Решение № 6463 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 89/2017 г.

Решение № 6463 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 89/2017 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. с чл. 327 от Закон за съдебната власт. Образувано е по касационна жалба на А. Ц. М.- прокурор в Районна прокуратура - П., подадена против решение № 2192/17.11.2016 г., постановено по административно дело № 2072/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № РП-109/24.08.2016 г., на административния ръководител на Районна прокуратура-П., издадена на основание чл. 327 от ЗСВ, за обръщане на внимание на А. Ц. М.- прокурор в Районна прокуратура - П., за недопускане на нарушения по организация на работата и при изпълнение на служебните задължения като прокурор. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира направените разноски в касационното производство. Ответник по касацията-административният ръководител - прокурор в Районна прокуратура - П., редовно призован не изпраща свой представител. На 28.12.2016 г., е постъпил отговор на касационната жалба от Г. М.- административен ръководител на Районна прокуратура-П. С отговора се изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба и за незаконосъобразност на съдебното решение. Твърди, че решението на Административен съд - П., с което е потвърдена оспорената заповед, е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да отхвърли жалбата на прокурор А. М., подадена против заповед № РП-109/24.08.2016 г., на административния ръководител-районен прокурор на Районна прокуратура - П. за обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма. Заповедтта е правилна и законосъобразна. Приел е, че не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Административен съд - П. правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Производството по издаване на Заповед № РП-109 от 24.08.2016 г. е започнато като дисциплинарно, образувано със Заповед № РП- 67/25.05.2016 г. на районния прокурор на гр. П., връчена на прокурор Михайлов на 30.05.2016 г., видно от протокол № 649/2016 г. на РП Карлово с предоставен му 7-дневен срок за писмени обяснения, в съответствие с разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ. Повод за образуване на производството са докладни записки на Д. Д.-завеждащ служба РДА в РП-П. и на С. Р.- административен секретар на РП-П., както и справка от ст. Разследващ полицай при IV РУ на МВР-П. В. Ж., касаещи поведение на прокурор Михайлов. Касае се за обстоятелства възникнали на 26.02.2016 г. около 13,45-14ч. в сградата на РП-П. Безспорно установените в хода на първоинстанционното производство обстоятелства и и най - вече безспорно установения факта на допуснат неуважителен по съдържание разговор/на висок тон/, между прокурор и служител на прокуратурата, дава основание на Комисията по професионална етика при Окръжна прокуратура-П. да изрази становище с предложение до административния ръководител за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 308, ал. 1, т. 1-2 от ЗСВ, поради нарушаване на правилата за етично поведение на българските магистрати, установени в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а именно в частта на правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност/чл. 4 от КЕПБП/. Административният ръководител, след подробен анализ на обстоятелствата, вместо да наложи дисциплинарно наказание, на основание предложението на Комисията по професионална етика при Окръжно прокуратура-П., е направил преценка, че действията на прокурор Михайлов не следва да се считат като такива, обуславящи налагането на дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1 от ЗСВ. Приел е, че е допуснато нарушение на организацията на работа от страна на прокурор А. М. и на основание чл. 327 от ЗСВ е издадена оспорената заповед, с която е обърнато внимание на прокурора за недопускане на нарушения по организация на работата при изпълнение на служебните задължения. В хода на първоинстанционното съдебно производство по оспорване на заповедта за обръщане на внимание са събрани относимите за казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Обсъдени са приобщените по делото писмени доказателства и съдържащата се информация в тях, като е съобразено значението им за изхода на спора. За да отхвърли жалбата срещу оспорваната заповедт, административният съд е приел, че е налице втората хипотеза на чл. 327, ал. 1 от ЗСВ при несъмнено установени нарушения свързани с организацията на работата и приложение на принципите на Кодекса за етично поведение на магистратите /КЕПБМ/ позовавайки се на препращащата норма на чл. 20 от Правилата за формирането, организацията и дейността на комисиите по професионална етика в органите на съдебната власт. Съдът е приел, че с факта на допускане на разговор на висок тон с неуважителни изрази и на създаване на напрегнати отношения между прокурор и служител на прокуратурата следва да се приеме, че се нарушават предвидените правила за поведение, произтичащи от принципа за вежливост и толерантност. Настоящият съдебен състав приема, че съгласно разпоредбата на чл. 327 от ЗСВ административният ръководител може да обръща внимание на съдиите от районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, на прокурорите от районните, окръжните и апелативните прокуратури и на следователите от Националната следствена служба за допуснатите от тях нарушения по образуването и движението на делата или по организацията на работата им, за което уведомява Висшия съдебен съвет. В тази разпоредба не е предвидено, че установени нарушения на Кодекса за етично поведение на магистратите/КЕПБМ/, може да бъдат основание за обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ. Нарушенията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати не са посочени от законодателя като основание за обръщане на внимание по чл. 327 от ЗСВ. В този контекст се налага извод, че и без да се изследва по същество въпроса дали прокурор Михайлов в действителност е нарушила КЕПБМ, и в частност принципа за вежливост и толерантност, констатираното несъответствие между съдържанието на заповедта и нормата на чл. 327 от ЗСВ е напълно достатъчно основание за отмяна на заповедта, за издаването на която не са били налице материалните предпоставки, предвидени в закона. Прилагането на мярката по чл. 327 от ЗСВ е възможно само в случай на виновно неизпълнение от даден магистрат на служебни задължения по разглеждане и решаване на делата или нарушения по организацията на работата му. В случая не може да бъде споделено поддържаното становище, че кръга от нарушения, за които може да се обръща внимание на посоченото основание, не е изчерпателно описан в разпоредбата, поради което при изпълнение на задълженията от страна на магистрат в противоречие с установените в КЕПБМ принципи би съставлявало винаги нарушение и в организацията на работата му. Този довод обаче е неправилен и би обусловил едно неоправдано разширително тълкуване на основанията по чл. 327 от ЗСВ за обръщане на внимание, още повече, че никое от приетите за установени в мотивната част на процесната заповед обстоятелства и факти не кореспондира с визираните в чл. 327 от ЗСВ нарушения, които да са материалноправна предпоставка за законосъобразно обръщане на внимание. В конкретния случай има несъответствие между съдържанието на оспорваната заповед и нормата на чл. 327 ЗСВ, обстоятелство, което е достатъчно като основание за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна. Предвид конкретните факти и обстоятелствата по делото, се налага извода, че нарушенията на Кодекса за етично поведение на българските магистрати не може и не следва да се разглеждат като част от организацията на работата на магистрата. Нарушенията на етичните правила не са посочени от законодателя като основание за обръщане на внимание по чл. 327 ЗСВ. Изложеното обуславя извода, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният административен съд е постановил неправилно съдебно решение, при наличие на касационни основания за неговата отмяна, Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че решението на първоинстнационния съд, с което е отхвърлена жалбата на прокурор А. М. против акта, с който му е обърнато внимание по реда на чл. 327 ЗСВ е постановено при неправилно приложение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което бъде отменен оспорения акт- заповед № РП-109/24.08.2016 г., на административния ръководител на Районна прокуратура-П. При този изход на спора сторените от касационният жалбоподател разноски, за държавна такса за двете инстанции в размер на 15 лева се възлагат на Районна прокуратура-П. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение