Решение № 11372 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2018 г.

Решение № 11372 от 27.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5762/2018 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Миграция" при СДВР срещу Решение № 2184 от 30.03.2018 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 10436/2017 г., с което е отменена негова Заповед рег. № УРИ 5392 ПАМ-1422/02.09.2017 г. за принудително настаняване на чужденеца М. Шафик в специализиран дом за временно настаняване на чужденци. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът е достигнал до неправилен извод относно липсата на изложени правни и фактически основания в административния акт. Обосновава неговата законосъобразност и иска решаване на спора по същество като съдът отмени обжалваното решение и постанови решение за отхвърляне на жалбата. По касационната жалба е постъпил отговор от ответника М. Шафик чрез неговия пълномощник адв. Гитева. Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед рег. № УРИ 5392 ПАМ-1422/2.09.2017 г. на началника на сектор "Миграция" при СДВР за принудително настаняване на чужденеца М. Шафик в специализиран дом за временно настаняване на чужденци на основание чл. 44, ал. 6 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). За да отмени заповедта, съдът е приел, че административният акт е в издаден в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице основанията за принудително настаняване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на заповедта за настаняване, тъй като последната не посочва фактическото и правното основание за настаняването в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 44, ал. 10 от ЗЧРБ. Разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ (в редакцията към момента на издаване на акта) предвижда в случаите, когато чужденецът, на когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, че органът, издал заповедта, или директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Наличието само на издадена заповед за връщане в страната по произход не е достатъчно основание за настаняването на чужденеца в СДВНЧ. Необходимо е кумулативно наличието и на някоя от другите предпоставки, посочени в закона - чужденецът да е с неустановена самоличност, да възпрепятства изпълнението на заповедта или да е налице опасност от укриване. В конкретния случай нито в обжалваната заповед, нито в представената по делото преписка се съдържат данни, относими към някое от предвидените основания за първоначалното задържане за изпълнение на ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. Основанието за настаняване на чужденеца следва да е ясно и конкретно посочено, а не единствено чрез цифрово изписване на разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, която съдържа няколко алтернативно посочени хипотези. Наличието на основанието за настаняване следва също така е да обосновано от конкретни факти и обстоятелства, което в случая не е сторено от административния орган. Настоящата инстанция намира за необходимо да уточни, че допуснатото от органа нарушение при издаване заповедта е на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК, а не на материалния закон, както е посочил първоинстанционният съд. Нарушението при издаване на заповедта е съществено, тъй като засяга правото за защита на жалбоподателя и препятства преценката на съда относно приложението на материалния закон. При липса на конкретно посочено фактическо и правно основание съдът няма правомощие за първи път в съдебното производство да дава правна квалификация на настаняването и да изследва последователно дали са налице отделните алтернативно посочени от законодателя хипотези. По изложените съображения съдът е достигнал до правилен краен извод относно незаконосъобразността на административния акт и като го е отменил е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение