Решение № 16340 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2011 г.

Решение № 16340 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7825/2011 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Росен Петков Балтов от гр. Варна срещу заповед № ЛС-И-158/14.04.2011 г. на министъра на правосъдието, с която на жалбоподателя като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е наложено дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 308, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ. Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на административния акт поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че оспорената заповед е немотивирана, издадена на негодно правно основание. По същество Балтов поддържа становище, че не е допуснал виновно неизпълнение на служебните си задължения. Иска отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното: За да постанови оспорената заповед, министърът на правосъдието е установил, че Росен Петров Балтов като съдия по вписванията при Районен съд - Варна е постановил откази за вписване, които не отговарят на изискванията на закона за редовен и валидно издаден акт; постановяването им е във вид, неотговарящ на въведените с чл. 254, ал. 2 от ГПК изисквания за съдържание. Приел е, че е налице виновно неизпълнение на служебните задължения и на основание чл. 308, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ му е наложил дисциплинарно наказание "забележка". От представената по делото административна преписка е видно, че по определение за отказ № 797 от 27.10.2010 г. и определение № 757 от 13.10.2010 г. отказите са положени ръкописно като резолюции върху исканията на частен и държавен съдебен изпълнител за вписване на подлежащи на вписване или заличаване актове. При поискване за представяне на заверено копие от тези актове е установено, че копията са нечетливи. В противоречие с изискването за съдържание на постановен отказ съдия-изпълнителят се е произнесъл и с определение за отказ № 804 от 29.10. 2010 г. и отказ по молба вх. № 21707 от 29.10.2010 г. Дисциплинарнонаказващият орган е обсъдил данните от извършената проверка и докладните записки на Инспектората при Министерството на правосъдието и е приел, че постановените откази, така, както са изписани върху бланките на искателите, са лаконични и недостатъчни, за да представляват ясно волеизявление относно предмета на произнасяне, каквато е и законовата цел, заложена в чл. 254, ал. 2 от ГПК с императивно въведените изисквания за съдържание на акта. Министърът на правосъдието е посочил като нарушена цитираната разпоредба, тъй като е приложима по аналогия на общите правила на гражданския процес. В този смисъл неоснователно е възражението за липсата на законово задължение за произнасяне при спазване на визираните в чл. 254, ал. 2 от ГПК реквизити. Въз основа на приетите за установени фактически обстоятелства административният орган е посочил като правно основание на заповедта виновно неизпълнение на служебните задължения, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 5 от ЗСВ и е наложил дисциплинарното наказание. В мотивите си органът е обсъдил тежестта на нарушението, това, че не е допуснато за първи път, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на извършителя, налагани минали наказания на съдията по вписванията, съобразил е и дадените от него писмени обяснения в хода на дисциплинарното производство. Заповедта е постановена от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и приложимия материален закон и е в съответствие с целта на закона. Спазено е изискването на чл. 321 от ЗСВ. Дадените писмени възражения са взети предвид и обсъдени от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед само досежно обстоятелствата, относими към вмененото му дисциплинарно нарушение. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка по подадения от административния ръководител на РС - Варна сигнал, в хода на която са проверени документите по случая и са установени относимите по спора факти. Визираните в заповедта актове са немотивирани по смисъла на закона. Същите подлежат на инстанционен контрол и задължение по закон на съдията по вписвания като длъжност с властнически правомощия е да мотивира актовете си - чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, чл. 254 от ГПК. Съдията по вписванията е длъжен да посочи фактическите основания и да мотивира правните си изводи. Постановените определения на Балтов са написани ръкописно нечетливо върху документ, който се администрира съгласно чл. 33а, б "е" от Правилника за вписванията. Произволното им обективиране върху бланки на искателите води до забавяне и затруднение на производството. Определенията не отговарят на изискванията на чл. 254, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 569, ал. 1, т. 5 от ГПК вписванията, отбелязвания и тяхното заличаване, представляват нотариални удостоверявания. Отказът да се извърши исканото нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд на основание чл. 577 от ГПК. Изписването на чл. 596 от ГПК вместо чл. 569 от ГПК в текста на оспорената заповед съдът приема за техническа грешка, а не за съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на акта, тъй като на този извод сочат всички събрани по административната преписка доказателства. Производството пред съдията по вписванията е охранително. Съгласно чл. 32а, ал. 4 от Правилника за вписванията отказът на съдията по вписванията се връчва на заинтересованото лице срещу подпис и подлежи на обжалване. Този отказ, независимо дали става въпрос за вписване, отбелязване, подновяване или заличаване, се обжалва по същия ред, по който се обжалва и отказ на нотариус - чл. 577, вр. с чл. 569, т. 5 от ГПК, респ. чл. 32а, ал. 4 и чл. 32б от ПВ. Поради това съдията по вписванията дължи произнасяне на общо основание с валиден акт, в съответствие с изискванията за неговата форма и съдържание. Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че не е извършил дисциплинарно нарушение, тъй като такава била обичайната практика. След като във връзка с конкретно направените оплаквания в хода на образуваното дисциплинарно производство са установени посочените от дисциплинарнонаказващия орган нарушения на служебните задължения, законосъобразно е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя. Несъстоятелни са и наведените от Балтов възражения, че издаването на четливи копия от неговите актове не е задължение на съдията по вписванията. Предвид важността на извършваната правно-техническа дейност от съответните служители и същественото засягане на правната сфера на физически и юридически лица, съдията по вписванията е длъжен да упражнява контрол и взема мерки за прецизното администриране на деловодните дела, поради което и правилно дисциплинарнонаказващият орган не е уважил възраженията на Балтов в тази насока. Предвид изложеното настоящият състав намира жалбата на Росен Балтов срещу заповед № ЛС-И-158/14.04.2011 г. на министъра на правосъдието за неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане за разноски, в полза на Министерството на правосъдието следва да се присъди сумата от 150 лв. за защита от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд