Решение № 7379 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2016 г.

Решение № 7379 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3705/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за защита на конкуренцията против решение № 765 от 25.01.2016 г. по адм. дело № 14837/2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отменено, като незаконосъобразно решение № 1261 от 25.09.2013 г. по преписка № КЗК-461/2013 г. в частта за установено нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК, извършено от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] и наложени имуществени санкции. Същевременно е установена липса на извършено нарушение на забраната и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател развива доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответните страни: [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] чрез процесуалните си представители изразяват становища за неоснователност на касационната жалба. Ответната страна [фирма] не взема отношение по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че съдът е извършил задълбочен систематичен анализ на разпоредбите в дистрибуторските договори и е направил обоснован извод, че отчетната дейност на дистрибуторите към производителя е насочена към обема на извършените продажби по продукти, стокови наличности и клиенти, а не към крайните продажни цени, за които дружествата са санкционирани. В анализираните договори липсва договаряне за антиконкурентен ефект, който е задължителен елемент от състава на нарушението по чл. 15, ал. 1 ЗЗК. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 2 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с чл. 64, ал. 1 ЗЗК. Образувано е по пет жалби, подадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма] против решение № 1261 от 25.09.2013 г. по преписка № КЗК-461/2013 г. в частта за установено нарушение на забраната в чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК и налагане на имуществени санкции. Направени са възражения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в лишаването им от ефикасна правна защита и за неспазване на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Съдът е събрал цялата административна преписка, въз основа на която е извършил фактическите установявания: Приет от комисията с решение № 686 от 22.06.2012 г. секторен анализ на конкурентната среда на два взаимосвързани пазара: за производство и търговия с маслодаен слънчоглед и слънчогледово олио в страната. С решението за приемането му е образувано и производство за установяване на нарушения по чл. 15 ЗЗК от страна на три дружества, като едно от тях е [фирма]. При разследването са установени писмени договорни отношения между това дружество и основните му дистрибутори на едро - останалите страни по делото. От тях са изискани становища, информация и документи и окончателно с определение № 845 от 11.07.2013 г. им е предявено твърдение за извършено нарушение на забраната, изразяващо се в определяне на цени за препродажба на рафинирано слънчогледово олио. Обезпечено е правото им да представят писмени възражения и да бъдат изслушани от комисията. Всички са се възползвали от предоставеното им право и са представили такива. Общите им възражения биха могли да се обособят в две основни групи: действие на анализираните договори за кратко време и окончателно преустановяване на всякакви търговски отношения между производителя и дистрибуторите му в началото на месец май на 2012 г. Оспорване на твърденията за извършено нарушение. В тази връзка се сочи за необоснован извода на комисията за съществуващ механизъм за текущ контрол на дейността на дистрибуторите, включващ и конкретните продажби по количество и цени. Изцяло опровергават и твърденията на КЗК за договорен допълнителен финансов стимул за спазване на зададените цени за препродажба. Акцентират на факта, че уговорените ретробонуси са стимул за достигнал план за обем; за покритие; за ексклузитет и на маркетингов бонус, но нямат нищо общо със зададени цени за препродажба. Във възраженията си обособяват развитието на два типа правоотношения: първият е доставката от производителя на дистрибутора, която по същността си е покупко-продажба. Цените се определят от производителя, а отстъпките за дистрибуторите се формират на базата на реализираните от тях количества. Второто правоотношение е доставката между дистрибутора и трети лица. Цената, на която тя ще се извършва е извън дистрибуторския договор, доколкото в него не е посочена фиксирана или минимална цена, с която производителят да е задължил дистрибутора. Независимо от тези оспорвания, ответните страни по преписката считат, че е приложима и разпоредбата на чл. 16 от закона. Едновременно с това правят предложения за приемане на задължения. При извършения секторен анализ, комисията е определила съответния пазар с неговите два компонента по § 1, т. 15 от ДР на ЗЗК - продуктов и географски, но се е съсредоточила върху засегнатия пазар, касаещ търговията на едро с рафинирано бутилирано олио чрез дистрибутори в национален мащаб. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза по въпроси, поставени от [фирма] и [фирма]. В нея са анализирани пазарът на слънчогледово олио на територията на страната и начинът на образуване на цените на стоки, продавани от производители на търговци и от търговци на крайни клиенти. На тази база са разгледани договореностите и осъществените сделки между обследваните предприятия само от икономическа гледна точка. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил и правните си изводи: Приел е за неоснователни възраженията на [фирма] за допуснати съществени нарушения на правото на защита, доколкото констатираното нарушение на чл. 55, ал. 2 ЗЗК не рефлектира върху свободното упражняване на това право. От материалноправна страна първо е анализирал същността и спецификата на трите кумулативни предпоставки по чл. 15, ал. 1, т. 1 от закона, сочещи на нарушение на общата забрана: наличие на предприятия, които осъществяват стопанска дейност; наличие на споразумение между предприятия с оглед доктрината, нормативната база и съдебната практика, в това число и тази на СЕС; наличие на антиконкурентна цел - цел, насочена към предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. /Алтернативата хипотеза за споразумение с антиконкурентен резултат е извън обхвата на изследване, доколкото е неотносима към настоящия случай/. Преди да анализира постигнатите договорености между производителя и дистрибуторите му, съдът е разгледал от обективна и субективна страна споразуменията с антиконкурентна цел. Прилагайки практиката на СЕС е определил трите отделни елементи, които са съществени при подлагане на споразуменията на теста за нарушение по цел: съдържанието на договореностите; обективните цели, които преследват те; икономическият и правен контекст. Конкретизирал е и съдържанието на последния елемент: естеството на стоките и услугите, предмет на договора; функционирането на структурата на съответния пазар; пазарната мощ на съответните дружества. Така очертаният тест за наличие на антиконкурентна цел на споразуменията, съдът е приложил към договорите, обект на производството пред комисията, за които тя е приела, че съдържат механизъм за определяне на цени за препродажба на бутилирано слънчогледово олио. Съсредоточил е вниманието си върху описания от КЗК механизъм: първо - определяне на конкретна цена за продажбата на определена единица количество от продукта; второ - прилагане на конкретни стойности на различни търговски отстъпки за различните нива на дистрибуция на бутилираното олио; трето - контрол от страна на производителя-доставчик за спазването на механизма. Доколкото анализирането на договорите представлява тълкуване на договорите, то съдът изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 20 ЗЗД. Посочил е, че комисията е тълкувала клаузите напълно изолирано и е направила необоснован извод, че определената цена в Приложение 1 - Ценова листа е приложима, както в отношенията между доставчика и дистрибуторите, така и надолу по веригата. За да отговори на този основен за производството въпрос - дали цените в ценовата листа са приложими само в първото търговско отношение - между производителя и дистрибуторите /каквито са възраженията на всички търговски дружества/, съдът е търсил действителната обща воля на страните, чрез тълкуването на договореностите във връзка една с друга и в смисъла, произтичащ от целия договор. Съобразил е още целта му, обичаите в практиката и добросъвестността. В мотивите си, първоинстанционният съд е извършил и нещо повече - за да установи обективно наличието или липсата на задължение на дистрибуторите в отношенията им с трети лица да прилагат определените от доставчика цени, той освен клаузите в споразумението, е анализирал естеството на предлаганата стока, структурата на пазара и от там поведението на дружествата. При този анализ се е позовал на приетото заключение на съдебната експертиза. Обсъждането на всички относими факти е довели до извода за липса на обективни предпоставки за прилагане на фиксирани цени за препродажба и от там за липса на предварително уговаряне на такива между доставчика и основните му дистрибутори. С това е опровергал първия етап от приетия от КЗК механизъм за съществуване на нарушението. При обсъждането на втория етап - прилагането на различни търговски отстъпки, съдът правилно ги е разгледал от гледна точка на непреките средства за установяване на препродажна цена. Доколкото договорите са сключени между предприятия, осъществяващи стопанска дейност на различни нива на пазара на бутилирано слънчогледово олио, той е съобразил § 48 от Насоките на ЕК относно вертикалните ограничения - сочещ наред с твърдото ограничение и непреките средства за установяване на препродажни цени. Анализирал е относимите разпоредби в договорите и Приложение № 2 от тях и е констатирал, че отчетната дейност на дистрибуторите към доставчика е насочена към обема на извършените продажби на продукти и стокови наличности, но не към конкретните крайни продажни цени от дистрибуторите към техни клиенти. При тълкуването на договорите е установил и липсата на клаузи за контрол от доставчика на самостоятелното и автономно ценообразуване от дистрибуторите или санкция за неспазване на препоръчителната търговска практика. В тази връзка е разгледал и въведените хипотези за едностранно прекратяване на договора от страна на производителя, които също не предвиждат прекратяване при подобна хипотеза. Това му е дало основание за приеме за недоказан и третия етап от механизма на нарушението, формулиран от комисията. Въз основа на обстойният и пълен анализ, съдът е приел за недоказана третата предпоставка за прилагане хипотезата на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК - цел на споразуменията да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията на пазара на търговия на едро с рафинирано бутилирано слънчогледово олио чрез дистрибутори. Установяването на нарушение при липса на една от задължителните предпоставки за съставомерност на споразуменията е отчетена, като нарушение на материалния закон, съставляващо отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и водещо до незаконосъобразност на административния акт. По тези съображения решението на КЗК в обжалваната му част е отменено и е установена липса на извършено от дружествата нарушение по чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърдят четири съществени порока на акта на съда: първият е неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на закона. Вторият е несъответствие на приетите от съда фактически установявания с доказателствата по преписката. Третият е вътрешно противоречие в мотивите на решението - несъответствие между приетото за установено и направените правни изводи. Четвъртият е избирателно формиране на съдийското убеждение върху част от събраните по делото доказателства. Те са неоснователни. В мотивите на решението - стр. 9 до 12 включително, първоинстанционният съд изключително подробно е тълкувал разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗЗК и въведените в нея три кумулативни предпоставки, обосноваващи споразумение между предприятия, което има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията чрез пряко или косвено определяне на цени. Извършеното от него тълкуване на обективната и субективната страна на нарушението се потвърждава от националната правна норма, от националната съдебна практика и практиката на ЕС, от доктрината и съвпада с тълкуването на разпоредбата, направено от комисията - раздел IV. 8; IV. 9.1, IV. 9.2 и IV. 9.3. Различието между съда и комисията се дължи не на различно тълкуване на закона, а на възприемането на поведението на предприятията и съотнасянето му към законовата разпоредба. Неоснователно е възражението в съдебно заседание, направено от представителя на комисията под формата на реплика в пренията по същество за неприложимост на Насоките на ЕК относно вертикалните ограничения и на решенията на СЕС, поради факта, че твърдяното нарушение е само в национални граници. Съдът се е позовал на насоките само в частта им по § 48, където са посочени отделни примери за установяване на препродажна цена чрез непреки средства. Същите примери са изрично възприети и от комисията в раздел IV. 9.3 - стр. 26 от решението. Аналогично на комисията, която се е позовавала на практиката на СЕС - конкретните решения са индивидуализирани под черта, на отделни решения се е позовал и съдът в три случая: относно тълкуването на понятието "споразумение между предприятия"; относно изключване на необходимостта от изследване резултата на пазара при установено поведение с антиконкурентен ефект по цел; липсата на забрана да се взема предвид намерението на страните при установяване на ограничения характер на определено споразумение. Касае се за практика, която напълно се възприема и в националното право. Поради това първият довод в касационната жалба е неоснователен. Във връзка с втория довод за несъответствие на фактическите установявания с доказателствата по преписката в т. 1 от касационната жалба се твърди, че комисията е направила обстойно изследване на клаузите в договорите, а съдът е приел, че тя е анализирала само чл. 8 от тях. "Обстойното" изследване, на което се позовава касационният жалбоподател е посочване в раздел II от решението от т. 2.2.1 до т. 2.2.6 номерата на шест разпоредби от договорите и на трите приложения към тях. Прави впечатление използваният формален подход, тъй като договореностите в тези разпоредби дори не са отразени в решението. Независимо, че те са обявени от търговските дружества за търговска тайна, за комисията не е съществувала никаква пречка да опише съдържанието им, доколкото решението съществува в явен и таен вариант. Същият формален подход е продължен и в раздела, касещ правните изводи. Последният абзац на стр. 26 от решението съдържа правен извод за определяне в договорните отношения на цени на "препродажба" с препратка под черта на т. 2.2.5 от фактическата обстановка, което е именно чл. 8 договорите. Ето защо съдът е направил напълно обоснован извод, че органът по конкуренция е направил съществените си правни изводи за формирания между предприятията механизъм за определяне на цени само и изключително върху чл. 8. Комисията дори не е вникнала в детайли и в тази договорна клауза, задължаваща дистрибутора да спазва ценовата листа и препоръчителната търговска политика. По този начин извън обхвата на изследване е останал един от двата основни въпроса за наличието или липсата на пряко фиксирана препродажна цена. В правните изводи тя е приела договореност за определяне на конкретна цена на продажбата на единица количество от продукта, като първи етап от механизма за определяне на цени за препродажба. Без обосновка обаче е останало твърдението за договорена "препродажна" цена. Предмет на договорите е закупуване от страна на дистрибуторите на продукти, предлагани от производителя Б. О. за разпространяването им от името и за сметка на дистрибуторите. Така определеният предмет на договора, съчетан с договореностите за момента на преминаване на собствеността, го категоризират, като договор за покупко продажба. А задължителен елемент от него е цената на покупко-продажбата. Спецификата на продукта, като бутилирано олио, е наложило изготвяне на самостоятелно приложение № 1, което има две съставни части: първата е асортиментът, имащ предвид бутилирането на различен обем продукт и от там изготвяне на ценова листа за всеки един от петте вида бутилки. Въпросът как и защо, комисията е приела продажната цена и за препродажна цена - т. е. цена на последващите договори, сключвани между дистрибуторите, като доставчик и техните клиенти, е останал неизяснен. Така, както купувачът се задължава да плати определената от продавача цена, така и дистрибуторът е бил задължен да спазва ценовата листа. Ако комисията е считала, че той е обвързан от тази цена и при последващите договори, то тя е следвало да го докаже и едва след това да приеме, че в ценовата листа е определена задължителна за дистрибуторите продажна и препродажба цена, което тя не е направила. Това е наложило съдът при проверката за законосъобразност да извърши тълкуването на клаузите в договора, по начина и в пълнотата, която сам е описал. Не може да не се отчете и непоследователната позиция, която заема комисията относно наличието или липсата на клаузи, задължаващи дистрибуторите да прилагат в отношенията си със свои клиенти цени, определени от производителя. Така например в съдебните прения в касационното производство, нейните представители сочат липсата на такива клаузи в споразумението. А изводът за установени такива цени обвързват с работната схема. Голословна е препратката в касационната жалба към раздела от решението на комисията, свързан с обсъждане на възраженията на търговските дружества. Там комисията е повторила вече изложения при правните изводи механизъм, който според нея обективира нарушението по чл. 15, ал. 1, т. 1 от закона. Допълнително се е обосновала и с приложение № 3 към договорите, което според нея очертава недвусмислено ценовите равнища при продажбата от дистрибутора към клиентите му, както и със задължението на дистрибуторите да изпращат информация за продадените количества. Извън контекста на информацията е счела, че по този начин производителят контролира спазването на ценовия механизъм. Всички тези въпроси са анализирани от съда при изследване наличието или липсата на третия елемент от състава на забраната. В т. 2 от касационната жалба се обосновава непряко фиксиране на цени чрез уговорената бонусна схема. Според комисията тя създава стимул за дистрибуторите да реализират процесните стоки на определената цена, за да получат съответните облаги. По същността си доводът съдържа позоваване на наличието на непреки средства за установяване на препродажна цена, попадащи сред примерното изброяване именно в § 48 от Насоките на ЕК относно вертикалните ограничения, за които впоследствие твърди, че не са относими към националния пазар. Въпросът е анализиран и разгледан от съда и е направено разграничение между определянето на търговска надценка или търговска отстъпка от предварително определено ниво на цените от търговските отстъпки за постигнат обем и/или покритие. В тази връзка е направено цялостно тълкуване на клаузите в договора и приложенията 2 и 3 към него и е прието, че те не съставляват косвени начини за определяне на цени. Изводите на съда са обосновани, тъй като в Приложение № 2 са въведени шест вида търговски отстъпки: Първият е за количество, като е определено минималното такова. Вторият е за незабавно плащане. Третият и четвъртият са за достигнати планове за обем и за покритие. Петият е за ексклузивитет и шестият е маркетингов бонус. М. бонус е специално определен в раздела от договора "Термини" и е неотносим към цената. Там е дефинирано и използваното понятие "ретробонуси", за каквито са определени последните четири вида търговски отстъпки. То също е отнесено към постигнатите резултати съобразно търговската политика, а не към поддържане и прилагане на предварително фиксирани цени. Тази търговска политика, кратко показана в приложението е насочена към поощряване продажбата на по-голямо количество продукция, незабавното заплащане на цената, повишаване влиянието на производителя чрез увеличаване на обем, покритие и ексклузивитет. Те кореспондират пряко със задълженията на дистрибутора по чл. 12 от договорите. Съдържанието на приложението не я свързва със спазването на предварително фиксирана цена. Третото касационно възражение за противоречие в мотивите на съда е обосновано с противоречиви изводи на съда относно изгодата на дистрибуторите да прилагат уговорените, като препоръчителни цени в отношенията си с трети лица. Съдържащото се в него твърдение за уговорени препоръчителни цени, които да се прилагат от дистрибуторите в отношенията им с техни клиенти е необосновано, тъй като нито в договора, нито в приложенията са сочени препоръчителни цени. В приложение три е описана препоръчителна търговска политика. В раздела за термините тя е тясно свързана с търговската политика по приложение 2, но за разлика от него е обусловена само с определено минимално количество /а не цена/ и срок на заплащане. Това е дало основание на съда да направи извод, че посочените търговски отстъпки не са относими към цената и не съставляват непреки средства за определянето й. В пренията по съществото на спора, представителите на комисията правят още едно възражение, че дори да не са въведени в договорите санкции за дистрибуторите, които не спазват препоръчителните цени, то на практика този, който не ги спазва ще претърпи санкция, изразяваща се в пропуск да се обогати от съответната отстъпка. Това възражение също не отчита обстоятелството, че отстъпката се прилага в зависимост от постигнати други резултати, посочени по-горе, а не от цената. Икономическата логика показва, че този, който продава на по-ниска цена, има реалната възможност да увеличи количеството на предлагана стока, тъй като тя ще бъде по-търсена, а от там ще получи и по-голяма абсолютна сума при прилагане на търговската отстъпка за количество и обем. Съдът е приел, че договорената в ценова листа цена - продажна цена, като основа за изчисляване на отстъпките касае само отношенията между производителя и неговите дистрибутори - страни по договора и има описаната в решението икономическа обосновка. Напълно произволно касационният жалбоподател допуска смешение между този извод на съда и друг негов извод за липса на икономическа логика за фиксиране на "препродажна" цена. Тя касае вече втория кръг взаимоотношения - тези между дистрибутора и клиентите му. Изводът на съда е направен въз основа на анализа на естеството на стоките, предмет на договора, структурата на съответния пазар и поведението на всички участници в него. Именно в тази връзка, съдът е отчел пазарния дял на производителя, съставляващ естествена пречка да влияе едностранно върху цената на бутилираното олио и да налага вертикално ограничение на дистрибуторите при ценообразуването. Възражението на касационния жалбоподател, че това обстоятелство било релевантно само при злоупотребата с господстващо положение показва единствено отказ да се вникне внимателно в правните съображения на съда. На следващо място, в касационната жалба отново се твърди наличие на механизъм на контрол от страна на производителя. Този въпрос е разгледан от съда и направените от него изводи се базират на анализа на договорните клаузи в чл. 4, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 и 2 от договорите. Отделен е въпросът, че контролът от доставчика за реално спазване на механизма за определяне на цени за препродажба, като трети и последен елемент от него е функционално зависим от първите два етапа на същия този механизъм: определянето на конкретна цена за продажба на определена единица на количество от продукта и прилагане на различни търговски отстъпки върху нея. След като такава не е определена, а търговските отстъпки не са поставени в зависимост от цената, а от други фактори, обуславящи търговската политика на производителя, то не може да се твърди, че той контролира цената. Последните твърдения в касационната жалба са досежно приетата съдебно-счетоводна експертиза. Първото възражение е изцяло от формален характер - съдът допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от експерт счетоводител по въпроси, които не са от счетоводен характер. Същността на една експертиза се определя не от нейното наименование, а от същността на поставените въпроси и обекта на изследване. Дори касаторът не оспорва, че анализът е икономически, а не счетоводен. Поради това и съдът я приема и интерпретира, като съдебно-икономическа експертиза. Самият експерт изрично е уточнил в заключителната част от нея, че разглежда договореностите между предприятията от икономическа гледна точка. Без съмнение експертизата се определя именно, като съдебно-икономическа, а не счетоводна и така е интерпретирана от съда и страните. По-същественото възражение е относно недопустимостта на експертиза за изясняване на конкретния случай, доколкото антиконкурентното споразумение по цел, не държи сметка за наличието на антиконкурентен резултат. То е неоснователно. Обосновано съдът е приел, че преценката на едно споразумение, като ограничаващо конкуренцията по цел налага наред с изследване на преследваните с него цели и икономическия и правен контекст, в които се вписва. Понятието "контекст" има за свое преносно значение "сборът от всички обстоятелства, при които става нещо и които му придават значимост или смисъл" - "Речник на чуждите думи в българския език" - издателство на Българска академия на науките. Като такива обстоятелства, съдът е определил естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар. За изясняването на тези въпроси е използвана експертизата. В заключението е анализирано образуването на цените на стоки, продавани от производители на търговци и на крайни клиенти. Разгледани са основните икономически показатели при формиране на себестойността на продукцията: променливите и постоянни разходи; разходите за реализация и възвръщаемостта на капитала/печалбата. В конкретния случай, съдът с помощта на експертизата е извършил липсващия в решението на КЗК икономически анализ. Макар раздел III от решението, да е назован така, в него само са определени продуктовия и географския пазар. Не се съдържа никаква друга икономическа информация. А тя е от значение при изследването на икономическия контекст, в който се вписва споразумението, обект на проверка. По така изложените съобръжения, касационната жалба е неоснователна. Решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. |С оглед изхода на делото, комисията дължи направените и доказани с писмени документи разноски за платен адвокатски хонорар в касационното производство, както следва: на [фирма] - 3000 лева; на [фирма] - 1284 лева и на [фирма] - 2500 лева. Съдът намира за неоснователно възражението, направено от пълномощниците на комисията за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, тъй като определените и заплатени суми съответстват на фактическата и правна сложност на делото. Отделно от това е неоснователно възражението за недоказаност на направените разноски от [фирма]. Дружеството е представлявано от адвокат Богданова, представила списък на разноски в размер на 2500 лева. По делото е представено и пълномощно, което едновременно с това съставлява и договор за правна помощ с договорена сума от 2500 лева. В края му е отразено, че тя е платена на 21.03.2016 г. в брой. Договорът завършва с отметка и подпис на упълномощения адвокат, че е получена същата сума на същата дата. В тази част договорът има характер на разписка и установява извършения разход от страната. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия