Решение № 2835 от 19.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 133/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ гр. София, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева, против Решение 3315 от 28.10.2024г., постановено по дело 877/2023г. по описа на Административен съд- Благоевград, с което по жалбата на РЕГИНА ТРАНС ООД, ЕИК 202038165, е отменен Ревизионен акт Р-22000122005137-091-001/ 19.04.2023 год., издаден от Г. Мирчев, на длъжност началник сектор орган възложил ревизията и Г. Божев, на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 960/ 11.07.2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.

Касаторът излага доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че не са налични доказателства относно реалното извършване на международен автомобилен транспорт към гръцките контрагенти MAMASOFT IKE и COMET MON IKE. Навежда доводи, че противно на възприетото от първостепенния съд, въз основа на информацията от Агенция Митници се установява, че няма регистрирани излизания на автомобилите на дати, близки на датите на издаването на фактурите. Сторено е възражение относно редовността на превозните документи. Застъпена е тезата, че нереалните транспортни услуги, макар и осчетоводени аналитично в счетоводството на ревизираното дружество, не могат да породят данъчна преференция по отношение на ревизираното дружество. Моли съдът да отмени обжалваното решение, претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът- Регина Транс ООД, чрез процесуалния представител адв. Петрова, в писмен отговор оспорва касационната жалба, претендира разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество неоснователна.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Благоевград е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22000122005137-091-001/ 19.04.2023 г., потвърден с Решение 960/ 11.07.2023 год. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с който в тежест на Регина Транс ООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 13 772. 29 лв. и лихви за забава в размер на 1 214. 09 лв. Установен е резултат ДДС за възстановяване общо в размер на 222 968. 15 лв., при деклариран ДДС за възстановяване общо в размер на 237 954. 53 лв., като разликата е обоснована от допълнително начислен ДДС на основание чл. 86 от ЗДДС, изчислен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС в общ размер на 13 772,29 лв., в т.ч.:

• в размер на 3 927. 96 лв., за данъчни периоди м. 05.2022 г., м. 06.2022 г. и м. 07.2022 г., начислен във връзка с неоснователно приложена нулева ставка на данъка по 5 фактури с обща данъчна основа в размер на 23 567. 74 лв., с които дружеството-жалбоподател е декларирало услуги по транспорт на стоки по чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС към MAMASOFT IKE, с VIN EL800684340, Гърция;

• в размер на 9 844. 34 лв., за данъчни периоди м. 09.2021 г., м. 10.2021 г., м. 07.2022 г,, и м. 08.2022 г., начислен във връзка с неоснователно приложена нулева ставка на данъка по 14 фактури с обща данъчна основа в размер на 59 066. 03 лв., с които ревизираното лице е декларирало услуги по транспорт на стоки по чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗДДС към COMET MON IКЕ, с VIN EL801596398, Гърция.

В хода на ревизионното производство е установено, че основната дейност, включително и през ревизирания период на дружеството е свързана с извършване на транспортни услуги със собствени транспортни средства. Ревизиращият екип е формирал извод, че не са налични доказателства, установяващи реално осъществени доставки на транспортни услуги към посочените клиенти. Отчетените от страна на Регина Транс ООД приходи от продажби на транспортни услуги са възприети като доказателство, че доставките на услуги са с място на изпълнение на територията на България и като такива подлежат на облагане с данъчна ставка в размер на 20%.

За да отмени оспорения акт административният съд е счел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, в кръга на определените им правомощия, в предвидената форма и съдържа реквизитите по чл. 120, ал. 1 ДОПК, но при противоречие на материалния закон. Според съда доставчикът на международния транспорт е ангажирал документи по чл. 23, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДДС и е доказал, че следва да бъде приложена нулева ставка на данъка. Решаващият състав е обосновал извод, че по отношение на спорните вътреобщностни доставки са изпълнени изискванията на чл. 45, т. 1, б. а от ППЗДДС и са описани в отчетните регистри по ЗДДС за ревизирания период. Отречена е тезата на приходната администрация, че представените от ревизираното дружество документи, не са заверени от гръцката администрация. След съвкупен анализ на установената фактическа обстановка и събраните доказателства в хода на ревизията и съдебното производство, вкл. съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че необосновано ревизиращите органи са стигнали до заключението, че транспортните услуги за спортните гръцки контрагенти не са реално извършени и неправилно са начислили данък по чл. 86 и чл. 67, ал. 2 от ЗДДС по фактурите, издадени към гръцките дружества.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Установените от решаващия състав факти са основани на доказателствата по делото и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите по приложението на материалния закон са правилни, за което обстоятелство на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи и служебно. В мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл по същество ясно и недвусмислено по всички спорни въпроси, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение.

За да се признае, че е осъществена вътреобщностна доставка /чл. 7, ал. 1 от ЗДДС/ могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС, да е прехвърлено правото на разпореждане върху стоката между тях и стоката физически да е напуснала територията на държавата на изпращача. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС регламентира при представянето на какви доказателства се допуска претендираното освобождаване от ДДС поради извършването на ВОД транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава членка.

Несъстоятелно е наведеното в касационната жалба възражение, че COMET MON IKE не е декларирало отразените от Регина Транс ООД транспортни услуги на стойност 30 200 евро. Декларации с 4614, 4616, 4623, 4815 от дата 03.05.2023г., с които гръцкият контрагент декларира транспортните услуги, извършени от ревизираното дружество, предоставят подробна информация за процесните услуги. Обратно на твърденията на данъчната администрация, върху всяка една от декларациите е положен печат от COMET MON IKE, както и от OFFICIUM I.K.E, обслужващо счетоводно последното. В подкрепа на горното е и представеното по делото уведомление изх. 53-03-1388/15.01.2024г. на зам.-директора на ТД на НАП, с което се установява, че не е извършван последващ обмен на данни с гръцката администрация след 03.05.2023г. и преди постановяване на процесното решение на директора на Дирекция ОДОП София. Нормата на чл. 220 от АПК обуславя недопустимост на приобщаването към доказателствения материал на депозираното с касационната жалба извлечение от системата VIES от 08.11.2024г., направено след постановяване на първоинстанционното решение. Такова извлечение е можело да се направи и представи пред съда по същество в първоинстанционното съдебно производство.

Противно на изложеното от касатора, събраните в хода на ревизионното производство и в съдебна фаза фактури, CMR, първични счетоводни документи, водените регистри на извършени превози на товари и др. документи, удовостоверяващи разходи, сторени от Регина Транс ООД във връзка с осъществените доставки, като разходи за ферибот, гориво, пътни такси, сочат в посока, че транспортните услуги са реално предоставени.

Аргументите наведени в касационната жалба повтарят до голяма степен съображенията, посочени в решението на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Правилно първоинстанционният съд е ценил заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е проследило всички събрани доказателства по делото и с категоричност е констатирал, че всяко е превозните средства, извършило транспортните услуги, отразени във фактурите, е извършвало превози извън РБ. Този извод е изведен от експерта, тъй като за всеки влекач е създаден отделна счетоводна отчетност, което позволява проследяването му от началната дестинация, така и маршрутите, които изминава, товарните и разтоварните пунктове. По идентичен начин стои и въпросът относно CMR, които съдържат подпис и печат на изпращача, на превозвача и на получателя. Правилно с оглед събраните доказателства и конкретно заключението на вещото лице по назначената експертиза, съдът е приел реалност на процесните доставки.

Необоснован е доводът на приходната администрация за липса на доказателства за разплащане по фактура от 30.05.2022г., доколкото по делото е налице приходен касов ордер А411/07/06.2022г., удостоверяващ извършено и получено плащане в брой.

От изложеното следва, че декларираните от ревизираното лице доставки са доказани по реда на чл. 7 ЗДДС, които се облагат с нулева ставка /чл. 53, ал. 1 от ЗДДС/. Налице са документи съобразно изискването на чл. 45, т.1 ППЗДДС, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на България до територията на съответната друга държава членка.

Изложените мотиви, подкрепящи горните изводи се споделят от настоящият касационен състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, съдът препраща към тях.

Следователно, касационната жалба се явява неоснователна и обжалваният съдебен акт като правилен следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят своевременно претендираните и доказани разноски за касационната инстанция в размер на 1 639 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,