Решение № 2811 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2013 г.

Решение № 2811 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14315/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 158 от 6.08.2013 г. по административно дело № 273/2013 г., Административен съд - Стара Загора е: 1) обявил за нищожен писмен отказ изх. № 23/94Г-4408-2#1 от 27.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, постановен по заявление № 23/94-Г-4408-2 от 15.05.2013 г. на Гошо Колев Георгиев от с. Тополяне, общ. Раднево, обл. Стара Загора; 2) изпратил преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора за произнасяне по заявление № 23/94-Г-4408-2 от 15.05.2013 г., подадено от Гошо Колев Георгиев; 3) осъдил ТП на НОИ - Стара Загора да заплати на Гошо Колев Георгиев сумата от 400 лева, съставляваща направени разноски по делото - адвокатско възнаграждение; 4) осъдил Гошо Колев Георгиев да внесе по сметка на Административен съд - Стара Загора сумата от 10 лева държавна такса. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ (РУ "СО") - Стара Загора. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на оспореното решение. Ответникът по касация Гошо Колев Георгиев от с. Тополяне, общ. Раднево, обл. Стара Загора, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, поради което предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна, макар и по съображения, различни от наведените в нея. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. С разпореждане № 233-00-355-1 от 6.12.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора на Гошо Колев Георгиев му е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 4.11.2011 г. до 3.11.2012 г. в размер на 27.80 лв. дневно. С разпореждане № 233-00-355-26 от 11.06.2012 г. същият административен орган е отменил посоченото по-горе разпореждане, а с разпореждане № 233-00355-27 от 11.06.2012 г. е отказал на Гошо Георгиев парично обезщетение за безработица за същия период, за който това право му е било първоначално признато с първото разпореждане. При извършен административен контрол с решение № 102 от 26.07.2012 г. ръководителят на ТП на НОИ / РУ "СО" - Стара Загора е потвърдил и двете разпореждания от 11.06.2012 г. С решение № 252 от 12.12.2012 г., постановено по административно дело № 340/2012 г., Административен съд - Стара Загора е отменил като незаконосъобразно решението на горестоящия орган и обявил двете разпореждания за нищожни поради липса на материална компетентност за изменение на разпореждането, постановено по първоначалното заявление на Георгиев за отпускане на обезщетение за безработица. Това съдебно решение е оставено в сила с окончателно решение № 4388 от 28.03.2013 г., постановено по административно дело № 1359/2013 г. по описа на Върховния административен съд. С оглед приемането на новата алинея 2 на чл. 54ж от КСО (ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.), от началото на 2013 г. в случаите, когато паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато, разпореждането по ал. 1 може да се отмени от органа, който го е издал. С ново разпореждане № 233-00-355-28 от 11.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отново е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица на Гошо Георгиев, поради това, че не са изпълнени условията на чл. 54а, ал. 1 от КСО, а с разпореждане № 233-00-355-29 от 11.04.2013 г. му е отказано отпускане на обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО. Двете разпореждания са обжалвани по административен ред с жалба от 15.05.2013 г., депозирана чрез ръководителя на осигуряването за безработица и с решения № № 71 и 72 от 17.06.2013 г. директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е оставил жалбите без уважение. Впоследствие Гошо Колев Георгиев е атакувал решение № 71 от 17.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора пред Старозагорския административен съд, който с решение № 183 от 18.10.2013 г. по административно дело № 315/2013 г. е отхвърлил като неоснователно оспорването му. Георгиев е подал касационна жалба срещу това решение на Административен съд - Стара Загора, по която е образувано административно дело № 16067/2013 г. по описа на Върховен административен съд, насрочено за разглеждане на 13.03.2014 г. от 14.00 часа. След уведомяването му за двете разпореждания от 11.04.2013 г. и едновременно с жалбата му срещу тях на 15.05.2013 г. Гошо Георгиев е подал и заявление до ръководителя на ТП на НОИ - Стара Загора с искане последният да разпореди да му бъдат изплатени всички суми на обезщетения за безработица за периода от спиране на плащанията до възстановяванията им. С писмо с изх. № 23/94Г-4408-2#1 от 27.05.2013 г. директорът на ТП на НОИ - Стара Загора е разяснил на заявителя последиците от постановените до момента административни и съдебни актове, като е посочил, че с едното от разпорежданията от 11.04.2013 г. вече му е отказано изплащането на претендираните от него парични обезщетения за безработица. Георгиев е оспорил цитираното писмо пред Административен съд - Стара Загора и по жалбата му е било образувано административно дело № 273/2013 г. Първоинстанционният съд е приел това писмо за индивидуален административен акт, квалифицирал го е като "писмен отказ" и с оспореното по настоящото дело решение го е обявил за нищожен и е изпратил преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора за произнасяне по заявлението. Съдът е приел, че административният орган, издал оспореното писмо, не е компетентен да се произнесе по направено заявление за изплащане на парични обезщетения за безработица, тъй като това е правомощие на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Стара Загора и директорът на ТП на НОИ е постановил административен акт, който е извън пределите на неговата компетентност. Проверяваното решение от 6.08.2013 г. на Старозагорския административен съд е недопустимо. Оспореното пред първоинстанционния съд писмо изх. № 23/94Г-4408-2#1 от 27.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Стара Загора има разяснителен и уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт, още повече на "писмен отказ" и следователно не подлежи на съдебен контрол. Няма период, през който Георгиев да е останал без произнасяне с разпореждане по заявлението му за отпускане на парично обезщетение за безработица, а що се касае до въпроса за реалното му получаване, отговорът зависи от окончателния изход на оспорването по разпорежданията от 11.04.2013 г. на осигурителния орган. Отказът по същество се съдържа именно в едно от разпорежданията от 11.04.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като Георгиев е упражнил правото си по чл. 117, ал. 1 от КСО да го оспори по административен ред, а впоследствие е атакувал и по съдебен ред решението по чл. 117, ал. 3 от КСО на директора на ТП на НОИ, с което жалбата му срещу разпорежданията не е уважена. По този начин правото му на съдебно обжалване по чл. 118, ал. 1 от КСО е реализирано спрямо подлежащ на съдебен контрол акт, какъвто не е уведомителното писмо на директора на ТП на НОИ. При изначалната липса на право на съдебно оспорване на писмото от 27.05.2013 г., първоинстанционният съд е следвало да остави жалбата на Георгиев срещу него без разглеждане и да прекрати образуваното по нея съдебно производство. Съобразно императивната разпоредба на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният съдебен състав е длъжен да вземе предвид служебно, независимо дали са инвокирани от страните, всички порочни действия на съда, които са основание за нищожност или недопустимост на решението или представляват нарушение на материалния закон. Това са нарушения на нормите, регулиращи изискванията за валидност и допустимост на съдебното решение, и тези, регулиращи правоотношенията между страните по административноправния спор. Общото между всички тях е, че са от публичен ред. При извършената касационна проверка по реда на цитираната по-горе норма настоящият състав установи, че оспореното решение на Административен съд - Стара Загора е валидно постановено, но недопустимо по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено, а първоинстанционното съдебно производство - прекратено, поради липса на годен за обжалване административен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,