Решение № 1257 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2014 г.

Решение № 1257 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4767/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хаос Инвест - 3" АД гр. Варна срещу решение № 340/19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 3782/2013 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 031301392/17.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 569/7.10.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат подробно развити доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, съдът не е извършил задълбочен анализ на събраните в хода доказателства, вкл. и на приетата съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на което е достигнал до незаконосъобразни изводи. Счита също, че решението не е съобразено с цитирана практика на СЕС по сходни случаи. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване вместо него на друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт. Претендира се и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски в двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, както и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за основателна. Предмет на разглеждане пред АС Варна е бил ревизионен акт /РА/ № 031301392/17.07.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с решение № 569/7.10.2013 г. на и. д. директор на дирекция "ОДОП" Варна, с който в резултат на отказано право на данъчен кредит общо в размер на 120 800 лв. по фактури № 30/23.11.2012 г. и № 33/30.11.2012 г., издадени от "Тед комерс 2000" ЕООД са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 75 740,06 лв. и лихви 4541,01 лв. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е приел, че правилно приходните органи са отказали правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, поради липса на реална доставка при проследяване предходно движение на стоката между отделните доставчици. Съдът е обсъдил събраните доказателства в хода на ревизионното производство, допълнително събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, както и приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Позовавайки се на националното законодателство, както и на относими решения на СЕС по дела С-78/12 - "Евита-К" ЕООД съдът е приел, че доставка на стоки е налице, когато е налице прехвърляне на материална вещ от едно лице към друго, което се овластява да се разпорежда фактически с вещта като неин собственик. Приел е в тази връзка, че за осъществяването на доставката, изразяващо се в прехвърлянето на правото на фактическо разпореждане, се изисква цялостна преценка на доказателствата, които пряко и/или косвено свидетелстват за осъществяването на доставката - данните относно предхождащи или следващи доставки, свързаните с тях сертификати и свидетелства за транспортиране и др. Или, доставчикът следва да е разполагал със стоки от вида на фактурираните, което количество физически следва да е предадено на получателя, което предполага установяване на предходни и последващи продажби, на съхранение, транспортиране и заприхождаване. Така изложените от съда мотиви са принципно правилни, кореспондират с приложимата уредба и са изведени при точното й тълкуване. Конкретно, след преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, съдът е приел, че не може да се обоснове извод за действително извършени доставки на слънчоглед и царевица по процесните фактури. Прието е, че въз основа на събраните доказателства не се установява на първо място физическата възможност на издателите на фактурите да прехвърлят предмета на фактурите, на следващо място - не се установява реално предаване на стоките предвид липсата на транспортни документи, анализни свидетелства, кантарни бележки и също така е прието, че не са доказани последващи продажби със същите стоки. Касаторът оспорва изводите на съда като счита, че доказателствата не са ценени правилно и, че същите са достатъчни и годни да установят релевантните факти и обстоятелства във връзка с доказване на извършването на доставките. Касационните оплаквания за необоснованост и оттам за незаконосъобразност на обжалваното решение са основателни. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса като е отделил спорните от безспорните обстоятелства. Не са допуснати процесуални нарушения в процеса на събиране на доказателства и доказателствени средства. Въз основа на събраните доказателства и при преценката им, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът обаче е достигнал до необосновани фактически и правни изводи. Основният спорен въпрос във връзка с двете фактури, с предмет - зърнени култури /царевица и слънчоглед/, издадени от доставчика - "Тед комерс 2000" ЕООД в данъчен период м. ноември 2012 г., е дали е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС - прехвърляне на право на собственост върху стоките по фактурите от издателя им спрямо лицето, посочено като получател - РЛ. В тази връзка относимите и подлежащи на установяване на обстоятелства са тези, посочени от първоинстанционния съд и обсъдени по-горе в настоящия акт. В случая не е спорно и е установено, вкл. и въз основа на приетото и неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, че всички процесни фактури са надлежно отразени в счетоводството на получателя - РЛ, в съответствие с изискванията на ЗСч и ЗДДС, всички фактури са разплатени по банков път, начисленият ДДС е осчетоводен като задължение към бюджета от доставчиците. Съгласно Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/ и дело С-142/11, неизменно поддържаното становище е, че предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112 право на приспадане на данъка е неразделна част от механизма на ДДС и по принцип не може да бъде ограничавано, и по-конкретно това право се упражнява незабавно по отношение на целия данък, начислен по получени доставки. Изключение от този принцип е налице, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба, в които случаи националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят правото на приспадане. Такива доказателства и данни не са събрани на хода на ревизионното производство, не са налице твърдения в този смисъл в РА и РД. Страните са съставили съответната счетоводна документация - издадени са фактури, съдържащи нормативноустановените реквизити, отразени са счетоводно, извършени са разплащания, данъкът е начислен от доставчика като задължение към бюджета. В същият смисъл при идентична фактическа обстановка е решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С-285/11 г., съгласно което членове 2, 9, 14, 62, 63, 167, 168 и 178 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство не допускат на данъчнозадължено лице да бъде отказано правото да приспадне ДДС за доставката на стоки, поради това че поради измами или нередности, извършени нагоре или надолу по веригата спрямо тази доставка, се счита, че последната не е била реално осъществена, без въз основа на обективни данни да е доказано, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че посочената от него сделка, на която то основава правото на приспадане, е част от измама с ДДС, извършена нагоре или надолу по веригата от доставки, което следва да провери запитващата юрисдикция. В тази връзка и конкретно за спора следва да се отбележи, че получателят по фактурите е действал добросъвестно предвид получените по силата на издадените от последния и придружаващи фактурите декларации уверения от търговеца на зърно за произход и добра земеделска практика. Относно спорният въпрос дали е налице реално прехвърляне на право на собственост върху фактурираните стоки, съдът е достигнал до необосновани изводи поради неправилна преценка на доказателствената сила на събраните писмени доказателства. Прехвърлянето на правото на собственост е извършено чрез индивидуализация на стоките по силата на приемо-предаване, обективирано в приемо-предавателни протоколи и придружаващи ги декларации за произход и добра земеделска практика. Видно е, че е налице съответствие между фактурираните количества и видове стоки от една страна и от друга - предадените и приети количества такива. Протоколите са двустранно подписани, автентичността и съдържанието им не са оспорени надлежно. Тези частни документи свидетелстват за физическото предаване на стоките и за отделянето им от рода. От друга страна съдържанието им се потвърждава от извършените счетоводни записвания, вкл. и относно наличностите към 31.12.2012 г., както и от данните за извършени последващи облагаеми доставки със същите стоки - по фактури от 4.03.2013 г. с получател "Кооп-тор" ЕООД с предмет 100т. слънчоглед, реколта 2012 г. и фактура от 27.03.2013 г. с получател "Фермер МД" ЕООД с предмет 1405,7 тона царевица реколта 2012 г., двете с клауза франко склада в с. Дончево, придружени с двустранно подписани приемо-предавателни протоколи. Тези последващи продажби са надлежно осчетоводени и отчетени като количествата съответстват на тези по процесните фактури. По делото са налице писмени доказателства, установяващи уговорка между РЛ и неговия доставчик за получаване на процесните количества зърнени култури, както и за съхраняването на процесните количества зърнени култури на отговорно пазене при доставчика в складова база в с. Дончево, стопанисвана от "Жив-ко" ЕООД по силата на договор за влог. В тази връзка по процесните сделки не е било необходимо транспортиране на стоките от РЛ или за негова сметка, поради което липсата на транспортни документи е ирелевантно за спора. По силата на фактическото предаване на процесните стоки и извършените с тях последващи сделки се установява и възможността на доставчика да прехвърли физически фактурираните стоки. Установените от съда несъответствия между уговорките по договора от 23.11.2012 г., сключен между РЛ и неговия доставчик "Тед комерс" и начина на извършване на доставките, обективиран във фактурите и приемо-предавателните протоколи, имат значение за облигационните отношения между страните, но не касаят фактическото и физическо осъществяване на доставките, имащо значение спрямо въпроса за реалността им. Отношенията между РЛ и "Тед комерс" ЕООД, както и между "Тед комерс" ЕООД и "Жив-ко" ЕООД по повод срока и размера на дължим наем за ползване на склада в с. Дончево, вкл. относно плащането на наемна цена, вида на влаганите стоки, наличието или липсата на регистър по чл. 10а, ал. 2 ЗСТЗ, също са ирелевантни за спора. При преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, относими към индивидуализацията на стоките, фактическото им преминаване в държане на получателя и оттам имащи значение за доказване прехвърляне на правото на собственост, касационният съд намира, че е установено настъпване на данъчни събития по процесните фактури. Като е достигнал до обратните изводи съдът неправилно е ценил доказателствата. Първоинстанционният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него по съществото на спора следва да се постанови ново решение, с което да се отмени ревизионният акт, който е отказано право на данъчен кредит на касатора по доставки от "Тед комерс 2000" ЕООД по две фактури, издадени през м. 11.2012 г., като незаконосъобразен. При съвкупна преценка на събраните относими доказателства се установява, че правото на данъчен кредит е налице - възникнало е и може да бъде упражнено. От една страна е налице надлежно осчетоводяване и деклариране, а от друга - установено е настъпване на данъчни събития по издадените фактури. С оглед изхода на спора решението на АС Варна следва да отмени и в частта за присъдените разноски в полза на бюджета на приходните органи като вместо това се присъдят направените и поискани разноски от жалбоподателя - 350 лв. в първата инстанция и 25 лв. в касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд - осмо отделение