Решение № 132 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2011 г.

Решение № 132 от 25.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1745/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молбата на Е. В. К. и В. Х. К., и двамата от, вх. № 27523/20.Х.2011 г. за отмяна на решение от 25.III.2005 г. по гр. д. № 1747/2004 г. на Варненския окръжен съд /В./ и на потвърденото с него решение на Варненския районен съд /В./ от 9.VI.2004 г. по гр. д. № 7164/2003 г. Като основания за отмяна се сочат влязлото в сила решение на Пловдивския апелативен съд /П./ № 671/2005 г. по т. д. № 836/2004 г., потвърдено с решение № 276/18.VII.2006 г. по т. д. № 562/2005 г. на ВКС, влязлото в сила решение № 340/20.ХII.2006 г. по т. д. № 198/2005 г. на ПОС, потвърдено с решение № 527/2007 г. по гр. д. № 418/2007 г. на П., и решението на ВКС IV ГО № 583/21.VII.2011 г. по гр. д. № 1483/2009 г., които били ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Претендират се разноски.

Ответниците по молбата за отмяна К. В. Б. от [населено място], Х. В. К. от и Г. В. К. - непълнолетен, действащ със съгласието на родителите си Е. и В. К., не са дали отговори по реда на чл. 306, ал. 3 от ГПК.

ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че молбата за отмяна, основана на решенията по т. д. № 562/2005 г. на ВКС и по т. д. № 198/2005 г. на ПОС е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:

С решение № 299/9.V.2007 г. по гр. д. № 609/2007 г. ВКС на РБ, V ГО, е оставил без разглеждане поради просрочие молбата на Е. В. К. и В. Хр. К. за отмяна по чл. 231, б. "а" от ГПК (отм.) на влязлото в сила решение на В. от 25.III.2005 г. по гр. д. № 1747/2004 г. и на оставеното с него в сила решение на В. от 9.VI.2004 г. по гр. д. № 7164/2003 г. въз основа на решението на ВКС по т. д. № 562/2005 г., което било ново обстоятелство по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.).

С решение № 852/27.10.2009 г. по гр. д. № 3932/2008 г. ВКС I ГО е оставил без уважение молбата на Е. и В. К. за отмяна на решението на В. от 25.III.2005 г. по гр. д. № 1747/2004 г. въз основа на решението по т. д. № 198/2005 г. на ПОС и е оставил без разглеждане молбата им за отмяна на същото решение въз основа на решението по т. д. № 562/2005 г. на ВКС като повторно подадена на същото основание.

При тези обстоятелства се налага извод, че предявеното в настоящото производство искане за отмяна на решението на В. по гр. д. № 7164/2003 г., основано на решението по т. д. № 562/2005 г. на ВКС, е трето по ред, а това, основано на решението по т. д. № 198/2005 г. на ПОС, е второ по ред, поради което молбата за отмяна на същото основание е недопустима - изчерпан е процесуалния ред за защита чрез извънинстанционния контрол по Глава двадесет и четвърта на ГПК. Ето защо молбата в тези й части следва да бъде оставена без разглеждане.

Молбата за отмяна, основана на решението по гр. д. № 1483/2009 г. на ВКС IV ГО, е процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.

За да се произнесе по същество по молбата в тази й част, ВКС на РБ, състав на IV ГО, съобрази следното:

С влязлото в сила решение на В. от 9.VI.2004 г. по гр. д. № 7164/2003 г. е обявена за относително недействителна по отношение на К. В. Б., кредитор на Е. К. по три броя записи на заповед, издадени на . . 200*г., за обща сума 210500 лв., сделката, сключена с нот. акт № */. . 200*г., с която Е. и В. К. са дарили на децата си Х. и Г. К. чрез техния особен представител И. П. М. магазин в партера на сграда, построена в дворно място с площ 200 кв. м, представляващо п-л VIIв кв. 676 по плана на II-ри подрайон на [населено място], и нотариалният акт е отменен.

С решение № 583/21.VII.2011 г. по гр. д. № 1483/2009 г. ВКС на РБ IV ГО е отменил решението на СГС по гр. д. № 117/2008 г. и вместо него е постановил друго, с което са отхвърлени предявените от К. В. Б. срещу Е. В. К., В. Хр. К., Х. В. К. и Г. В. К. искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителни на договор от 29.ХII. 2000 г., с който Е. К. дарява на В. К. апартамент № * ет. * бл. [жк], предмет на нот. акт № ***/200*г., и на договор от 26.III. 2002 г., с който Е. К. и В. К. даряват на децата си Х. и Г. К. апартамент № * бл. ** на посочения по-горе адрес в. В мотивите на решението е прието, че тъй като и трите записи на заповед, с които Е. К. се е задължила да изплати на К. Б. по 91 500 лв., са обявени за нищожни с влязло в сила преди приключването на устните състезания по делото, задължението й, а с това и качеството й на длъжник по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, са отпаднали, поради което не са налице предпоставките на посочената разпоредба за обявяване относителната недействителност на атакуваните сделки.

В молбата за отмяна това решение се сочи като ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като с него бил отхвърлен по идентичен правен спор между страните иск по чл. 135 от ЗЗД.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Тълкуването на тази разпоредба налага извод, че това основание за отмяна е налице само когато твърдяните като нови обстоятелства са били вече възникнали и са съществували към момента, до който е било възможно те да бъдат релевирани по делото, но това не е било сторено от страната само поради това, че на нея те не са могли обективно /безвиновно/ да й бъдат известни. Освен това, новите обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК трябва да имат спрямо спорното правоотношение по гр. д. № 7164/2003 г. значение на юридически /правнорелевантни/ или на доказателствени факти, т. е. следва писменото доказателство да установява пряко юридическите факти или то да съдържа данни, които са индиция за тях.

Представеното в разглеждания случай съдебно решение по гр. д. № 1483/2009 г. на ВКС не е ново обстоятелство по смисъла на закона. То не е нито правнорелевантен, нито доказателствен факт от значение за спорното право по настоящото дело. Необосновано е твърдението на молителите, че с него е разрешен идентичен с този по настоящото дело спор между страните - разрешен е различен спор, касаещ относителната недействителност на други договори със страни молителите и техните деца. Не е ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК и констатацията в мотивите на решението въз основа на решение № 340/20.ХII.2006 г. по гр. д. № 198/2005 г. на Пл. ОС /по което вече двукратно е претендирана отмяна, както бе посочено по-горе/, че е прогласена нищожността на записите на заповед, издадени на 13.IХ.2000 г., и че е отпаднало поради това качеството на Е. К. на длъжник по смисъла на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. Това е така и тъй като нищожният акт изначално /от момента на извършването му/ не произвежда действие, нищожността е съществувала от момента на издаването на записите на заповед и при добро водене на делото от страна на молителите не е имало пречка те да я релевират в инстанционното производство чрез възражение или чрез иск и да я установят, за да бъде взета предвид при разрешаването на спора.

По изложените съображения молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед този извод на молителите не се следват разноски.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,