл. 203 от Директива 2006/112 издателят на фактура дължи начисления в нея ДДС дори и при липса на облагаема сделка. От друга страна, в съответствие с членове 63 и 167 от посочената директива упражняването на правото на приспадане от получателя по фактурата е ограничено единствено до данъка по облагаеми с ДДС сделки. " Дори да се приеме, че услугите - предмет на договорите, сключени между "Ковачев газ СЗ" ЕООД и ЕТ "Христо Ковачев", са изпълнени, доколкото това не е оспорено от ответника по делото, то са налице обективни данни, че не са изпълнени от посочените доставчици. От това следва, че упражнявайки право на приспадане по така издадените му фактури, жалбоподателят се позовава на правото на Съюза с измамна цел или с цел злоупотреба. При наличието на обективни данни, че услугите не са осъществени от персонала на издателите на фактурите, ревизираното лице няма как да не знае това обстоятелство. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.