Решение № 6560 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2014 г.

ВАСV отделение04.06.2015 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 4360 от 30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 178/2014 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Администрацията на Президента на Република България срещу решение № Ж-189/03.12.2013 г. на Комисията за защита на личните данни относно наложената имуществена санкция в размер на 2500 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ИЗМЕНЯ наложената имуществена санкция от 2500 лв. на 1000 лв. (хиляда лева). ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6560 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11734/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Администрацията на Президента на Република България против решение № 4360 от 30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 178/2014 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът - Ясен Любенов Николов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба относно размера на наложената имуществена санкция. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Администрацията на Президента на Република България против решение № Ж-189/03.12.2013 г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на Ясен Любенов Николов е уважена и на Администрацията на Президента на Република България е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, в частта му, с която е прието, че правилно Комисията за защита на личните данни е приела извършено нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) от администратора на лични данни. Изводите на съда в тази насока се подкрепят от събраните по делото доказателства, като не са представени такива, които ги опровергават. Законосъобразен е изводът на съда, че администраторът на лични данни е извършил установеното от Комисията за защита на личните данни нарушение на чл. 32, ал. 1 ЗЗЛД. По несъмнен начин по делото е установено, че на 7.05.2013 г. Ясен Николов, на основание чл. 26 и чл. 28 от ЗЗЛД, е поискал от Администрацията на Президента на Република България да му предостави достъп до обработваните от администратора негови лични данни, като е посочил за предпочитана форма за предоставяне на информацията - писмена справка. Нормите на чл. 32, ал. 1 и 3 ЗЗЛД регламентират, че в случаите по чл. 28, ал. 1 администраторът на лични данни или изрично оправомощено от него лице разглежда заявлението по чл. 29 и се произнася в 14-дневен срок от неговото подаване, като в същия срок администраторът взема решение за предоставянето на пълна или частична информация по чл. 28, ал. 1 на заявителя или мотивирано отказва предоставянето й. По делото не е установено администраторът на лични данни да е удължавал срока за произнасяне съгласно изискването на чл. 32, ал. 2 ЗЗЛД. С писмо от 8.07.2013 г. началникът на отдел "Приемна" в Администрацията на Президента на Република България е уведомил Ясен Николов, че може да се запознае със съществуваща преписка по повод подадена от него жалба и искане за достъп до личните му данни и да разговаря с експерти в "Приемната" на Президента като е посочено работно време. По делото не са ангажирани доказателства това писмо да е получено от Николов. Съгласно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗЗЛД администраторът на лични данни писмено уведомява заявителя за решението или отказа си по чл. 32, ал. 3 в съответния срок. Уведомяването се извършва лично срещу подпис или по пощата с обратна разписка, като липсата на уведомление се смята за отказ (чл. 33, ал. 2 и 3 ЗЗЛД). От изложеното следва, че администраторът на лични данни е отказал достъп до личните данни на Николов, без да са налице основанията на чл. 34 ЗЗЛД. В случая е нарушено и изискването на чл. 31, ал. 3 ЗЗЛД, съгласно който администраторът на лични данни е длъжен да се съобрази с предпочитаната от заявителя форма на предоставяне на информацията по чл. 28, ал. 1. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за правилност на решението на Комисията за защита на личните данни, в частта му, с което е уважена жалбата на Николов за нарушение по чл. 29 вр. чл. 32 ЗЗЛД е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. За неизпълнение на задължението на администратора на лични данни да се произнесе в срок по подаденото заявление за достъп до лични данни чл. 42, ал. 7 ЗЗЛД предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 20 000 лв. По отношение на размера на определената имуществена санкция съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че нарушението е формално и е извършено чрез бездействие, поради което твърдението на администратора на лични данни за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН, е неоснователно. Незаконосъобразен е изводът на съда, че размера на наложената имуществена санкция е близък до минималния размер. При определяне на размера на имуществената санкция Комисията за защита на личните данни не е изложила съображения по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, а именно не е обсъдила тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Това не е сторено и от съда. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че с оглед тежестта на нарушението и предвид факта, че по делото не са установени предходни нарушения, обуславящи налагане на наказание по чл. 42, ал. 7 ЗЗЛД, то следва на администраторът на лични данни да се определи имуществена санкция в минималния размер, а именно 1000 лв., като обжалваното решение в тази му част следва да се измени. С оглед изхода на спора разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

2